— Казано направо — да избие всички — подметна Ишанг.
— Не звучи добре, но е вярно — сви рамене старецът. — Баща ви вече е бил загинал от експлозията. Елитните части пристигнали и преорали цялата територия, но Адит Натх успяла да се отскубне и избягала с теб, това го знаеш.
— А Синд?
— За него имаше донесение, че притежава необичайни качества и Императорът беше заинтригуван. Искаше го жив и може би това е дало шанс на Адит да спаси поне едното си дете. Тя е била тежко ранена и предположиха, че едва ли е живяла дълго след бягството си, корабът така и не беше намерен. Учудвам се, че изобщо е стигнала донякъде, хиперпространственият скок би трябвало да я е довършил.
— Какви са били експериментите, провеждани на Сизаор?
— Те изучаваха прехода между нормалното и хиперпространството. Опитваха се да докажат, че трябва да се откажем от скоковете, докато не ги изследваме напълно.
— А няма ли хиперпространствени преходи, няма Империя, нали? — погледна го Ишанг. — Представям си как е възприел Харамон тази идея. Само не разбирам какво има още да се изследва? Използваме преходните зони отдавна и винаги съм си мислил, че по този въпрос няма съмнения.
— Боргън може да обясни това по-добре, той е кенселдораторът все пак.
— Тогава да вървим при него — обади се Синд, който досега слушаше мълчаливо. — Какво ще правим с хората тук?
— Може да се пусне упойващ газ във въздушната система — каза Лайал. — Това ще осигури няколко спокойни часа. После имаш възможност да се върнеш, ако решиш. Тревога не е дадена и следващата смяна на охраната ще дойде чак утре сутринта.
— Хайде, тогава! — Синд тръгна към изхода.
— Аз ще остана тук, нали така? — попита кeнархът.
— Как мислиш, дали Боргън ще се разприказва? — спря се Синд на вратата.
— Непременно, щом види оръжие, насочено срещу него. Той няма претенции, че е голям герой.
— Добре, сега може да поспиш заедно с хората си. Не съм забравил обещанието си — успокои го Синд.
Горе, в контролния център Финиър продължаваше да лежи, както го бе оставил Ишанг. Синд застана пред главния пулт и извика програмния блок на системите за поддръжка на сградата. Ишанг наблюдаваше на монитора човечетата, които забавяха движенията си и след малко започнаха да падат там, където стояха.
— Защо се опитваше да удушиш кенарха? — попита той.
— Няма да разбереш.
— Опитай да ми обясниш.
— Според неговата версия излиза, че досега съм живял уплетен в лъжи — личаха усилията му да остане спокоен. — След като взел мерки да остана сирак, Кантайрофексът ме прибрал в двореца, за да бъда под контрол и да използва необикновените ми способности.
— Естествено — кимна Ишанг. — Като че ли аз съм имал по-голям късмет, въпреки че съм лишен от твоите дарби. А ти…
— Ще се качваш ли най-накрая! — грубо го прекъсна Синд.
Вече бяха излезли извън купола и стояха пред роптера, с който беше дошъл Ишанг.
— Ето, качвам се, бъди спокоен — хораят се пъхна вътре. — Истината невинаги е приятна. Сигурно е отвратително да научиш, че са те водили за носа и са те използвали като опитомен звяр.
— Млъкни! — изсъска Синд през зъби и на скулата му заигра снопче мускули.
— Ще се оправиш, сигурен съм. Освен това не забравяй, че отиваме да вършим работа, после се отдавай на емоциите си, колкото искаш.
— Не е съвсем сигурно, че това е истината.
— Напротив, сигурно е. Ти си приел тази мисъл, щом се ядосваш толкова. Съчувствам ти — да се сринат представите ти, красивите илюзии и… — той прехапа болезнено езика си при рязкото потегляне на кабината. — Добре де, онемявам по въпроса.
Синд изръмжа неопределено и до включването им в градската транспортна мрежа мълчаха.
— Сега как ще действаме? — попита Ишанг, когато се понесоха към жилището на Боргън, намиращо се в луксозен и претенциозен квартал на Атанаморп, близо до границата на научното градче.
— Ти продължаваш да бъдеш Натх, а аз ще се постарая да наподобя Лайал.
Раменете му се приведоха напред, главата хлътна между тях, косата се разреди чувствително и остави обширно голо пространство в средата, проблясващо на осветлението в кабината
— Не сме ли вече близо, кенастър? — изграчи той, като обърна изострените си черти и гърбав нос към него.
— Чудесна имитация, само гласът ти е особен. Нека говоря аз на входа.
— Добре, Натх, нещо съм понастинал и гласните струни не ме слушат — последните думи Синд изговори в голяма салфетка, която измъкна от джоба и притисна около носа и устата си.
— За охраната този камуфлаж е достатъчен — каза Ишанг, — а Боргън е разсеян и сигурно ще забележи нещо нередно, само ако имаш хобот насред лицето.
— Не се заблуждавай, че е винаги такъв. Има дни, в които забелязва всички подробности, но никой не може да каже кога ще му се случи това и колко ще продължи. В общия случай ще си закачи шапката на хобота ми, без да навлиза в размисли. Надявам се, че е в този си период.
— Съжалявам, но Върховният академик не приема сега — спря ги постът пред вратата му.
— Не вярвам да си е легнал, след като самият той ни определи този час, в който да го посетим — направи се на учуден Синд.
— В момента кeнселдораторът работи в кабинета си и ни е заповядано да не пускаме никого да го безпокои, Ваше превъзходителство.
— Забраната положително не се отнася за нас — каза настойчиво Ишанг.
— Не съм предупреден, че ще дойдете, съжалявам.
— Отдавна ли служиш при Боргън? — поинтересува се Ишанг.
— Доста отдавна, уважаеми кенастър.
— Тогава трябва да ти е станало ясно, че твоят господар е малко, хм… на него просто му убягват от паметта елементарни неща от всекидневието — намеси се Синд в ролята на Лайал.
— Аз бих казал направо, че паметта му е като решето — грубо вметна Ишанг. — Слушай, Лайал, нямам намерение да стърча в преддверието на този идиот, докато благоволи да си спомни, че ме е поканил. Той предложи да говорим тримата, на мен ми е все едно и няма да търпя подобно отношение.
— Успокой се, Натх — миролюбиво се обади Синд-Лайал, — сега охраната ще съобщи, че идваме, и ще слезем при него.
Телохранителят се свърза с Боргън, който първо изкрещя, после изсумтя и прекъсна връзката, удряйки по бутона с юмрук.
— Изглежда не е много радостен да ви види — усмихна се незабелязано пазачът и отвори вратата.
— Ще си промени бързо настроението — Синд и Ишанг влязоха вътре.
Боргън ги посрещна ядосан.
— Напълно съм забравил, ако някога изобщо съм знаел, защо съм ви поканил. Ще съм ви благодарен, ако ми припомните.
— Трябваше да решим някои неотложни проблеми, които възникнаха в отсъствието на Кантайрофекса — убедително произнесе Ишанг.
Синд стоеше полуизвърнат и се преструваше, че разглежда работната холографска проекция на някакъв уред в ъгъла.
— Разговорът ни естествено е секретен — продължи хораят. — Изключи всички следящи и записващи устройства в стаята и поне два часа никой да не ни прекъсва, за каквото и да било.
Боргън го погледна отровно, измърмори нещо относно вманиачаване на тема секретност и изпълни изискванията му.
— Може да започваме — каза той накрая. — Какви са тези важни проблеми? И седнете, надявам се, че не трябва да ги разрешаваме, като се разхождате наоколо — той включи силовите плоскости в къта за
