моля те, докъде беше стигнал?
— Говорех за нюансите при опашните движения, но няма значение, ще ти обясня друг път.
— Твоята опашка е скъсена, доколкото забелязах, с цел да внесе загадъчност в тези нюанси ли?
— Хррр — тракна със зъби Кокорл. — А това е правило на правилата, което да ти свети като слънце: никога, ама никога не говори по този въпрос, докато не порастне достатъчно!
— Ама…
— Край на приказките! — сопна се Кокорл. — Струва ми се, че вече съзирам вратите пред нас. Сега ще полетим малко и ще помълчим.
Той дръпна Тарасу към себе си и се издигна. Когато, останала без дъх от стремителното излитане и рязко падане, тя измъкна главата си от задушаващите я лапи, бяха кацнали на голямата веранда пред стаята й. Над тях безшумно планираше Йеллагр с доста нехармонични махове и приличаше на падащ лист. Успя да тупне тромаво наблизо и изръмжа от радост.
— Добре беше като начало — похвали го Кокорл. — Сега да вървим да съберем благородниците от двора и да изпратим слугите да донесат нещо от готварницата.
— Не е толкова просто, колкото изглежда — каза Тарасу.
— Щом мислиш така, аз мога и сам да отида в кухнята, знам добре пътя.
— Не вечерята, а обясненията ме притесняват. Как ще представим смъртта на Сизал и останалите? Не мога да докажа нищо от обвиненията си към него, няма свидетели, а той умееше да се прикрива.
— Паднали са в Пропастта, какво толкова! — каза Кокорл.
— Изключително правдоподобно, няма що! Случайно са паднали няколко души, които освен това нямат никаква работа там.
— Още по-добре, ние също нямаме, така че не сме били и не знаем нищо.
— Тогава той все едно не е мъртъв и аз неофициално продължавам да съм затворница.
— Хаиния може да каже, че ги е усетила как слизат при Бога-Змия — намеси се Йеллагр — и аз, тоест той, е обиден и възмутен, така че ги приема за извънредно масово жертвоприношение. На нея ще повярват напълно.
— Тя може да мълчи, но едва ли ще се съгласи да лъже явно. Дали да спомена, че е тръгнал с хората си към Пропастта на даровете, въпреки че съм го разубеждавала? Воалът ми беше гъст и никой не може да бъде сигурен, че съм отишла с тях, стояла съм тук през цялото време. Не, това не е добре.
— Защо се безпокоиш, след като толкова хора са били спуснати долу с цел да бъдат любимия десерт на Йали, в това число и самата ти?
— Но Йеллагр не е изял никого — нито умрял, нито жив!
— Те не са го знаели и не са се притеснявали особено за съдбата на жертвите.
— Прав си, но не бих искала труповете да останат там, при плъховете, а пък трябва да се разбере, че регентът не е жив. Мога ли да те помоля за нещо?
— Предполагам, искаш да ги пренеса някъде тук. Наистина прекрасно занимание за следващия час, особено на празен стомах.
— Ще се погрижа да се нахраниш така, че да не можеш да станеш от масата, но първо ги премести, моля те!
— Това се нарича голяма услуга — той разпери крила и с няколко тласъка увисна над тях. — Толкова ми е причерняло от глад, че не гарантирам за липсващи крайници по телата, когато ги донеса.
— Кокорл! — извика момичето.
— Мислех, че разбираш от шега — и той се издигна в тъмното небе.
— Прозорецът е отворен, ще влезем през него — обърна се тя към Йеллагр и прекрачи перваза.
Стаята й беше в същия хаос, както преди, а отвън стоеше часовой. Когато Тарасу се показа през открехнатата врата, той се отдръпна и насочи оръжието си към нея.
— Не се приближавайте, принцесо, моля Ви! Имам заповед да Ви убия, ако излезете оттук, а това не ми харесва.
— Няма да изляза — ледено каза Тарасу, — но след като бях принудена да стоя цял ден вътре, въпреки че съм здрава, трябва да хапна нещо. Освен ако не искате да ме уморите от глад.
— Веднага ще наредя да донесат храна — каза войникът уплашен. — Негово височество може би е забравил да го направи.
Когато изслуша предългото изброяване на нещата, които искаше тя, челюстта му увисна, но Тарасу вече се бе прибрала. Поръчката й беше точно изпълнена и наредена пред вратата. Докато пренесе всичко в стаята, се измори, обаче когато пристигна Кокорл, един от оцелелите шкафове пращеше под тежестта на подредените съдове с ястия.
— Не може да се каже, че не си изпълняваш обещанията — радостно хлъцна той. — Всичко това за мен ли е?
— Не съм гладен — каза Йеллагр, който разчистваше място на пода, където да се изтегне.
— Аз също — Тарасу се включи в разчистването и с общи усилия избутаха отломките до едната стена.
— Значи само аз ще рискувам — Кокорл опитваше предпазливо малки хапки, но скоро се увлече и усърдно опразни чиниите. — Май няма отрова, обаче онова, което ми бяха сложили миналия път, така или иначе не го усетих. Завържете ме, ако пак започна да буйствам.
Тарасу оправи походното легло и седна на него. От известно време навън беше настъпила суматоха, тичаха и викаха хора и й се стори, че чува приглушения плач на Интилада. Причината за това вълнение беше ясна — някой беше намерил труповете, — но тя изчака малко, преди да се осведоми от часовоя какво става.
— Голямо нещастие! Съжалявам, че на мен се падна да Ви съобщя за тази трагедия, принцесо. Намерили са Негово височество, заедно с придружителите му в подножието на Часовниковата кула. Външната платформа се е срутила, беше доста стара и е поддала под тежестта им.
— Доста се постарах — приглушено се обади Кокорл отзад.
— Казахте ли нещо? — наостри уши гвардеецът.
— Не, може би някой е минал през верандата до прозореца ми. Като че ли целият дворец е в паника.
— Много сме развълнувани, само Вие и Нейно височество Интилада ад Играм сте в покоите си заради болестта, тя дори няма да може да изпрати Негово височество съпруга си до последното му жилище!
— Глупости! — рязко каза Тарасу. — Абсолютно съм сигурна, че няма епидемия от Даа, защото лично аз съм на крака и се радвам на превъзходен апетит.
— Свидетел съм на това, принцесо. — уважението му към нея беше пораснало пропорционално на шансовете й да получи властта.
— Трябва да извикам Жреца-лечител, за да установи грешката си. Сега е прекалено късно, но утре нека дойде тук.
— Ще предам молбата Ви — прошепна човекът.
— Нареждането ми — поправи го тя. — Струва ми се, че вече само Жреческият съвет може да оспорва моите заповеди, и то след като се събере. Дотогава Хонстел се управлява от мен — Тарасу Д’Арг ол Алатрис, в правото ми на единствена дъщеря на покойния крал. Ако пожелая, мога да изляза оттук веднага, но не искам да плаша поданиците си и да ги настройвам срещу себе си. Така че, нека лечителят да се яви при мен призори!
— Да, принцесо… да, Ваше… ще бъде изпълнено — измънка часовоят.
— Ти от личната гвардия на чичо ми ли си?
— Съвсем не съм имал тази чест, служа на източния вход на парка и когато Негово височество напусна двореца днес следобед, преди да умре, искам да кажа, че тогава още не знаехме това, аз бях изпратен тук да Ви охранявам.
— Да ме охраняваш или да охраняваш другите от мен?
— Ами… — грубото селяшко лице се сгърчи.
Изглеждаше простодушен и честен човек.
— Как се казваш?
— Феал Истарк, Ваше… — той се обърка съвсем и млъкна.
