— Не, разбира се, за пръв път съм на свобода — с отчаян напън Йеллагр се изхлузи и влетя вътре, като се блъсна в Тарасу.
— Това, че корабът е двуместен, предполага някой от нас да бъде в медицинския стационар по време на скока — каза момичето, когато възстановиха реда в тясното пространство на мостика.
— В дупката, наречена стационар, може да се чувства удобно само човек — изпъшка Кокорл. — Тарасу, ще се наложи ти да стоиш там, за да отстъпиш едното кресло на Йеллагр. Едва ли ще бъде тежка тази услуга, която оказваш на бог Йали.
Тя го погледна накриво. Поради анатомичните особености на джорхите от изражението му не се разбираше лесно дали се подиграва, но го познаваше от доста време и беше сигурна в това.
— Освен всичко друго той е опашат, за разлика от мен, и си представям в какво трябва да превърнем креслото, преди да седне в него — люспите на Кокорл се раздвижиха от подкожни спазми, придружени с ръмжене.
Външните белези на смеха изглежда бяха универсални при разумните същества. Йеллагр изсъска неуверено и погледна към Тарасу.
— Ела тук да видим какво може да се измисли, за да ти бъде удобно — тя стана и посочи седалката.
С помощта на Кокорл и няколко инструмента, използвани не по предназначението им, изтърбушиха облегалката и настаниха Йеллагр.
— Напълно съсипахме креслото, но ще платя щетите, когато върнем кораба — каза Тарасу доволна.
— Както и да обясниш тази повреда, ще се усъмнят в душевното ти здраве — Кокорл подритна разпилените наоколо пластмасови парчетии, метални ленти и валма пълнеж.
Попипа грубо разкъсаните крайща на зейналата дупка и люспите му се загърчиха отново.
— Хубаво е, че си толкова весел — момичето се залови да събира боклука, — но май започвам да харесвам повече компанията на Йеллагр.
— Защо да не съм радостен, като свършихме толкова добра работа? Спасих ти живота, вие ме отървахте от кулата, освободихме Йеллагр и сега отиваме здрави и невредими на Каскот — Кокорл се озъби в подкупваща джорхска усмивка. — Остава да се занимая с теб, братовчеде. Трябва да се постараеш, за да заприличаш някак на мен в повечето отношения. Какво има, нещо не е наред ли?
Йеллагр се беше свил в креслото и гледаше встрани.
— Амии… — измънка той. — Особена гледка си, като стоиш така, с раззината уста.
— Какво?
— Боя се да не те обидя, но ми изглеждаш много, хм… грозен и не бих желал да приличам съвсем на теб, ако ще правя такова отблъскващо впечатление.
Тарасу се изкиска, а Кокорл остана безмълвен.
— Никога не съм се смятал за образец на джорхска красота — каза накрая той засегнат, — но за пръв път чувам, че съм отблъскващ. Повечето млади женски създания на Шуист намираха в мен различни достойнства, а външността и обноските ми минаваха за приятни.
Измъченият и смутен Йеллагр не отговори и момичето се зае със защитата му.
— Не разбираш ли какво е станало, Кокорл? Откакто се помни, той е виждал около себе си само хора и е свикнал с тях. Знае как изглежда, но едно е да знаеш, а друго да се погледнеш отстрани. Не му се сърди, трябва му време да се окопити.
— Вече ми е ясно, че трябва да започна с него от нулата и даже от по-малко — укроти се Кокорл. — Доста съм млад, но тъй като наблизо няма по-опитен от мен, ще се нагърбя с това тежко задължение. Трябва да ме слушаш внимателно и да изпълняваш, каквото ти кажа, така няма да ни създаваш проблеми.
— Да — кимна послушно Йеллагр.
— Не се вживявай чак толкова — язвително се обади Тарасу, — той не е малоумен. Както ти се изрази подигравателно, няколко века сме го тачили като наш бог, ако това ти говори нещо. Неприятно ще ми бъде да му нареждаш и се държиш грубо с него, под предлог, че го обучаваш.
— Никога не съм мислил да се държа грубо — вирна глава Кокорл. — Защо не го оставим той да реши? Искаш ли да слушаш напътствията ми, Йеллагр?
— Разбира се, уважаеми братовчеде, толкова неща искам да науча! Ще ти бъда изключително благодарен за ценното време, което губиш с мен — каза виновникът за спречкването им.
— Виждаш ли, той знае кое е добро за него — Кокорл тържествуващ се зае с просветителските си задачи. — Първо бих искал да проверя какво умееш да правиш. Затвори си муцуната и се опитай да чуеш това, което ще ти кажа.
Изминаха няколко минути и Йеллагр се осмели да проговори.
— Започваме ли? — попита той плахо.
— Че аз започнах! Никакъв резултат няма, направо си отчайващ — тросна се учителят му. — А сега опитай пак.
Настана ново продължително мълчание, Йеллагр пъшкаше и сумтеше от напрежение.
— Не става, въпреки че се напрегнах, колкото можах — призна той отчаян след малко. — Виждам единствено разни несвързани неща, не съм сигурен дали не си ги измислям аз. Има някакви жълти планини, безброй върхове като кристални игли. Падам отнякъде и усещам, че съм си счупил дясното крило, провиснало е и се влачи зад мен… после се състезавам с приятелите си кой ще направи най-дълги огнени струи над един каньон с виолетов мъх по стените…
— Дясно крило, виолетов мъх, това са детските ми спомени, като че ли — промърмори Кокорл. — Я престани веднага!
— И някакъв женски джорх с яркожълти очи, много лъскав и приятен, приближава муцуната си до моята, вдига лапа…
— Казах моментално да престанеш да се ровиш в мозъка ми! — озъби се Кокорл. — Забравих, че ти си абсолютно невъзпитан. Не усети ли, когато премина преградата на личните преживявания? Много работа ще имам с теб, просто си като невръстно дете!
— Ссссъжалявам — Йеллагр се сгърчи неловко.
— При тези излъчвания на Хонстел, пречещи на псиконтактите, нямаше да можеш да се развиеш дори и да си знаел как. Не е имало кой да ти покаже, но ти все пак си се научил да предаваш на подходящи приемници от хората послания с постхипнотично действие, значи заложбите ти не са закърнели. Тарасу е неподатлива, но е запазила повърхностни следи от въздействието ти и ги възпроизвежда, когато контролът на съзнанието й е отслабен. Тя бълнуваше и ни предаде молбите ти за помощ на чист джорхски език. Освен това е запомнила танците, които си й показал, и ги изпълнява дори в нормално състояние.
— Те ми харесват, въпреки че не помнех откъде ги знам — намеси се момичето. — Изобщо не съм си представяла, че подсъзнателно съм запаметила съобщение и внушения да замина някъде и да намеря на кого да го предам. Значи затова другото останало живо момиче преди мен, след като излязло от Пропастта е изпитвало желание да напусне Хонстел?
— Да, добре си я спомням — потвърди Йеллагр.
— Тогава не е имало Космическо градче, тук са кацали кораби съвсем инцидентно и тайно. Горката девойка е изглеждала луда, а шансът някой да получи посланията ти е бил нищожен.
— Нищожен, но не нулев, както виждаш — каза Кокорл. — Случайността е пожелала ти да отидеш точно където и когато трябва. Сега предлагам да се нахраним, после ще продължа уроците с братовчеда Йеллагр, докато Тарасу наблюдава уредите. След като те сменим, ще му покажа основните неща по управлението на кораба и совалката.
След скока пристигнаха в Тоарг, трансферен възел, откъдето се отваряше проход за звездната система Хиндра с обитаеми планети Каскот и Ферил. На Ферил беше разположена кантората на междузведния транспортен тръст и трябваше да натоварят совалката си на някой от редовните рейсове към Каскот. На кръстовище Тоарг се наложи да направят непредвиден престой поради повреда в двигателната система. Тарасу се изнерви от чакането, джорхите също. Когато накрая корабът беше ремонтиран и се приземиха на Ферил, Йеллагр беше толкова напреднал под ръководството на Кокорл, че Тарасу премина митническия контрол, придружена от два хиртела.
