— Нещо, за което се налага да те скрием някъде — Синд огледа апаратурата покрай стените. — Тук отзад ще ти бъде тесничко, обаче няма да стоиш чак толкова дълго.
Боргън заотстъпва към вратата, но Ишанг му препречи пътя.
— За да не се чудиш, ще ти обясня — каза му той. — Все още никой не знае, че ние сме двама абсолютно еднакви човека, щом и ти си изненадан. Аз смятам направо да се предам, Синд ще ме съпроводи дотам като любезен домакин, а ти само ще пречиш в този случай. Сега ще те приспим и ще полежиш зад тази машинария.
Пред входа на сградата стоеше главнокомандващият елитните имперски части, халдър Скиг Ар, чийто очи се изцъклиха при невероятния успех.
— Не предполагах, че ще арестувам Синд Натх толкова лесно! — изръмжа той със задоволство, насочил оръжието си към Ишанг.
Десетина от хората му бяха направили същото.
— Преди да дойда тук, не знаех нищо — каза Скиг. — Изумих се, като научих, но се оказа, че ти не си толкова неуловим и всемогъщ, колкото се говори.
— Знам кога съм загубил и имам сили да приема поражението — студено каза хораят и протегна ръце да му сложат ограничителите.
— Радвам се, че стана толкова лесно — гъгниво проговори зад него Синд с ръка на гърлото, а с другата уви халата на Боргън плътно около себе си.
Пазачът, който беше там при пристигането им, сигурно не участваше в операцията и сега го нямаше. Това беше техният шанс, защото само той беше видял, че кенархът държи кърпа пред лицето си и говори неразбрано, и можеше да се усъмни сега.
— Другият избяга, но ми се стори случаен човек и едва ли е наясно в какво го е забъркал Натх — продължи Синд. — Беше се облякъл като кенарха и наподобил външността му доста недодялано, веднага се усъмних. Изходът от жилището ми е само този и ще намерите бързо беглеца.
— Сега ще претърсим вътре, няма къде да се скрие от нас — махна Скиг Ар към останалите. — Съжалявам за безпорядъка… добре ли сте, уважаеми кенселдоратор?
— Натх ме удари в яда си — изхърка Синд. — Не е страшно, за щастие в кръга на задълженията ми не влиза това да пея.
Скиг се ухили съчувствено. Бяха останали само той и двама от хората му. Усмивката му замръзна при вида на невропарализатора, който мнимият Боргън извади изпод халата си и повали двамата гвардейци до него. Учудването още не беше изчезнало от лицето му, когато Синд го прескочи, за да освободи ръцете и краката на Ишанг.
— Отвън ни чака много народ, затова аз ще се постарая да приличам на Скиг — каза Синд, докато навличаше униформата му, — а ти върви пред мен като арестант и си дръж ръцете една до друга, както бяха преди малко.
Върху платформата на покрива бяха накацали двадесетина военни роптера, около които не се виждаше никой. Подозирайки клопка, Синд се приближи предпазливо до единия и надникна вътре. Видя няколко униформени тела на пода и пилота, захлупен върху таблото. Усети движение зад себе си и се обърна рязко. В сянката стоеше неясна фигура на човек. Нощният вятър развяваше висящите крайща на парчето плат, омотано няколко пъти около главата му по маниера на пустинните жители. Тарасу би познала веднага Хаягри, но никой от тях двамата не го беше виждал.
— Осигурих ти пътя, за да избягаш — каза той спокойно, гласът му беше глух и дълбок. — Тръгвай и не спирай никъде, докато не се отдалечиш достатъчно от Франар.
— Кой си пък ти?
Ишанг ги заобиколи по посока на тяхната кабина, оградена от паркиралите около нея роптери, влезе и седна вътре.
— Няма значение — фигурата отстъпи назад и спусна покривалото още по-плътно над лицето си. — Всички, които знаят за теб, са обезвредени, имаш време да заминеш до изгрев. Не се безпокой за хората на Скиг Ар, които са вътре, веднага отивам при тях.
Той се обърна и изчезна във входа. Ишанг включи автопилота и се отделиха от покрива. Никакъв шум не долиташе от сградата, тъмните очертания на роптерите също бяха безмълвни.
— Какви координати зададе? — обърна се Синд към хорая.
— На твоя дом. Щом човек от нашите „приятели“ казва, че е обезвредил някого, значи го е направил. При тях няма пропуски в това отношение — каза Ишанг. — Ще тръгнем нормално, сигурен съм, че никой не те издирва все още. Тези в архива ще се свестят най-рано утре.
— Трябва да намеря пари в брой по някакъв начин, колкото може по-голяма сума — Синд се замисли. — С кариерата ми на кенастър е свършено.
— Абсолютно — съгласи се Ишанг.
— Имам да уредя тук само едно нещо, обещах на Лайал.
— Някой от хирурзите извън закона?
— Не разполагаме с толкова време. Ще се опитам да намеря програмата, задействаща сигнала за детонаторите, и да я премахна. Целият ми щаб от Имперска сигурност ще положи усилия тази нощ да разрешим въпроса. На Лайал мисля да оставя съобщение, което ще разбере, щом се събуди утре.
— Аз през това време ще се дегизирам, нали няма да пътувам с твоята външност?
— На път съм да я намразя вече — каза Синд. — Имаш ли идея кой ме тласка в опасни ситуации и защо се грижи усърдно да излизам невредим от тях? Харамон ли?
— Мисля, че не — изсумтя Ишанг.
Баналният въпрос с парите се оказа и доста трудно разрешим. Остатъка от нощта Синд прекара в тежки и изтощителни разговори с банкери, посредници на незаконни заложни къщи и агенти по недвижими имоти.
56
След като кацнаха в Космическото градче, Тарасу се опита да наеме кораб без екипаж до Каскот. Това предизвика неудоволствие, защото транспортната фирма нямаше филиал там и държеше обслужването да става от собствените й пилоти. Когато разбраха, че пред тях стои бъдещата господарка на Хонстел, пречките и дребните разногласия се изгладиха и се стигна до разрешение, удовлетворяващо и двете страни. Щеше да пилотира кораба сама, а щом пристигнеше в клона на компанията на съседната планета Ферил, совалката можеше да бъде превозена до Каскот от товарен транспортьор на някоя местна фирма.
— Не платихме ли много за тази бричка? — цупеше се Кокорл, докато разглеждаше пулта за управление и тясната командна кабина. — Несравнимо по-зле е от „Хаврия“. Едва се проврях през този люк, а в жилищните помещения ми е невъзможно да вляза. Ще се наложи да спя тук или в коридора.
Кокорл и Йеллагр се бяха промъкнали тайно на борда и стояха скрити в трюма, докато траеше предстартовият контрол. Йеллагр се оказа почти неспособен да поддържа приемлив вид продължително време и Кокорл беше принуден да се движи непрекъснато с него за да му помага.
— Това, в края на крайщата, е малък двуместен кораб и е сравнително евтин — успокои го Тарасу. — Ще изтърпите малко неудобства, но скоро ще пристигнем. Къде е Йеллагр?
— Страхотно е див и необразован, горкият! — каза джорхът. — Предстои ми доста труд по възпитанието му, докато го приведа в задоволително състояние.
— И къде е той все пак?
— Разглежда трюма и другите отсеци — Кокорл погледна екраните, на които Хонстел постепенно се смаляваше. — Имаме три стандартни денонощия за ускоряване, докато достигнем точката на най-близкия преход за някое кръстовище. Тук сте много откъснати от света.
— Знам — усмихна се Тарасу. — Но както се разбра, в Империята никой няма полза да е на прекалено достъпно и оживено място.
— Здравейте — Йеллагр се провираше с мъка през вратата. — Това е по-отвратително обиталище дори от моя Подземен дворец.
— Надявам се, че нямаш желание да се върнеш там, скъпи братовчеде? — язвително подметна Кокорл.
