— Аз също знам нещичко за откриването на N-Х полето — обади се Ишанг — и ми е крайно интересно какво имате предвид с това, че Найт не го е направил?
— Един разузнавателен кораб за дълбокия космос намерил преди хиляди години на Сизаор, планета на Алфа от Центавър, древни развалини с отломки от уреди и механизми, говорещи за напреднала технология. Найт бил физик от научния екип, който се заловил да изследва находката. Тук учените свършили две неща — убедили се, че останките са от чужда цивилизация, почти сигурно нехуманоидна, и второ — Найт съумял по случайност от намерените части да свърже и задейства генератора на N-Х енергия, който бил в умален модел, но пълен комплект и съдържал даже няколко резервни „батерии“. Той измервал, нагрявал, охлаждал и поставял под налягане елементите, като непрекъснато ги бомбардирал с различни видове елементарни частици. Когато налучкал правилната конфигурация и начин на въздействие върху нея, експлозията отнесла половината лаборатория. Найт бил тежко ранен и облъчен, но продължил опитите, като вече знаел горе-долу какво трябва да се направи. Всички елементи били възпроизведени наново по модел на оригиналите, а той през оставащата му близо година живот унищожил огромно количество от тях, но определил основните ефективни варианти за подреждането им. По-късно Марк Хиндбренер открил предназначението на „сърцата“ и установил, че извън база-1 на Сизаор цялата извънземна конструкция престава да генерира N-X поле. Тогава направил задоволително описание на наблюдаваното явление и конструирал работен модел на двигател. Анихилираната при протичащите процеси материя в „генераторите на Hайт“ се превръщала в енергия, акумулирана в „батериите на Хиндбренер“, също копия на първоначалните „сърца“. Те можели да бъдат активирани на произволно място и време.
— За пръв път чувам, че двамата са си присвоили заслугите за нещо, създадено от чужд разум — каза Синд. — Този момент явно се укрива старателно и с право, не говори добре за човешките възможности.
— Започнала нова ера в междузвездните полети и първите такива двигатели били монтирани в експериментални космически кораби. Очаквало се те бързо да развият скорост, многократно по-голяма от обичайната, както показвали лабораторните изпитания. Уви, експериментът в по-голям мащаб на първо време изглеждал грандиозен провал. Част от корабите имали размери надхвърлящи тези на N-X полето и били буквално разрязани по линията на граничната повърхност. По-малките просто изчезнали и дълго време никой не разбирал какво точно става. Когато се изяснило, че новият тип двигател пренася почти мигновено материалните обекти през гънките на пространството, оставало само той да се усъвършенства и да се определят местата на „вратите“. По случайност първите опити били проведени на Сизаор, близо до една такава „врата“. После тези естествени точки на преход — входовете и изходите в хиперпространството, започнали да се описват и накрая да се използват все по-интензивно. Напоследък се дочуват плахи предположения, че може да ги създаваме сами, но засега това са само теории. Изглежда сме достигнали максимума в развитието си и Империята се е разраснала до крайния си предел, отвъд чиито граници не може да преминем. Много е тревожен фактът, че равновесието ни се крепи на нещо извън властта ни — „батериите на Хиндбренер“ се зареждат само на Сизаор, през произволни интервали от време.
— Точно в това твърдение спокойно мога да се усъмня — обади се Синд. — Доколкото сигурността им е под мое наблюдение, мога да изброя поне десетина такива бази за зареждане.
— Всички те са фалшиви и представляват обикновени складове, където се изпращат тайно пратките от база-1 с готови акумулатори. Сизаор е сърцето на Империята и този факт е замаскиран добре. Който го владее, владее всичко, но според мен и това не е сигурно.
— Разбира се. И откъде идва енергията?
— От друго измерение, от друго време, кой знае? — примигна Боргън. — Интервалите между отделните емисии на зареждане и времето, през което, така да се каже, енергийният канал е отворен, се записват и числовите значения се анализират. В тях редовно се повтарят фундаменталните физични константи, но освен това не сме успели да дешифрираме нищо друго. Не сме дорасли да разберем какво представляват стоящите от другата страна. Вероятността те да са същества, в смисъл на материални субекти, е практически минимална.
— Досегашните ми разкрития изглеждат нищожни на фона на това, което научих от теб — каза Синд. — Все още не мога да осъзная напълно цялостните измерения на положението.
Ишанг отново се изсмя.
— Представете си, че сте изхвърлили някакъв повреден електронен уред и той е паднал по случайност до колония мравки — каза той. — Минавате оттам след известно време и виждате, че те са успели да го сглобят отново и го използват по техен начин. Те имат обаче проблеми с енергията и вие им оставяте няколко батерии, просто за забавление. Мравките ги приемат с това, което при насекомите съответства на радост, и започват да ги носят, когато се изтощят, на същото място. Какво би направил човек в такъв случай?
— Това, което някой прави за нас — отговори Боргън, — макар че примерът е изключително опростен и отразява само елементарни аспекти на събитието. Човекът ще направи така, че мравките да зависят изцяло от него, и ще се опита да влезе в контакт с тях посредством езика на математиката. Въпросът е кога тази игра ще му омръзне и дали тогава няма да унищожи мравуняка.
— Неприятна теория — каза Синд. — По тази логика всеки друг би могъл да мине и нарочно или случайно да ни стъпче, образно казано. Ако бях мравка, която изпитва такива подозрения, щях да се постарая да разбера какво точно става, но при всяко положение да прекъсна връзката и да убедя останалите да преместим мравуняка.
— Къде според теб ще изградим нова Империя? И със старите бавни кораби? Изключено! Освен това случаят може да няма нищо общо с тази мравешка теория, а да е нещо съвсем друго, което не се побира в човешките ни представи и няма да проумеем никога.
— Да, но ако е така? Длъжни сме да се съобразим с опасността, дори и да е малко вероятна. Не е приятно да знаеш, че живееш в резерват.
— Такива са в общи линии идеите, залегнали в основата на бунтовете на различни групи учени, които не искат да работят на тъмно и може би за гибелта на човечеството. Струва ми се, че самият ти си взел дейно участие в потушаването на доста от тях.
Синд се намръщи при това подмятане, но нямаше какво да каже в своя защита.
— Противниците им твърдят, че на този етап не се знае кое би било по-лошо — да се поддържа енергийния канал, въпреки хипотетичната опасност, или да се затвори. Едно е абсолютно сигурно — няма ли N-Х поле, Империята ще се разпадне. Нужни са години от живота ни, за да прекосим разстоянието от Франар до най-близката звездна система, дори радиовръзките ще имат голямо забавяне във времето. Това ще бъде краят на централизираното управление, краят на тази цивилизация, която познаваме. За да извървим наново пътя сами, трябва да минат векове.
— Има ли признаци, че от другата страна се канят да спрат притока на енергия към нас?
— Това не може да каже никой, но засега няма продължителни прекъсвания, които да ни разтревожат, естествено, според нашите представи за продължителност.
— Тогава проблемът си остава нерешен и чисто теоритичен, какъвто си е бил досега. Информацията е важна за мен и в съвсем друг план — разбрах кое е уязвимото място на цялата система.
— Ти няма да останеш жив, за да ти послужи това — поклати глава Върховният академик.
— Защо мислиш така?
— Защото с влизането си тук, след като ме заплаши и принуди да говоря, задейства план „Р“. Императорът предполагаше, че това може да се случи, и взе мерки. Аз мислех, че опасенията му във връзка с теб са безпочвени, но той се оказа напълно прав. Не знам как си накарал Лайал да ти покаже архива, тук обаче се провали. Сградата е под наблюдение, обградена отвсякъде, и ще те заловят. Не ми е приятно, че трябва да направят това в жилището ми, но няма как.
— Знаят ли, че мога да се трансформирам?
— Щом нещата стигнаха до този план, вече да. Сега няма да оставят никой да се измъкне, докато не се уверят, че са те хванали.
— Подслушват ли ни в момента? — обади се Ишанг.
— Не, проверих вече — каза Синд. — Досещам се какво си намислил, те ме очакват под каквато и да е външност, нали така? Значи, когато се уверят, че съм в ръцете им, няма да бъдат вече толкова бдителни.
— Какво сте решили да правите? — попита Боргън.
