— Феал Истарк, от този момент те назначавам в моята лична охрана. Избери още двама-трима души, на които имаш доверие, за да те сменят. Те ще бъдат под твое командване.
Радостта на човека беше неописуема, след като проумя неочакваното си повишение. На устните му грейна недоверчиво-налудничава усмивка и той пристъпи към нея, напълно забравил за предполагаемата й болест.
— Ще служа вярно на Ваше величество! Безкрайно сте добра към мен и се заклевам да оправдая доверието Ви! — той коленичи и протегна меча си, който Тарасу положи леко върху рамото му.
— Стани, рицарю Феал, и прибери оръжието, което от днес ще носиш в моя прослава.
След кратката и простичка церемония, новоизлюпеният рицар сякаш порасна на височина и се изду от гордост. Макар коронясването й да беше събитие, лежащо в бъдещето, Истарк я бе нарекъл Ваше величество, без да се замисля. Поне за един човек тя вече беше кралица на Хонстел, а до утре щеше да има четирима поданици. Това не я радваше особено, след като беше видяла отстрани малкия свят, в който живееше — нищожна прашинка сред безброй други. И джорхите сякаш не се вълнуваха много от новото й положение. Кокорл беше омел всичко и седеше с издут корем и полузатворени очи на пода до Йеллагр, който спеше, разперил лапи.
— Вече спокойно мога да си лягам и аз — прозя се Кокорл.
— Сутринта ще дойде Жрецът-лечител и не бива да ви вижда, трябва да се преместите в съседния будоар.
— Засега ще стоим тук да те пазим.
— Едва ли съм в опасност, след като Сизал го няма.
— Положително е останал някой и друг негов привърженик — възрази джорхът. — Предпазливостта никога не е излишна.
— Освен това дадох рицарско звание на часовоя пред вратата и му възложих да събере още хора за охраната ми.
— Много бързо започна да се разпореждаш, властта развращава — измърмори Кокорл, легна настрани и заспа.
Лечителят Хакрит дойде с първите лъчи на изгряващото слънце, заедно с Върховния жрец на Урс. Ардар беше мрачен и властен човек, с изсечено сякаш от скала лице, което тя си спомняше чудесно, макар да го бе видяла отблизо само веднъж — когато трябваше да изслуша присъдата си. Той влезе спокойно и сякаш изпълни стаята с високата си приведена фигура, поздрави я небрежно и изслуша приветствията й с равнодушие. Тарасу се почувства, като че ли времето се бе върнало назад и тя стоеше разтреперана и нещастна пред съда на жреците. Помисли си, че точно това е целта му, стегна се вътрешно и се опита да се държи величествено. За нейна изненада това й се удаде не много трудно.
Йеллагр предварително се беше оттеглил в будоара и съвестно изпълняваше заръката й да стои тихо, а Кокорл във вида си на хиртел остана при нея и сега кротуваше в ъгъла. Лечителят постави ръка на челото й, огледа кожата и очните ябълки, като за целта повдигна клепачите й, и изглеждаше озадачен. От него се носеше остър мирис на хангда — мехлем, за който се смяташе, че има чудодейни предпазващи свойства. Преди да дойде, той беше намазал цялото си тяло с него, обилен пласт беше нанесен върху откритите части — лицето и най-вече ръцете му, с които я докосваше. След като Хакрит свърши прегледа и се отдръпна, Ардар пристъпи немислимо близо до нея, сякаш знаеше, че тя е здрава, преди да чуе заключенията на лечителя.
— Рано е да се каже, но има доста признаци, че съм се заблудил — измърмори Хакрит зад гърба му. — Не си спомням да съм чел или слушал за случай с подобно развитие, прислужницата също изглежда добре. След няколко дни ще съм сигурен, а засега препоръчвам да не се доближавате до нея, Носителю на Божествената мъдрост.
— Говорих с Великата Незряща и поръчах да търсят в двореца съд с остатъци от определена смес — заговори Върховният жрец, без да обръща внимание на предупреждението му. — Описанието й се намира в един древен свитък, а въздействието се проявява отначало с белезите на Даа. Не намерихме сместа, но открихме човека, който я е направил по специална поръчка.
— Значи това не е епидемия! — хлъцна лечителят, а Тарасу продължи да стои мълчаливо.
— Приготвено е по нареждане на покойния регент Сизал ад Играм ен Д’Арг. Той е занесъл истината със себе си отвъд и дори да е по силите ни да я възстановим, това е безсмислено. — Ардар я погледна остро. — Принцесо, сигурен съм че Вие нямате нищо общо с неговата трагична смърт.
— Не — отвърна тя с почти чиста съвест. — Не отричам, че имах такова желание, дори се обърнах със сантрия за кръвно отмъщение към Урс.
— Няма причина да не бъдете коронясана като кралица на Хонстел, но за съжаление не сте достигнала още необходимата възраст, за да встъпите пълноценно в правата си. Същевременно няма жив, пълнолетен, кръвен роднина по права линия от династията Д’Арг, който да отговаря на условията за регент.
— Знам, че имам право да посоча кандидати от страничните линии на рода, но предпочитам Жреческият съвет да поеме регентството — твърдо каза Тарасу, като го погледна в очите и се постара да не измества погледа си. — Настоявам за това, още повече, че коронацията ще се отложи за неопределено време. Трябва да замина незабавно, всъщност малко хора знаят, че изобщо съм се върнала. До обикновените ми бъдещи поданици вероятно са достигнали само слухове. Още повече, че трябва да стоя известно време затворена. Въпреки уверенията, хората се страхуват от епидемията и е лошо предзнаменование да седна на престола, докато има и най-малко съмнение в мен.
— Много правилно решение сте взели, принцесо! — Ардар я погледна с уважение.
— Мисля, че по време на отсъствието ми, Хонстел ще процъфтява под мъдрото управление на жреците.
— Съмнявах се във Вас, но сега съм убеден, че сте достойна и светли дни очакват кралството след Вашето пълнолетие.
— Дадох рицарско звание на един човек и му възложих командването и назначаването на личната ми охрана. Моля Ви да оформите това с необходимите документи.
— Съобщете ми имената, когато Ви е удобно.
Ардар беше изпълнил блестящо задачата си и тръгна да си върви заедно с Хакрит, неволен слушател на разговора.
— Омръзна ми да лежа и да се чеша — оплака се Кокорл, след като посетителите си отидоха. — Ти се държа много добре, като се вземе предвид силата и самочувствието на този човек.
— Надявам се да е така — отговори момичето. — Още днес потегляме със совалката за Забраненото селище и ще я натоварим на някой от чуждестранните кораби, който се съгласи да ни превози до Каскот. Няма да вдигаме шум около себе си и е най-добре никой да не ви вижда дотогава. Ще дойдете ли с мен или бързаш да заведеш Йеллагр при баща му?
— Има време до срещата, която ми определи уважаемият чичо Трирл. Обстоятелствата тогава бяха неподходящи за близки планове, така че ще те придружим. Трябва да поошлайфам Йеллагр, преди да го представя, и ми е все едно къде ще става това.
На вратата се почука, Феал Истарк беше довел петима от другарите си. Тарасу избра трима души и увери останалите, че в бъдеще ще се възползва от тяхното желание да й служат. Рицарят Истарк изслуша менюто за закуска, подобно на вчерашното, но вече го прие без голямо учудване. Тарасу използва времето до обяд, за да събере багажа си, който не беше много представителен. Нямаше средства да си купи нови вещи в момента, а не искаше да се разбере за заминаването й или да се моли на Ардар да уреди отпускането на пари от хазната. Събра останалите си лични бижута и установи, че стойността на скъпоценностите е предостатъчна. Щяха да тръгнат привечер и тъй като нямаше какво да прави дотогава, се постара да си отпочине и да се наспи.
Бурният горещ вятър, който излезе още следобед, изнервяше часовите и притъпяваше бдителността им. На никого от тях не му мина през ума да вдигне очи към небето, от което се сипеха ситен прах и откъснати листа, затова не забелязаха тъмните сенки, излетели от терасата на двореца. Кокорл и Йеллагр се издигнаха над притихналия град и поеха към планините.
55
