посетители, оформящи маса и столове.
— Ела при нас — покани го Ишанг, за да го отдалечи от алармения бутон. — Уверявам те, че разговорът ще те заинтригува.
Боргън се приближи неохотно, а Синд прие истинския си вид и насочи срещу него дулото на невропарализатора.
— Какво означава това? — Академикът го погледна слисан.
— Значи, че трябва да не предприемаш необмислени действия и да ми отговориш на някои въпроси — каза Синд.
— Ясно — кимна Боргън. — Ти си Синд Натх, приел си образа на Лайал, за да влезеш. Кой ли е тогава другият?
Той притисна слепоочията си и се замисли.
— Разбира се, това е изчезналият ти брат! Изключителна възможност да се направят паралелни изследвания на двамата и да се сравнят резултатите. Това ще хвърли светлина върху…
— Успокой се и седни — прекъсна го Синд с досада. — Последната ни грижа в момента е да правиш сравнителни анализи. Разкажи всичко, което знаеш, за инцидента на Сизаор.
— За кой по-точно?
— Толкова ли са много? Интересува ме периодът около раждането ми.
— Както ти е известно, тогава аз не съм бил на този пост и нямам нищо общо.
— Въпреки това искам да чуя подробностите за случая.
— Необходимо ли е?
Синд мълчаливо вдигна дулото към него.
— О! Разбирам от неопроверживи аргументи — очите на Боргън се закръглиха. — Убил ли си кенарха?
— Хайде да говорим по същество — Синд освободи предпазителя.
— Добре, добре, щом трябва! Само не размахвай това оръжие, защото не мога да си събера мислите — подскочи кенселдораторът.
Отначало със запъване, после все по-гладко той повтори почти същото, което се съдържаше в информационните банки на Централния архив с известна емоционална окраска и доста отклонения.
— Вашият баща беше забележителен учен — завърши той с възхищение, — но, естествено, не можеше да спре прогреса. Протестът му беше напълно безсмислен — отказът от енергийните „сърца“ щеше да разруши Империята.
— Значи идеята му е била отказване от N-Х полето, акумулаторите и хиперпространствените преходи?
— Да, той твърдеше, че когато използваш нещо, на което не разбираш принципа на действие, вредата е неизмеримо по-голяма от ползата.
— В архивите намерих нещо такова, но не ми стана ясно. Би ли ми обяснил за какво става въпрос? И по-специално така нареченото „контролирано енергийно възстановяване на ЕА-база-1 на Сизаор“. Не се опитвай да ме лъжеш, под предлог че не съм специалист. Дотолкова съм, колкото да го усетя.
— Какво знаеш за енергийния процес на Найт-Хиндбренер?
— Само най-основните неща. Преди да завладеят сегашните територии, хората пъплели от единствената си планета, наречена Земя, до близките небесни тела с плазмените двигатели на бавните си кораби. Времето за достигане до други звездни системи било толкова продължително, че обезсмисляло разселването на отделни човешки групи в отдалечени, практически неуправляеми бази и колонии. Великото откритие, довело до премахване на препятствията пред човечеството и изграждане на Империята със сегашната й мощ, направил Фаулър Найт.
— Това се изучава в началните степени на обучение. Друго?
— При бомбардиране с алфа-частици на конструирани от него елементи, изградени от вещества с изкуствено деформирани кристални решетки, Найт установил наличие на свръхмощно енергийно поле от неизвестен вид. Качествените характеристики и свойствата му зависят от броя и вида на съставящите конфигурацията елементи, от пространствената им ориентация, както и от силата и посоката на облъчването. N-полето съществува кратко време, при което материята, тоест част от елементите, заключени между двете успоредни оси на въздействие, анихилира. Отначало процесът бил стихиен и неконтролируем. Овладян е едва след като Хиндбренер създал енергийните „сърца“ — акумулатори. Това е част от структурата с форма на правилна триъгълна пирамида, натрупваща в себе си освободената при процеса енергия, която може да се използва после. Когато акумулаторът бъде активиран чрез повторно облъчване, той генерира наново N-полето, наречено вече N-X поле в чест и на двамата учени. То премества материята, която се намира в неговите граници, през изкривяванията на пространството до произволно отдалечена точка.
— В общи линии това е официалната версия — кимна Боргън. — Излишно е да те питам дали си запознат със секретните центрове за производство на хиперпространствени двигатели. На тях се крепи Империята и охраната им е изключителна.
— Така е — съгласи се Синд. — Голяма част от работата ми се състои в наблюдение на тези центрове.
— Ти осигуряваш несмущаваното им функциониране, но знаеш ли нещо за производствените процеси?
— Познавам ги повърхностно, колкото да мога да ги контролирам посредством хората си. Изключението е само едно — база-1 на Сизаор. Не знам нищо за нея, охраната е орбитална.
— Там се зареждат „сърцата“ на хиперпространствения двигател. Не е ли странно, че ти, кенселастърът, в чиито ръце е сигурността на Империята, си донякъде изолиран от база-1?
— Е, за науката отговаряш ти, а това е върховното постижение на човечеството.
— Изобщо не е човешко постижение и това е тайната, която се знае от малцина. Баща ви беше от знаещите, но за свое нещастие не можа да се примири. Истината е, че Найт не е направил никакво откритие. Просто е намерил нещо и е успял да го изучи, доколкото са му стигнали силите, а след това Хиндбренер го е подобрил и направил удобно за използване. И най-важното — акумулаторите се зареждат само на Сизаор не по някакви други съображения, а защото това е възможно единствено там и то не винаги. Не е по желание на хората, просто процесът не зависи от нас.
Синд обмисли казаното и настръхна.
— А от кого?
Боргън вдигна рамене.
— От слепите природни сили в най-добрия случай, но ако баща ви е прав, че зад това се крие чужд интелект, не бих искал да се срещам с него.
54
— Дочух, че си се върнала, принцесо — Хаиния се раздвижи в тъмнината. — Делата на света извън тези стени не ме интересуват особено, но Негово височество, твоят чичо прекалено много бързаше да стане регент и още повече ще бърза да стане крал. Това обстоятелство има ли връзка с присъствието ти тук?
Момичето се запъна, поразено от пъргавия ум и схватливостта на изолираната от външните събития главна жрица.
— Да, той ме спусна в Пропастта, за да му донеса Ключа, и държи един мой приятел окован в Кулата на Зиндар като залог, че ще се върна — осмели се да каже истината тя.
— И сега Йали ще го освободи, преди да си отиде — уверено каза старицата. — За да получиш добра реколта от нивата си, трябва да изскубеш плевелите, няма място за теб и Сизал ад Играм под едно небе. Той ще се успокои едва когато заемеш мястото си в нишите до Негово величество, покойния крал Алатрис.
— Откъде знаеш всичко това? — изуми се момичето.
— От тъмнината, в която живея, нещата се виждат дори по-ясно. Сизал не може да ме заблуди със своята почтителност, добросърдечие, великодушие и други качества, които демонстрира за лековерните. Той е подлец и звяр, както вече си разбрала.
