толкова известен.
— Всяка създадена от природата комбинация Разумът възприема като съвършена, защото просто не съществува друго същество, с което да направи сравнение. След срещата си с прекрасния лебед, разновидностите на грозната патица имало с какво да сравняват своя идеал за съвършенство и хармония. Съпоставен до този на лебеда, той изглеждал много блед и смешен…
Престанах да алегоризирам истината. Вече не беше необходимо. Разбраха ме и литературните ми колега, и грамадите с имена на богове.
— Психологическият ефект при среща на едно същество от един свят с друго от друг, е непредсказуем. Винаги е така.
„Странната смърт“ започнала скоро след вашето кацане в общото за двете разновидности гнездо. „Странната смърт“ започва в даден град веднага след като вие се появите. Обяснението не е трудно.
Разновидностите на патицата изведнъж се сблъскват с истинската красота и съвършенство. Друго е да имат мъглива представа как биха изглеждали красотата и съвършенството, съвсем друго е като го видят със собствените си очи. Тогава граденото с хилядолетия се сгромолясва с трясък в една бездна, откъдето излизане няма. Разумът не може да помогне. Прекалено студен и суетен е да го направи. Но и да можеше, и той е безпомощен.
Несъзнателният стремеж към съвършенство и красота е по-силен, много по-силен от него. За индивида остава само съзерцанието или смъртта. За предпочитане е смъртта. Съзерцанието засилва болката по недостижимото…
— Не намеквате ли за самоубийства, Вонедиан? — замислено попита Еърт.
Бях му благодарен, че се обади. Не знаех как да продължа.
— Нещо повече от самоубийства, Еърт! Самоубийства с цел. — Вниманието на трите цивилизации било заангажирано с откриването на възможните причини за „Странната смърт“, но нито една не се потрудила да проучи предпоставките. А те са чисто човешки.
Обърнах се към Зевса и Хефест-Вулкан.
— Това е първата ви грешка. Не казвам, че е само ваша. Далеч съм от тази мисъл, разбира се. Тя е обща. И не е било възможно да бъде избегната или предсказана, защото не сте се познавали добре. Незнанието, донякъде, ви извинява. Но нищо не е в състояние да извини втората ви грешка. Тя е само ваша. Доказателствата са налице.
Кимнах с глава по посоката на стоящите зад Хермес индивиди. Те не трепнаха. Мина ми през ум, че само привилегированите ме разбираха. Но и така беше добре. От новоизлюпени богове всичко можеше да се очаква.
— Грешката ви идва оттам, че лебедът не може да позволи пред неговите очи да загинат две от разновидностите на Разума. Видът, като пяло, изглежда е доста рядък из Вселената…
Зевсът потвърди несъзнателно с брада. Бях го сразил както Давид Голиат, само че с думи. Друг път щеше да се замисли, преди да започне да се заяжда със земен човек.
— В лилавата сграда, чрез не знам какви хитроумни съоръжения, вие изковавате главната причина за смъртта на грозните патици. Стараете се по примера на земните си съименници, да поправите грешките на природата и по свой образ и подобие създавате един приказен образ, за да смени онзи, изграждания от хилядолетия от самостоятелно развиващите се цивилизации. Мислили сте, че така им помагате — напротив, по този начин вие ги унищожавате.
Патицата среща лебеда, слага го на пиедестал, а самата тя ляга в подножието му и умира с усмивка, защото знае, че ще бъде пресъздадена в един мечтан от нея вид. Не е лебед, но поне прилича на лебед.
Тази грешка сте могли да избегнете, ако поне малко бяхте обърнали внимание как ви гледат „ангелите“ и „дяволите“ (дадохме им такива имена, понеже вие решихте да останат анонимни), когато ви срещнат — ТЕ ВИ БОГОТВОРЯТ. Можехте да я избегнете, но не го направихте. Какво го интересува лебедът, че грозната патица е влюбена в него и го боготвори? Той лети прекалено високо, за да вижда как живеят простосмъртните по земята.
Защо аз постоянно се заяждам с вас? Сметнали сте, че това ми е в кръвта. Така е, с него съм известен. Но в случая е чиста демагогия. Нямаше да ви го призная, но се налага.
Заяждам се с вас поради същата причина, погубила самочувствието на „ангелите“ и „дяволите“ и накарала ги да се самоунищожават.
Човешкият род също е подчинен на властващите над Разума закони за красота и съвършенство, но за разлика от тях, него винаги го е спасявала една особеност — човешката недоверчивост.
И не само тя. Човекът все още не е наясно какво точно трябва да подразбира под красота и съвършенство — дали само човешката красота, или красотата и съвършенството на света, в който живее, или тази, която сам си създава.
Аз ви приех като хора — съвършени, изящни, красиви, но хора, с които мога да се заяждам заради собственото си самочувствие, а „ангелите“ и „дяволите“ — най-малкото като богове. Но и боговете грешат. Грешката на боговете е, че грешат. Простосмъртните нямат това право…
VII
Почувствах, че летя. Боговете продължиха да грешат. Не ме оставиха да попитам поне за ролята на крилатия Пегас в тази объркана история. И най-вече, дали Марлоу си е получил неговите двадесет и пет долара. Според мен, трябваше да ги получи. Свършихме им доста от черната работа.
По-нататък беше лесно. Зевсът и останалите щяха да престанат да се правят на богове. Вярно, хиляди патици ще загинат, докато го разберат, но Разумът щеше да запази ятото. Логично е. Току-така не загива една цивилизация…
Като светкавица прелетях покрай дремещия в очакване на смел и дръзновен ездач Пегас.
— Чакат те! — намери начин да ме предупреди той.
Летенето се засили, след което така рязко се забави, че стомахът ми изяви непочтителното желание да изскочи през устата.
Много навреме се проснах на пода на мазето. Тъкмо да разбера, че наистина ме чакаха. По вратата се сипеха неистови удари, които не ме стреснаха особено. Първо трябваше да се съвзема от преживяното.
Отново затропаха. Налагаше се да стана и да отворя. Навън опасенията на съпругата ми се бореха с подозрението да не би в яда си да съм протегнал изморени ръце към полата на друга жена. Нямаше да се учудя, ако поради тази причина не бяха повикани куп съседи за помощ и най-вече за свидетели. Всеки момент някой от тях, по-як и също толкова умен, щеше да щурмува като разярен бизон вратата, което не биваше да допускам. Прекалено много държах на Еликсира на простосмъртните, за да си позволя да го загубя така глупаво.
Информация за текста
© 1992 Марин Найденов
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
Издание:
М. Дж. Финдли. Грешката на боговете е, че грешат
Издателство „Литера Прима“, София, 1992
Преводач: Марио Георгиев
Художник: Биляна Господинова
ISBN 954-8163-03-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14616]
Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00
