Нериф изстена:
— Точно от това се страхувах. Каквото и да е намислил, то няма да е в наша полза. Това е стопроцентова клопка.
— Може би си прав. Затова бъдете нащрек.
Нериф го улови за ръце и го погледна умоляващо.
— За какво ще поемаш този риск? Просто го зарежи.
— Интересен ми е — Аниор стисна ръцете на Нериф приятелски. — Боар ми разказа защо е такъв. Искам да му помогна да преодолее лошото у себе си. Няма да мога да го сторя, ако стоя далеч от него.
— Ти не можеш да премахнеш лошото от този свят. То е част от него. Спомни си какво постигна Веова, когато опита.
Аниор отправи поглед към далечните звезди. Знаеше, че Нериф е прав. Но не обичаше да се примирява.
— Искам да опитам. Успях да се преборя с Ханура, може би ще успея и с Тимон. А и какво рискувам? Какво може да ми направи?
— Не знам какво може да направи на теб. Но на системата ти може — отговори Нериф отчаян. Вече знаеше, че няма да успее да откаже Аниор от тази лудост. Стане ли въпрос за това да помогне някому, той ставаше неудържим. — Вземи ме поне със себе си.
— Не, Нериф. Ще отида сам. Ти трябва да поемеш ръководството, докато ме няма. Разчитам на теб, ако ми се случи нещо.
Стана и се премести в централата. Нериф го следваше притеснен. Аниор съобщи на Тимон, че приема поканата му. Преди да отлети, Нериф го спря за последно:
— Пази се, Аниор. Имам много лошо предчувствие. Не му се доверявай. Той няма да се спре пред нищо, за да ти отмъсти за унижението.
Аниор го прегърна, благодарен за грижите му. Знаеше, че това, което предприема, е опасно, но желаеше това предизвикателство. Обърна се, разтвори разкошните си криле и отлетя.
Нериф го гледаше със свит сърдечен център, докато изчезна от погледа му. След това се обърна към Гивок и нареди с твърд глас:
— Празникът се отлага. Подгответе всичко необходимо за една истинска астрална война. И побързайте.
Гивок го погледна изплашен, но веднага се залови за работа. Напълно подкрепяше опасенията на Нериф.
Рутезите се бяха постарали да изградят в зоната за празници една много приятна обстановка. Основният ѝ тон беше в розово, смесено с нежнозелено. Имитираше пейзажа на планетата Кросикма, известна с розовия си пясък и преливащите във всички цветове кристални скали. Светлолилавото ѝ небе се отразяваше в тях и предизвикваше чувства на нежност и печал. Обкръжението направо размекваше душата и предразполагаше към сладки мечти.
Тимон остана доволен. Желаеше Аниор да се отпусне, да изостави подозрителността. Трябваше да отвлече вниманието му. Правилно бе разчитал на любопитството му и с нетърпение го очакваше.
Някой извика и всички обърнаха поглед в далечината. Видяха да наближава сянката на огромни разперени крила. Величествен диабо кацна сред тях и сгъна внимателно крилата си на гърба. Черен, с изключение на късия червен перчем между малките рогца, червения мъх на широките гърди и червения пискюл на края на дългата си опашка; с мускулестото си тяло, покрито от кръста надолу с лъскав черен косъм; с жълтите си очи с тясната цепка в тях; с дългите и криви нокти на ръцете, диабото не беше много красив, но излъчваше сила и мъжественост. Рутезите стигаха само до под гърдите му и дори Тимон беше една глава по-нисък от него.
Тимон стана, доближи го и го заговори с думите:
— Добре дошъл при нас, радвам се, че се отзова на поканата ми.
Усмихна се любезно и го покани да седне срещу него. Аниор се огледа. Обстановката му харесваше, но и го смущаваше. Какво Тимон искаше да постигне с нея? Като че ли го бе поканил на любовна среща. Поръча си мислено малко храна, за да възстанови силите си след дългия полет. Приемаше розовата смес през гърба си.
Тимон, облечен в черно трико със сребриста украса, го изучаваше с бляскавите си черни очи и се усмихна:
— Изглеждаш великолепно, но честно казано, тогава на Аритан повече ми харесваше, особено след като смъкна роклята си.
— Ако ти прави удоволствие, мога да приема пак този вид. Но не искам да те изкушавам — отговори Аниор засмян.
— О, нямам нищо против — отвърна Тимон и направи някакъв знак. В отговор зоната се изпълни с тихата и нежна музика на сферитите.
Аниор се обърка. Нима сега щяха да си плещят глупости и да си разменят закачки? Въпреки отпускащата обстановка той бе усетил напрежението на рутезите, които се бяха отдръпнали. Реши да промени темата на разговора:
— Поинтересувах се от съдбата ти и разбрах какво ти се е случило. Искам да знаеш, че желая да ти помогна.
Тимон го погледна изненадан и лицето му се помрачи. Информираността на Аниор го смути за момент. След това изразът му стана непроницаем и той отговори хладно:
— Нямам нужда някой да ми помага. Оправям се чудесно и сам.
— Не виждам много да си се оправил — засмя се Аниор.
Тимон го погледна злобно и попита:
— И как ще ми помогнеш? Да не вземеш да ми подариш твоето царство? Аз съм осъден да скитам и да си взимам това, което искам, със сила.
Аниор се замисли. Добре беше доловил горчивината в думите му. Какво наистина би могъл да предложи на Тимон? От какво най-много се нуждаеше той?
— Засега мога да ти предложа само приятелството си. От теб зависи дали ще поемеш тази протегната ръка — каза Аниор тихо.
Тимон се облегна назад и на устните му се появи подигравателна усмивка:
— О, благодаря! За какво ми е твоето приятелство? С него нищо не мога да си купя. Предпочитам друго. И тъй като знам, че ти няма да ми го дадеш по собствено желание, смятам просто да ти го взема.
Още преди Аниор да реагира на отговора му, той изведнъж усети, че нещо пада върху него. Скочи и размаха ръце, но вече беше късно. Само се омота още повече в тази пространствена мрежа. Погледна учуден Тимон, който се смееше гръмко.
— Много елементарен противник се оказа, Аниор! — извика Тимон през смях. — Смяташе да ме замотаеш в своите мрежи на добрината. Но моите мрежи ще свършат по-добра работа.
Той обиколи Аниор, който престана да се бори с тази мрежа и беше седнал мълчаливо отново на мястото си.
— Уж произхождаш от висше същество, а си толкова наивен! Чудя се как успя да стигнеш дотук. Трябваше да послушаш приятеля си — продължи Тимон.
— Ако съм толкова наивен и безопасен, както твърдиш — отвърна Аниор спокоен, — защо ме омота тогава в тази мрежа?
— За да не ми се пречкаш, когато завоювам царството ти! — Тимон престана да се смее и гледаше Аниор със злобни очи.
— Нищо няма да постигнеш — отвърна Аниор, — ако не се върна, ще дойдат да ме освободят. Моите диаба са повече от твоите рутези. Нямаш никакъв шанс.
Тимон отново се изсмя.
— Може и да са повече, но не са по-опитни в боя. Нали ги видях на Аритан. А освен това те няма да са готови за тази война, а аз отдавна съм приготвил всичко.
