получаваше. Нериф не беше успял да предизвика натрапниците към по-жестока разправа с тях. Нямаше основание да се намеси. Имаше работа с умен противник. Като че ли прекалено умен за една физическа раса.
Изведнъж пред него блесна ярка точка. Радостта нахлу като ударна вълна в Аниор. Нетърпеливо изчака тази точка да нарасне до облак и да се кондензира в човешка форма.
— Боар — шепнеше Аниор и изпрати чувствата си на любов и щастие към момчето в синкавата сфера. А той отвърна с вълна от нежност, в която Аниор се разтапяше. Забрави всичките си проблеми и се наслаждаваше на щастието да бъде до другото си Аз. Искаше да го прегърне, да се слее още сега с него. Но когато това желание стана почти непреодолимо, Боар прекъсна връзката си с него и Аниор въздъхна тежко. Кога ли щеше да дойде времето, когато те отново щяха да станат едно?
Боар се усмихна широко и каза:
— Търпение, Аниор. Още не си завършил изграждането на системата си. Предстои ти да създадеш твоя собствена физическа раса интелигентни същества и да ги научиш да живеят в мир на Аритан.
Аниор отново помръкна и каза съкрушен:
— Както изглежда, няма да успея. Сигурно знаеш какво се случи.
В очите на Боар се появи жал и той изпрати още малко енергия към Аниор. Почака да изчезне и последния остатък от червения облак край него и продължи сериозно:
— Изглежда, наистина привличаш неприятностите към себе си. Имам за теб една добра и една лоша новина. Добрата е, че тези космонавти нямат право да се заселват на Аритан и ти можеш да предприемаш всички мерки, за да ги изгониш оттам. А лошата е, че това няма да е никак лесно.
Аниор го погледна учуден.
— Защо нямат право да се заселват?
— Защото не са физически същества. Имаш работа с космически пирати от астралния свят. Идват от съседния, шести сектор на вселената. Използват физическата форма за прикритие. Били са общност, подобна на диабата, но се разбунтували и оттогава скитат през царствата и пакостят, където намерят. Ръководи ги един теор на име Тимон. Много умен и коварен. Търси планета, на която може да се настани за по-дълго, и избира за тази цел най-хубавите системи. Не го е грижа дали са населени, или не. Настанява се с рутезите си и плаши местното население. Стои, докато опустоши света домакин, и се премества в друга система, за да започне разрушителното си дело и там. Много Създатели от съседните сектори пропищяха от него. Досега никой не е успявал да го изгони, преди да си тръгне сам. Системите след това обикновено са непоправимо разрушени.
Аниор слушаше Боар с нарастваща тревога.
— Астрални същества? Но тогава Нериф и групата му са в опасност! Трябва да ги предупредя.
— Нериф се справи чудесно засега — отговори Боар, — няма защо да бързаш. Може би вече сам се досеща какво става.
— Казваш, че рутезите са приличали на диабата. От Нериф разбрах, че им били симпатични. Имат ли някъде собствено царство?
— Имат едно място в съседния сектор, където прекарват времето между два набега. Сега там се намира основната им група. Малко са, но причиняват големи щети. Самите рутези не са много опасни, но се подчиняват безпрекословно на Тимон. Трябва да се справиш с него.
Боар изглеждаше загрижен. Аниор го помоли:
— Можеш ли да ми кажеш още нещо за него?
— За съжаление не. Не познавам теорите от съседните сектори. Само знам, че е готов на всичко, за да се устрои заедно с подчинените си.
— Ще трябва лично да се запозная с него — отвърна Аниор замислен. — Може би има слабо място. Как е с жените? Разбрах, че рутезите си падали много по тях.
Боар се засмя.
— Нямам представа. Внимавай! Той все пак е теор, а ти си само диабо.
Аниор се нацупи.
— Ханура също беше теор и накрая се разбрах добре с нея.
— Да, но Ханура спазваше законите. Доколкото разбрах, Тимон разполага с повече сила от нея. Някога трябва да е бил доста напреднал. Не знам какво е станало с него. Мога да се опитам да узная още нещо.
Аниор се усмихна и отвърна:
— Започвам да обичам тези неприятности. Само когато имам такива, мога да те видя.
Боар го погледна нежно. Аниор се беше променил много, откакто го видя за първи път като жена от Земята. Не само Сатара му бе помогнал да натрупа сила. Много дължеше на собствените си успехи, а те винаги бяха извоювани с преодоляване на трудни и опасни ситуации. Гордееше се много с него. А сега му предстоеше поредната трудна задача. Щеше ли да му стигне силата да се пребори с Тимон? Нямаше право да му помогне. А се тревожеше за него.
Той образува астрална материя край ръката си и леко погали Аниор. Аниор грейна от щастие и хвана ръката му с огромните си длани. Рискуваха много да се докосват така8, но не желаеха да се лишат от това рядко удоволствие. Прошепна тихо:
— Обичам те, Аниор. Вярвам, че ще успееш и този път — и се сви отново в една точка, за да се върне на нивото на теорите.
Аниор гледаше, все още замаян от нежността на Боар, мястото, където той току-що бе изчезнал. Тъга се надигна у него, но той не ѝ даде да го обладае. Стана и извика Гивок.
— Поеми командването. Трябва да сляза при Нериф и другите и да им кажа с кого си имат работа. Наблюдавай събитията внимателно и се включвай в борбата оттук, ако е необходимо. След като сваля този капитан, намери начин да освободиш другите. Имаме работа с опасен противник. Оказа се, че капитанът им е теор, а рутезите — астрални същества.
Изведнъж се засмя.
— А всеки от тях мисли, че има някакво предимство пред другия!
Гивок се ухили:
— Не се безпокой, щом е тъй, ще ги надхитрим. Планетният дух сигурно също ще ти помогне.
— Надявам се на това — отговори Аниор.
Пренесе се на Аритан и се превърна в красиво момиче.
— Омозо — извика щурманът на втория пилот, — погледни! Такава красавица още не си виждал!
От края на гората приближаваше стройно момиче в бяла рокля, препасана с червен колан. Под роклята се подаваха хубавите ѝ боси крака. Имаше дълга руса коса, сплетена в дебела плитка на гърба и завързана с червена панделка. Стъпваше леко като русалка и когато увеличиха образа ѝ на екрана, видяха големите ѝ сини очи, обрамчени от дълги тъмни мигли. Светлата ѝ кожа като че ли грееше в светлината на залязващото слънце. Двамата пилоти се бяха втренчили с отворена уста в наближаващото момиче, когато чуха ледения глас на капитана зад гърба си:
— Какво се зазяпахте така в екрана? Нямате ли друга работа?
Те само мълчаливо посочиха момичето и вдигнаха очи към шефа си. Но той вече не им обръщаше внимание. Погледът му беше прикован към нея. Щурманът се обади:
— Ще ми позволите ли да посрещна това момиче и да разбера какво иска?
Капитанът му хвърли изпепеляващ поглед с черните си очи.
— Сам ще отида — отсече той и напусна командната зала.
— Май и на него му хареса — ухили се Омозо.
Щурманът въздъхна тежко и се оплака:
— Защо най-хубавите момичета все на него се падат?
Капитанът рядко се занимаваше с жени, но когато си харесаше някоя, никой не можеше да припари. Освен това той безспорно се харесваше на хуманоидките повече, отколкото кривокраките рутези.
