— Добре дошли, отец Каренца — каза кардиналът. — Заповядайте, седнете.

— Благодаря — рече Каренца и седна в най-отдалечения край на масата.

Изглеждаше притеснен, може би защото всички погледи бяха приковани в него.

Лареджа погледна отец Франческо и кимна. Йезуитът стана и се обърна към Каренца.

— Аз съм отец Джовани Франческо. Работя като връзка на папата с йезуитите, но днес съм тук в качеството си на член на Комисията за разследване на свръхестествените явления. Моите колеги.

Франческо представи останалите, като не забрави титлите им.

Подчерта, че Кригер е пенсиониран учен и носител на Нобелова награда.

Каренца се наведе напред, очевидно смаян, но напълнен с колебание и вероятно смутен. Кригер го съжали.

— През следващите един-два дни искаме да ви подложим на серия изследвания — каза Рудолф. — Нищо сериозно, само основните тестове за физическо състояние и някои по-специални.

— Какви? — попита Каренца. В гласа му не прозвуча подозрение. Кри гер се прокашля.

— Изследвания, които ще определят дали притежавате психокинетични способности или определени особености от психологично естество.

— Искате да кажете, че ще проверите дали съм нормален? — усмихна се Каренца.

Рудолф хареса откровеността на младия свещеник.

— Не съвсем, но може и така да се каже.

— Вижте какво, доктор Кригер, не искам да бъда изследван от тази комисия. Предпочитам да забравя за случилото се.

— Моля ви, отче, няма смисъл да се притеснявате — намеси се Викториана в очевиден опит да го предразположи. — Уверявам ви, че разбираме какво изпитвате.

— Можем ли да направим нещо, за да се чувствате по — спокоен, отче? — попита Лареджа.

Каренца се вторачи в него.

— Извинете, Ваше високопреосвещенство, но аз убих човек. Не се оправдавам, но това ми тежи.

„Добре казано“ — помисли Кригер. Младият мъж му допадаше.

— Тогава да започнем с няколко въпроса — усмихна се Франческо. — Моля ви, бихте ли ни разказали какво точно се случи с вас?

Рудолф се облегна и се заслуша в разказа на Каренца. Младият свещеник не пропусна нищо. От време на време го прекъсваха, но го правеха с явно вълнение. Франческо изглеждаше най-спокоен. Лекарят се възхищаваше от самообладанието на Каренца. Убийството сигурно беше ужасно бреме, но младият свещеник го носеше с достойнство.

Разговорът продължи до залез слънце. Всички се умориха, но не загубиха почтителността си към Каренца, нито убедеността си в достоверността на разказа му. Постепенно се отпуснаха. Рудолф мълчаливо наблюдаваше и чакаше.

Най-после извикаха Орландо да заведе младия свещеник в стаята му.

На другия ден щяха да започнат същинските изследвания.

Ватикана — Каренца. 25 август 1998

Отец Орландо разведе Питър из сградата, която щеше да бъде негов дом през следващите няколко дни — Академията на науките. Каренца видя лабораториите и кабинетите на втория етаж, където щяха да го изследват, и се качи в стаята си на горния.

Помещението беше малко и сякаш набързо пригодено за живеене. През единствения прозорец се виждаше звездното небе над ниските възвишения и грижливо подкастрените храсти, които красяха двора на Академията.

Легнал на твърдото неудобно легло, Питър си припомняше събитията от последните два дни, чиято връхна точка беше първият разговор с Комисията за разследваме на свръхестествените явления. Усмихна се.

Какъв чудноват екип бяха — един дебел кардинал, един кльощав свещеник и една класическа монахиня.

А и Кригер. Колко странно, че Ватиканът беше наел учен нобелист, за да разследва така наречените свръхестествени явления. Клепачите му натежаха. Макар че умът му подскачаше от една тема на друга, тялото му беше уморено и накрая се предаде. Питър затвори очи, унесе се в сън…

… и се събуди съвсем безпричинно в полунощ. Протегна се, стана и погледна през прозореца. Градът беше притихнал и тъмносин. Помисли си, че в цялата работа има нещо нередно. Сякаш гледаше привидно нормална картина и знаеше, че недостатъкът се крие някъде, но не можеше да го види.

Недостатък ли?

Е, може би това не беше най-точната дума. Но Питър беше убеден, че някои неща не са такива, каквито му ги представят. Обикновено не разчиташе на интуицията си, но сега тревогата извираше дълбоко от душата му. Тръгна към вратата.

Нямаше да се изненада, ако беше заключена, но тя се отвори тихо и го подкани в тъмния коридор. Той предпазливо слезе на втория етаж, където бяха лабораториите. Не смяташе, че върши нещо лошо. Искаше да разбере някои неща, които го засягаха лично.

Надникна в тъмния коридор. Заслуша се и като разбра, че е сам, влезе в най-близката лаборатория.

Вътре беше тъмно. Светеха само няколко компютърни монитора. Питър спря, за да свикне с мрака. Усети мирис на химикали, видя очертания на работни маси, лавици, колби и епруветки. Не разбираше много от химия, но пък умееше да борави с компютри. Застана пред най-близкия монитор и избра главното меню.

ПЛАН „ТОРИНО“

(А) Стартиране на проекта

(Б) Работни файлове

(В) Статистически анализи

(Г) Математически функции.

Избра „Стартиране на проекта“ и чу тихо писукане. Екранът примига и поиска парола.

Знаеше, че едва ли има шанс да уцели точната дума, но въпреки това написа няколко варианта. След три-четири отказа отново се появи главното меню. Компютърът не искаше да има нищо общо с Питър. В дъното на лабораторията имаше обикновена врата, която водеше към по-малка стая, нещо като личен кабинет с отрупани с книги лавици, голямо бюро и няколко шкафа. На единствения прозорец имаше тежки пердета и Питър реши да запали малката лампа на бюрото. В този час едва ли имаше някой в градината пред сградата. Прегледа книгите — учебници и изследвания по микробиология и генетика. Сигурно тук щеше да работи Кригер. В шкафовете вероятно имаше интересни неща, но той нямаше представа къде да търси. Всъщност имаше. Реши да започне от буквата „Т“.

В раздела „Торино“ обаче нямаше нито една папка, а само пластмасова карта, на която пишеше: „Строго поверително. Виж компютърните файлове“.

„Торино“ явно означаваше нещо за Кригер и Комисията за разследване на свръхестествените явления. Каренца погледна часовника си.

Разполагаше с още час и половина. Едва ли някой би дошъл на работа преди пет.

Разрови папките и намери личния дневник на Кригер. Беше написан на немски. Бавно започна да чете думите, които щяха необратимо да променят живота му.

Написани с четлив почерк, записките на Кригер започваха от 1 януари 1968.

„Надявам се, че в това има кръвна проба“ — каза ми отец Франческо.

Държеше шишенце, съдържащо тъмно оцветени влакна. Взех го и го вдигнах към лампата, за да го разгледам по-добре. „Първо — продължи отец Франческо, — искам да потвърдите съществуването на човешка кръв по тези влакна. И други работят по въпроса, но предпочитам да се доверя на един носител на Нобелова награда.“ Зарадван от сърдечната похвала за неотдавнашния ми успех, аз му обещах, че след

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату