Отново се разнесе мирисът на смъртта и разложението, на края на всичко, на страха и на отвращението. Градината и метохът — всичко, което пазеше безопасността и разсъдъка й, започна да се уголемява и бързо да се отдръпва от нея. Етиен отново застана на ръба на бездната.
Фактът, че веднъж бе оцеляла след това изпитание, не намали ужаса и страха от преживяването.
Парализирана и прикована от силата на идващото видение, Етиен нямаше друг избор, освен да се подчини на смазващата вулканична горещина и на тежестта на атаката й.
Събирайки мощ, образите се сгъстиха в мрака, а после се разгърнаха като напръскани с кръв знамена, които плющяха в лицето й — буреносни ветрове, белите тухли на бомбардирана болница, разпръснатите в планината останки от самолет. Досущ сюрреалистична картина от накъсани на парчета снимки, късчетата на видението й отказваха да се подредят и да придобият смисъл. Но цялостната представа се запечата в паметта й.
Потискащото бреме от болката на другите остана завинаги в душата й.
Всичко това извираше от черната роза. Когато престана да се съпротивлява, сред гънките и извивките на венчелистчетата Етиен съзря едно лице — познато и същевременно чуждо.
Лицето на злото, което бе съществувало и щеше да съществува, на онова, което очакваше човечеството при свършека на всичко.
Ватикана — Лареджа. 26 октомври 1999
Кардинал Паоло Лареджа и отец Франческо говореха за Питър Каренца и Тарджено.
— Тарджено си знае работата — каза отец Франческо. — Гледа ли новините по сателита?
— Да. Но какво означава това, Вани? Йезуитът се вгледа в ноктите си.
Гласът му звучеше почти отчаяно.
— Знам ли. Защо беше този провал? Нарочно ли го направи?
— Репортерите твърдят, че бил много разстроен от катастрофата. — Лареджа поклати глава и притвори очи. — Над десет хиляди загинали. Невероятно.
— Може би това е само върхът на айсберга.
Паоло вдигна вежди, намуси се и кимна. Не беше необходимо да отговаря, знаеше за какво намеква колегата му двайсет и четири часа след бедствието по време на „Маунтин Рок 99“ цялото земно кълбо бе разтърсено от подобни катаклизми — ураган на Бермудските острови, земетресение в Монголия, терористичен атентат в Совето и самолетна катастрофа в Буенос Айрес. Над света се сгъстяваше облакът на злата орис.
Навсякъде смърт и разруха — каза йезуитът и поклати глава.
— Е… не навсякъде. В Южна Африка често стават такива неща. А самолетните катастрофи са част от ежедневието.
— Но всички по едно и също време! Трябва да има някаква причина за това. — Франческо удари с юмрук по бюрото. — Защо? Как е могъл да го допусне?
Явно няма контрол над всичко.
Не смяташ ли, че е странно? Успял е да повика реката, но какво е станало после?
В репортажа си Марион Уиндзор спомена, че единението между него и тълпата се нарушило вследствие прииждането на водата.
— Това е смешно! — извика Джовани.
— А може би не. Вероятно той още се учи да използва и да контролира силата си. Сигурно предизвикателството е било твърде голямо. Не знаем. Жалко, че не е тук, при нас. Кригер щеше да го прегледа. Да му направи изследвания…
— Но нали той е Иисус! — извика йезуитът. — Не става дума за някакъв супермен от комиксите. Не би трябвало да се учи да борави с Божията сила — ако е такъв, какъвто ние твърдим, че е!
Кардиналът не обърна внимание на съмненията на колегата си.
— А може би трябва. Той е и човек, не забравяй. Цели трийсет години е бил само обикновен човек.
Франческо махна възмутено с ръка.
— Навярно това е най-важният проблем — че той беше и си остава човек. Тарджено ме предупреди, че може да възникнат проблеми.
— Какво точно знае Тарджено?
— Той е много умен — отговори Франческо. — Професията му е да мисли какво би могло да стане.
— Бих искал отец Каренца да е тук и Кригер да работи с него — повтори Лареджа.
— Питър ще дойде скоро в Рим. Пише го в пророчествата. Нали затова решихме да не го принуждаваме да се върне.
Франческо загаси угарката и веднага запали друга цигара.
— Да, но се чудя дали в пророчествата е споменат провалът му.
Франческо не отговори, само го изгледа гневно.
— Марион Уиндзор каза, че милионите му привърженици все още го обичат. Инцидентът някак укрепил вярата им в Питър. Хората не го обвиняват за случилото се — особено онези, които са присъствали на концерта. Как мислиш, има ли някаква логика в това?
Йезуитът кимна.
— Да. Те усещат, че има власт. Не съм изненадан, че не са се отвърнали от него.
Настъпи мълчание. Паоло размишляваше върху разговора им. Не можеха да направят нищо. Какво бяха дали на света? Накрая кардиналът се размърда, погледна колегата си и попита:
— А Тарджено?
— Какво Тарджено?
Джовани вечно защитаваше агента-убиец.
— Каза ли ти нещо за наводнението? Нещо, което не знаем?
— Не.
— Докога ще го караш да преследва Питър? Информацията от медиите е достатъчна.
— Той ми съобщава сведения, които липсват в медиите.
— Какво? Не си ми казал нищо.
Франческо сви рамене.
— Ами, не са много приятни.
— Моля те, кажи ми — изръмжа кардиналът.
— Добре. Питър Каренца има сексуална връзка с Марион Уиндзор.
Думите потресоха Паоло и го разтърсиха от главата до петите. Какво богохулство!…
— Не. Не вярвам.
— Истина е. Тарджено няма причини да ме лъже.
— Но защо! Как? — Франческо отново сви рамене.
— Кой знае? Освен че има божествен произход, той е и човек. Догмата беше отново претворена в плът и сега трябва да приемем биологичната реалност.
Лареджа се зачерви. Прилоша му. Как можеше йезуитът да проявява такава търпимост?
— Не мога да… Трудно ми е да го проумея.
— Освен това — безгрижно продължи Франческо — не знаем дали Иисус е имал връзки с жени, преди да започне да проповядва. Никъде не се споменава, че е бил девствен.
На Паоло изведнъж му се прияде нещо сладко.
Престани с тия радикални йезуитски богохулства! Каква полза има от тях?
— Има и още нещо… — ухили се Франческо.
— Какво по-лошо от това?
— Отец Даниел Елингтън е мъртъв. Получил сърдечен удар.
— Но той беше толкова млад…
— Тарджено има свое мнение по въпроса. Смята, че Питър го е убил.
— Какво! Защо?
— Мисли, че и Елингтън е спал с Уиндзор…
— Мили Боже! Що за жена е тя? Пък и Елингтън беше иезуит. О, Вани, това е прекалено! Не мога да
