повярвам, че сме създали такова нещо!
— Бокачо пише, че всичко се прави в името на любовта.
— Любов! — произнесе с отвращение Паоло. — Какво е това?.
Франческо сви рамене.
— Христос я е проповядвал, така съм чувал.
— Много смешно, Вани. Умирам от смях.
— По-добре е, отколкото да плачеш — каза Франческо, сетне въздъхна и добави: — Как можахме да си помислим, че ще бъдем в състояние да манипулираме момчето?
„Вярно“ — помисли Паоло. Бяха толкова наивни. Още на млади години отец Франческо си бе спечелил репутацията на независим теолог и неговите идеи бяха съблазнили Паоло и Викториана.
Единственото им желание беше да направят света по-добър и Иисус да заеме полагащото му се място, Лареджа се усмихна иронично. Каква идея само! Да предизвикат Второто пришествие!
Защо бяха изпълнени с такова самочувствие? Бяха толкова дръзки и самонадеяни, че се осмелиха да оспорват Божията воля. Кой би могъл да предвиди какво ще стане? Само Господ знае.
— Има и нещо друго — продължи Франческо.
— Какво? Пак някакво богохулство ли?
Лареджа се отпусна на стола.
— Не, става дума за Международния религиозен събор на вярата, организиран от Фримейсън Купър.
Паоло кимна отвратен. Съборът, измишльотина на Купър, призоваваше религиозните водачи от цял свят и всички вероизповедания да седнат заедно и да прекарат едно денонощие в молитви. Тържеството щеше да се състои в спортния комплекс в Лос Анджелис на Коледа. Четвърт милион души на стадиона и повече от два милиарда телевизионни зрители щяха да станат свидетели на онова, което Купър и медиите бяха обявили за „връхния камък на 20-ия век и крайъгълния камък на новото хилядолетие“.
— Да, Събора. Какво за него?
— Папата още ли не е приел поканата?
Паоло поклати глава.
— Още мисли. Има време. Според мен иска да разбере какво са намислили организаторите. Трябва да поддържа репутацията си на толерантен.
— Какви са мненията в кардиналската колегия?
— Противоречиви. Знаеш какви са чувствата на мнозина от по-консервативните кардинали.
— И какво е решението?
Лареджа сви рамене.
— От политическа гледна точка, трябва да приеме поканата. Би било много неприятно, ако християнската религия с най-голям брой последователи не бъде представена.
— А какво мисли за присъствието на Питър там?
— Не е ли твърде рано да се тревожи за това? Каренца поканен ли е?
— Не, но според Тарджено Купър няма друг избор, освен да го включи.
Каза, че Купър се страхувал от популярността на Питър. Но какви са според теб намеренията на папата?
— Преди последния инцидент се съмнявах дали Светият отец е много заинтересован. Редките му публични признания на добрите дела на Питър бяха положителни. Смятам, че постъпихме правилно, като посъветвахме папата да не свързва Църквата с онова, което прави Каренца. Не съм говорил с него, след като чух новината за реката в Колорадо, но съм убеден, че Светият отец се радва, че църквата не е виновна за трагедията… Франческо махна безразлично с ръка.
— Независимо от всичко, Негово Светейшество ще присъства.
— Откъде си толкова сигурен? Иезуитът се усмихна.
— Защото мисля, че папата няма да рискува Каренца да присвои цялото шоу.
— Как можа да си помислиш такова нещо? — викна Паоло — Двамата ще работят в синхрон за доброто на човечеството!
— Да, но хората може да не го възприемат така… — ако папата не се появи.
Паоло кимна. Джовани имаше остър нюх към политиката и психологията. За пореден път анализът му беше точен, но…
— Освен ако хората не са престанали да поддържат Питър.
— Мисля, че той тепърва ще доказва способностите си.
— Какво имаш предвид?
— Етиен е имала нови пророчески видения и ми се струва, че Господ се опитва да ни каже нещо чрез нея. Тя все още настоява за среща спапата.
— Невероятно! Светият отец не бива да научава нашата тайна, преди Питър да е готов. Не трябва да се чува и най-малкият намек за разцепление на Църквата. Да не ти казвам как ще реагира папата.
— Знам, знам — кимна Франческо. — Но казвал ли съм ти, Паоло, че никога не съм вярвал в онова, което пр вим?
— Какво?
Лареджа онемя. Колко ли шока трябваше да изживее за един ден?
— Как може да говориш така? Работата на Кригер е безупречна.
Франческо махна с ръка.
— Е, вярвах, че клонира някого, но дълбоко в душата си винаги съм се съмнявал дали това е Спасителя.
— Тогава защо се съгласи да участваш?
Франческо се усмихна.
— Защото реших, че няма значение дали Питър е наистина Иисус.
— Какво искаш да кажеш?
— Все едно е — стига човечеството да вярва в това. Щом светът ще се обедини да посрещне Второто пришествие…
— А сега, Вани? Вярваш ли вече?
Йезуитът въздъхна.
— През целия си живот не съм се страхувал от нищо. Но когато анализирам вярата си, сякаш гледам в черна дупка. Всеки път, когато се опитам да го направя, се ужасявам.
Сейнт Луис, Мисури. 30 октомври 1999
— Да? — каза Купър. — Кажете.
— Добро утро, преподобни. Обажда се Бевинс.
— А, да. Точно навреме. Браво, Фреди. Върнал си се от Дивия запад, така ли?
— Снощи. Заедно с целия антураж. Всички бяхме много уморени, инак щях да ти се обадя веднага.
— Е, нали имахме уговорка за сега. Надявам се, че имаш новини.
— Не много.
Фреди поклати глава и запали цигара. Разговорите с Купър го влудяваха. Фримейсън винаги превръщаше всичко в игра или назидание. В думите му се спотайваха все същите тъпи въпроси и жизнерадостен сарказъм.
— Не мога да си представя по-голяма новина от „многохилядното му кръщаване“ — ухили се преподобният.
Фреди се изсмя по задължение, сетне изчака да му подадат реплика.
— Кажи ми, Фреди, верни ли са репортажите?
— Кои, преподобни?
— Че хората още го обичат? Че инцидентът не е опетнил обществения му облик?
— Виж, преподобни, нали гледаме едни и същи репортажи.
— Недей да остроумничиш, Фреди! — Настроението на преподобния изведнъж се промени. — Ти си в средата на онова гнездо с усойници! Ако не можеш да ми кажеш повече от вечерните новини, за какво, по
