Калхун: Амин, братко!
Камерон: Остана да чуем и нашия последен гост, отец Питър Каренца, младия католик, който вече цяла година е в центъра на новините, при това по най-зрелищен начин. Няма човек, който да не познава отец Питър, както с обич го наричат последователите му.
Мониторната стена в студиото показа Питър, седнал в кабинета си в Сейнт Луис. Беше облечен в карирана памучна риза и кадифен панталон. Тъмнокестенявата му коса беше дълга, по модата, и небрежно сресана. Умело осветените лавици с книги представляваха обикновен, но елегантен фон. Каренца приличаше на млад нюйоркски писател, на водеща класациите рокзвезда или дори на нахакан адвокат. Гледаше право в обектива с убедителност и увереност, очевидни и за най-тъпия зрител.
Каренца: Благодаря, Мел. За мен е удоволствие да бъда сред видните ви гости.
Камерон: Вие се появихте отскоро на религиозната сцена, отче, но безспорно имате много силно въздействие. Последователите ви са хиляди, а критиците — малцина. Говори се, че ви критикуват само докато се запознаят с вас. Изглеждате толкова достъпен, но въпреки това истинският отец Питър остава загадка.
Каренца: Защо казвате това, Мел?
Камерон: Ами, защото за вас се знае много малко. Имам тук едно листче, на което пише, че сте роден преди трийсет години в Рим, като малък сте останал без родители и сте отгледан в католическо сиропиталище. После са ви изпратили в американска семинария и сте станали свещеник.
Каренца: Всичко това е истина, Мел. Няма никаква загадъчност.
Камерон: Може би не. И все пак преди една година вие тръгнахте да обикаляте страната, извършвайки тъй наречените „чудеса“ и проповядвайки на стотици хиляди хора. Въпреки участието ви в колорадската трагедия, никой не ви обвинява. Освен това се говори, че се опитвате да създадете нова религия или поне собствена църква.
Питър се усмихна и се наведе напред, за да се приближи до камерата и публиката. Направи го толкова естествено, че само един опитен професионалист като Марион би забелязал движението и ефекта му върху зрителите.
Каренца: Нямам намерение да създавам нова религия. В света съществуват предостатъчно религии — особено сред християните. Погледнете колко много групи са представени тази вечер. Сякаш…
Гудроп: Чакай малко, синко!
Екранът на Камерон показа подмладеното с пластични операции лице на Гудроп. Усмихваше се, но това беше само встъпление.
Гудроп: Вие се опитвате да се подигравате с моята църква.
Възникна спонтанен диалог и видеостената започна да присветва по-бързо. После се раздели на множество екранчета и се превърна в колаж от отправени към Каренца лица. Отначало този многолик образ разсея вниманието, но Марион знаеше, че това е умел технически похват за отразяване на разгорещен спор — онова, на което се надяваше Камерон.
Каренца: Съвсем не, но често съм се чудил дали евреите, индусите, будистите и другите нехристияни не ни се подиграват тайно — на всеки, който се определя като християнин.
Гудроп: Да се подиграват? Позволи ми да ти кажа нещо, синко! В християнството няма нищо смешно!
Каренца: Хайде, доктор Гудроп, вслушваме ли се някога в себе си? Твърдим, че нашата църква е единствената истинска. Половината си време и енергия прахосваме, за да отричаме другите вероизповедания, защото дълбоко в себе си се страхуваме, че паството ни може да отиде другаде. Невъзможно е всички да имаме право, докторе. Всичко това са дребнави заяждания.
Гудроп: Това е богохулство!
Калхун: Езикът ти да изсъхне, момче!
О’Брайън: Чакайте малко! Можем поне да го изслушаме.
Каренца: Благодаря, отче.
Калхун: Трябваше да се досетя, че вие, католиците, ще се съюзите. Къде е папата? Защо не е сред нас?
Камерон: Наставник Калхун, мисля, че вие и доктор Гудроп само демонстрирате онова, което отец Питър се опитва да изтъкне.
Гудроп: Църквата на Дадените от Бога свободи не признава католическата църква! Така че как бих могъл да бъда обвинен, че се заяждам с нея! Спорът утихна и камерата отново започна да показва лицата едно след друго. Гудроп погледна в обектива и се усмихна мазно.
Каренца: Това е пример за глупавото разделящо ни мислене, за което говоря. Крива или права, католическата църква съществува и има около седемстотин и петдесет милиона привърженици. Тя не се нуждае от признаването на доктор Гудроп, за да отстоява позициите си в света.
Смит: Добре го казахте, отче. Но мисля, че се отклонихме от основния въпрос. Ако продължаваме така, ще навредим на каузите си, а няма да им помогнем.
Камерон: Интересна забележка. Съгласен съм, господа.
Каренща: Не искам да бъда адвокат на дявола, но…
Калхун: Как се осмелявате да споменавате Луцифер?
Каренща: Това е само фигура на речта. Опитвам се да ви кажа, че е време всички религии — и не само християнските — да престанат да се обвиняват взаимно. Както е казал Джим Морисън: „Никой няма да се измъкне жив“.
Гудроп: Много хитро. Да цитирате певец, прословут с вакханалиите си и починал от свръхдоза наркотик, докато прелюбодействал в парижка баня.
Питър се засмя.
Каренща: Да, трябва да внимавате в парижките бани.
Калхун: И вие се наричате християнин! Падни на колене, момче!
Каренща: Слушали ли сте ме, когато говоря?
Калхун: Разбира се, че не. А вие слушали ли сте ме?
Каренща: Момент, да си помисля… Миналата неделя вие пяхте и се молихте с Лабел Уошингтън. После изнесохте проповед, че парите са коренът на всяко зло. А след това цял час се пазарихте.
Калхун: Да се пазаря ли? Какви ги говорите?
Каренца: Да видим дали ще си спомня всичко. Деветнайсет долара и деветдесет и пет цента за вълшебна молитвена монета, четирийсет и девет долара и деветдесет и пет цента за госпълите, записани на компакт-дискове, сто деветдесет и девет долара и деветдесет и пет цента за подвързана в бяло Библия с ваш автограф. Ей така, на шега, намерих гешефтаря, който ви снабдява. Искате ли да кажа на зрителите колко струва една от онези книги, които блестят със славната бяла Божия светлина!
Калхун: Не знам за какво говорите, синко. Какъв гешефтар?
Каренца: „Далхаузи“, номер 3909 на 85-а улица в Чикаго. Собственикът, някой си мистър Джеймс Далхаузи, каза, че ги продавали по петнайсет долара бройката. А сега бихте ли казали на публиката колко хиляди „вълшебни молитвени монети“ сте разпространили?
Купър: Мисля, че отидохме твърде далеч. Разбрахме какво искате да кажете, отец Каренца.
Фримейсън Купър имаше приятен тембър. Гласът му беше обработен, сдържан, приятен и преливащ от разум и логика.
Каренца: И какво исках да кажа?
Купър се поколеба, но само за миг.
Купър: Че има църкви… чиито приоритети са… да речем съпоставими.
Каренца: Интересна дума.
Купър: А вие, отче? Не е ли вярно, че всеки ден „фондацията“ ви получава стотици долари под формата на дарения?
Каренца: Разбира се, че е вярно. Много пъти съм споменавал публично този факт. Но никога но съм молил слушателите си за пари. Всъщност им казвам да не ми изпращат нищо, И тъй като те продължиха да го правят, бях принуден да основа фондация, за да пренасоча парите към онези, които се нуждаят от тях.
Гудроп: Искате да кажете, че седите със скръстени ръце и не набирате членове за… вашата църква?
