Защо я наричате „фондация“, след като знаете, че не е такава?
Каренца: Счетоводните книги на фондацията ми са отворени за публична проверка — всеки може да ги види. Но, моля ви, докторе, не ми казвайте какво „знам“ или как да мисля. Запазете това за последователите си.
Гудроп: Много сте дързък, млади човече. Не мога да не ви го призная.
Каренца: Благодаря.
Гудроп: Като стана дума за последователи, какво ще кажете за вашите?
Каренца: Мисля, че „последователи“ не е най-точната дума. Но можете да ги наричате както искате.
Гудроп: Как се чувствате, след като сте виновен за смъртта на толкова много от тях? Видеостената зад Камерон се раздели на множество екранчета, показващи реакцията на всички участници.
О Брайън: Забележката беше крайно неуместна!
Смит: Господи, така ли ще продължаваме?
Камерон: Ако позволите да се намеся, господа, трябва да отбележим, че средствата за масово осведомяване обърнаха голямо внимание на въпроса на доктор Гудроп. Каквото и да се е случило в ранчото на Върнън, очевидците и участниците свидетелстват, че отец Питър няма никаква вина.
Купър: Откъде да знаем, че на „очевидците“ не им е било платено от тъй наречената фондация, за да говорят във ваша полза?
Каренца: Знаете, защото ви казах съвсем ясно — не им е платено.
Купър: И аз трябва да ви повярвам?
Каренца: Откровено казано, преподобни, не е важно дали точно вие ще ми повярвате, или не. Само зрителите и слушателите са от значение.
Купър очевидно не бе очаквал такъв отговор. Той се замисли, за да отвърне по подобаващ начин, но моментът отлетя. Питър Каренца отбеляза точка в своя полза. Марион се усмихна, като видя как Питър ядосва всички тези шарлатани. Сигурно се бе подготвил предварително.
— Извадиха оръжията, а? — отбеляза Били. — Не бях виждал такова нещо.
— Много е хубаво — рече тя. — Колко е красив!
Възползвайки се от настъпилото неловко мълчание, Мел Камерон се обади.
Камерон: Отец Питър, вие засегнахте най-важния аспект от нашата религиозна дискусия — вярата. Господа, всичко зависи от вярата на хората, нали?
Смит: Съгласен съм, мистър Камерон. Ние, духовните водачи, също сме човешки същества и често забравяме, че църквите се състоят от хора.
Калхун: Вие може и да забравяте, но аз — никога! Аз обичам хората си! Те винаги идват първо при мен.
Каренца: Най-малко банковите им сметки…
Гудроп: Всичко това става смешно, мистър Камерон. Трябва ли да понасяме тези обиди?
Камерон: Господа, аз…
О’Брайън: Отец Питър само се защитава, Джери. Той беше обвинен в приемане на подкупи.
Купър: Което ми напомня за нещо, което исках да ви попитам, отец Питър. Вие официален представител ли сте на католическата църква?
Каренца: Не, не съм.
Купър: Нима? Нямате ли специално разрешение от Ватикана да пътувате и да изнасяте проповеди с определено нерелигиозен характер?
Каренца: Не. Нямам никакви връзки с Ватикана.
Фримейсън Купър се усмихна и поклати глава.
Купър: Не намирате ли, че това е малко странно?
Сега беше ред на Питър да се усмихне.
Каренца: Да, така е.
О’Брайън: Но нима фарисеите не са се опитали да пренебрегнат съществуването и влиянието на Иисус?
Лицето на Гудроп почервеня от гняв и възмущение.
Гудроп: Осмелявате се да сравнявате този човек с нашия Спасител?
О’Брайън: Хайде, Джери… Не съм първият! Вестниците и списанията са пълни с тези неща! Пък и как можеш да отречеш красотата и силата на онова, което този човек направи в името на Бога? Ако в историята на света е имало моменти, когато хората са се нуждаели от истински доказателства за любящ Бог, това е сега, господа. Според мен отец Питър удовлетворява тази потребност по-добре от всички нас взети заедно!
Смит: Добре го казахте, 0’Брайън!
Фримейсън взе думата и образът му безмилостно изпъкна на шестте екрана зад Камерон.
Купър: Да, нека да поговорим за вашите чудеса, отец Питър.
Каренца: Те не са мои. Казвал съм го много пъти.
Купър: Как така? Та вие просто вдигате ръце и чудото става.
Каренца: Аз съм само като музикален инструмент, на който свири виртуоз. Господ изпълнява музиката, не аз.
Купър: Каква прекрасна метафора! По време на йезуитското си образование ли научихте тези неща?
Каренца: Какво искате да кажете? Че може би аз съм причината за онова, което се случва?
Купър: Вие го казахте, не аз.
Каренца: В гласа ви долових по-скоро страх, отколкото сарказъм.
Купър: Страх? Защо да се плаша от вас?
Каренца: Не от мен. Слушайте. Ще се опитам да ви обясня какво имам предвид.
Питър се наведе напред и се вторачи в обектива. Ликът му беше въздействащ, красив и искрен. Той явно владееше напълно положението.
Каренца: Когато за пръв път осъзнах… силата, която се демонстрира чрез мен, се ужасих. Мисля, че всеки на мое място би се почувствал така. Едва след като се научих да използвам таланта, или „дарбата“ си, както се изразяваше моят покоен приятел Даниел Елингтън, аз престанах да се страхувам от нея. Ето защо не обвинявам нито вас, нито когото и да било другиго, че изпитва подозрения, страх или дори презрение. Разбирате ли, чувствам някаква неизбежност в състоянието си — нямам друг избор, преподобни. Трябва да продължа по пътя, който Бог ми е предначертал.
Купър: Разбирам… И накъде води този път?
Каренца: Не съм сигурен. Но знам закъде не води.
Купър: И закъде?
Каренца: До вратата на Църквата на Светата Дарохранителница.
Фримейсън Купър се подсмихна, докато осмисляше забележката. Видеостената зад Камерон регистрира цяла гама от реакции, вариращи от стъписване до откритата ярост на църковния настоятел Калхун. Единственият, който запази спокойствие, беше изключително хладнокръвният Фримейсън Купър. В този миг Марион видя, че той е опасен човек. Около него витаеше ореол на мрачна властност. Очевидно не обичаше да му се подиграват.
Преподобният се облегна назад и сключи пръсти в знак на дълбок размисъл — поза, с която толкова често въздействаше по сателитния канал.
Купър: Не ви ли харесва моята църква?
Каренца: Честно казано, намирам религията ви за отвратителна.
Купър се усмихна. Купър:
Е, това се казва изненада. Не съм и подозирал, че храните такива чувства.
Каренца: Принуден съм да бъда откровен. Във вашата църква членуват милиони хора — след като, разбира се, ви изпратят съответните суми. Бих казал, че се интересувате повече от спасението на парите, отколкото на душите, преподобни.
Купър: Средствата за поддържането на двайсет и четири часова сателитна програма са изумително големи. Не е необходимо да ви го казвам.
