Думите му предизвикаха взрив от вълнение. Страховете, желанията и жестокостта им се изляха като воняща помия. Фримейсън се опита да им внуши, че са избрани от Бога да премахнат Каренца, но те не му повярваха. Скоро разбра, че няма да спечели одобрението им. Искаше ли да осъществи плана на баща си, трябваше да дейсва сам. Макар че всички възразиха на идеята Питър Каренца да бъде „отстранен“, групата се раздели на две по въпроса дали Купър има вина, само защото е помислил за такова решение на проблема. Някои окачествиха плана му като чист религиозен фанатизъм. Чувствата на други варираха от учудване до страх и гняв. Фактът, че Фри-мейсън бе престъпил границите на приличието, беше очевиден дори за шайка мошеници като присъстващите.
Купър се съгласи с ветото им и побърза да закрие съвещанието.
След дискусията Фримейсън заведе повечето гости при басейна, където ги чакаха десетки млади християнки, поканени специално за случая. Дългите крака и вирнатите гърди дадоха възможност на духовниците да забравят неприятностите си за няколко часа. Ала неколцина от по-разгневените учтиво отказаха гостоприемството на Купър и потеглиха с лимузините към частните си самолети. Беше неприятно, че загуби благоразположението им. Но щеше да изгуби още повече, ако не отстоеше позицията си. И щом като бяха толкова безсилни да го подкрепят, той щеше да действа сам. Нямаше друг избор.
Фримейсън седеше настрана и наблюдаваше оживлението. После се обади на Бевинс по вътрешния телефон. Фреди бе долетял от Сейнт Луис специално за съвещанието.
— Бевинс — тихо каза Купър. — Довечера ела при мен за разговор на четири очи. Имам нова задача за теб.
Сейнт Луис, Мисури — Уиндзор. 13 декември 1999
Студените декемврийски ветрове вилнееха по заледените брегове на реките и градските улици. Марион погледна мрачното небе и се зачуди дали някога ще дойде пролетта. Но не зимата, а Питър вкаменяваше сърцето й.
Минаха повече от четири седмици от появата му в „Нюз найт“, а той беше разменил с нея само няколко думи. Прекарваше все повече време сам — или в кабинета си в сградата на фондацията, или в мансардата край Ривър Парк. Пренатоварваше програмата си, като по този начин се изолираше от всички — но предимно и умишлено от нея.
На вратата се потропа и Марион се зарадва, че прекъсват мислите й.
— Отворено е…
— Здрасти — рече Били и влезе в кабинета. — Познай кой иска да ни види.
— Той ли? Кога?
— Веднага.
Марион стана и оправи полата си. Изискванията на служебното положение на Били и отговорността на бъдещ баща го бяха променили до неузнаваемост. Хората, които сега се запознаваха с него, никога не биха повярвали, че е бил рокер. Марион уважаваше способността и желанието му да се променя и си позволи да му стане приятелка. Напоследък, ако не бяха разговорите с Били, тя би се побъркала.
— Добре. Горе ли е? — попита Марион.
— Да, в кабинета си.
Били чакаше до вратата. Изглеждаше нервен и тя също се притесни, ала същевременно изпитваше и любопитство да разбере какво иска Питър.
— Имаш ли представа защо ни вика?
Били поклати глава.
— Не. Надявах се, че ти знаеш.
— Може би ще ни уволнява… — ухили се тя.
— Странно, и аз си помислих същото — засмя се Били.
Качиха се в асансьора и Били натисна копчето за горния етаж.
— Е, поне винаги можем да се върнем към предишните си занимания.
Той я погледна в очите, — сетне поклати глава.
— Не и аз, Марион. Мисля, че вече ще ме е страх от мотоциклета.
Тя стисна ръцете му.
— Знам какво имаш предвид, Били. Всички се променихме покрай него, нали?
Вратите на асансьора се отвориха. Двамата тръгнаха по коридора към големия двустаен апартамент. Питър седеше в хола, зад отрупаното с книжа бюро. В единия край имаше компютър, а в другия — няколко телефона. Каренца беше облечен в познатите небрежно елегантни дрехи — синя риза, сивокафяв елек, избелели джинси и маратонки „Рийбок“. Вдигна глава в очакване, без да променя безстрастното си лице.
— Моля, седнете. Искам да поговорим за нещо.
В гласа му имаше нюанс, който Марион не можеше да определи. Притесняваше се, че разстоянието, което той бе поставил помежду им, вече не й позволяваше да го разбира.
— Какво има? — попита Били. Опита се въпросът му да прозвучи нехайно, но не успя.
— Току-що получих това — отговори Питър и им подаде по един екземпляр.
Беше покана за Международния религиозен събор в Лос Анджелис.
— Фримейсън Купър ли стои зад цялата тази работа? — попита тя.
— Да — отговори Питър.
— Ще приемеш ли?
— Точно за това исках да разговаряме. Мислите ли, че идеята е добра?
— Не знам — каза Били. — Прилича ми на измама. Самореклама за Купър и телевизионните му приятели…
— Да, и аз си помислих така. И все пак, възможно е да използваме събитието в името на доброто. Не мислите ли?
— Искаш ли да отидеш, Питър? — попита Марион и го погледна изпитателно.
— И да, и не. Папата е решил да участва — добави той и им даде по още един екземпляр от някакво писмо.
Марион го прочете, Отец Джовани Франческо известяваше за намерението на папата да присъства на Събора и настояваше Питър също да бъде там. Марион забеляза интимния и все пак странно почтителен тон на писмото.
— Струва ми се, че нямаш кой знае какъв избор — рече Били.
— Да, но винаги разполагам с няколко варианта.
— Това ли е онзи отец Франческо? — попита Марион.
Питър се поколеба за миг, после каза:
— Да.
— И така, значи ще отидеш? — попита Били някак странно.
— Въпреки онова, което мислите, аз все още ценя мнението и преценката ви — каза Питър. — Какво смятате?
— Възнамеряваш ли пак да направиш зрелище като в „Нюзнайт“? — попита Марион.
— Съвсем не. Ако искате, вярвайте, но тогава нищо не бях планирал. Подготвих се предварително само за всеки случай и когато започнаха да ме нападат, просто отвърнах на удара.
— А каква е връзката с папата?
— Според мен папата мисли, че е важно да се представим обединени — особено католиците. Макар да бях свещеник, нито аз, нито папата сме казвали нещо, което да подскаже, че съм представител на католическата църква.
— Мислиш ли, че Светият отец иска да внуши на света, че е така?
— Може би, като се има предвид популярността ми. Във всеки случай смятам да отида. Съчетайте го с пътуването ми до Вашингтон и Орегон.
Въпреки предишните си твърдения, Питър говореше така, сякаш Марион и Били бяха само изпълнители.
— Можеш да пуснеш репортаж за маршрута ми, ако искаш — продължи той, — но предпочитам да не се
