вдига голям шум.
— Разбира се — отговори Марион, опитвайки се да установи приятелски тон. — Кога си вдигал голям шум?
Вместо да се засмее, той прие забележката й сериозно.
— Ами… Чакай да помисля… Мисля, че връзката ни не беше шумна, нали?
Думата „беше“ се вряза в съзнанието й и тя не чу останалото. Наистина ли всичко между тях бе свършило?
Питър я погледна безразлично. Чертите му бяха абсолютно равнодушни, сякаш можеше вечно да чака отговора й.
— Не знам — каза тя. — Предполагам, че е така. Или беше така…
Били мълчеше и ги гледаше.
Питър насочи вниманието си към книжата на бюрото. Били и Марион бяха свободни — това беше ясно.
Негодник! Защо се държеше така с нея? Не виждаше ли какво преживява? Марион стана и го изгледа възмутено. Питър дори не вдигна глава.
— Ще се видим по-късно — подхвърли той и премести стола си, за да застане пред компютъра, — И ми кажи как върви репортажът, чу ли, Марион?
— Разбира се, Питър. Ще ти кажа.
Излезе колкото можа по-бързо от кабинета му. Искаше и се да му каже колко й е писнало, но на него явно не му пукаше. Били тръгна мълчаливо след нея.
— Не бива да му позволяваш да те разстройва така — каза той, когато стигнаха до асансьора.
Марион усети, че по лицето й се стича сълза. Болеше я толкова много…
— Всичко ще се оправи — добави Били. Тя загуби самообладание и се разплака. Беше и ядосана, и отчаяна, и засрамена.
— Той се превръща в нещо страшно, Били! В шибано чудовище.
Сейнт Луис, Мисури — Клемънс. 14 декември 1999
Ярката зимна светлина струеше през прозореца на втората спалня, която бяха пригодили за детска стая. Лорийн седеше на люлеещия се стол, отпуснала ръце върху големия си корем, и гледаше новата люлка и масичката за смяна на пелени — и двете отрупани с разни бебешки неща. Били беше купил всичко с първата си заплата като помощник на Питър.
Тя се усмихна, когато се замисли за съпруга си. Той се бе сближил много с отец Питър след смъртта на отец Даниел и Лорийн се гордееше с него. Естествено не се радваше, че отец Даниел е мъртъв, но й беше приятно да вижда как Били се издига, облича се в хубави костюми и се превръща в истински джентълмен.
Едва не се изкикоти на глас. Толкова много неща им се бяха случили през последната година и нещо — при това все хубави — и то благодарение на отец Питър. Необикновен човек. Лорийн и Били седяха до късно и разговаряха дали отец Питър наистина е Спасителя. И това беше смешно, защото преди да се запознаят с него и двамата не даваха пет пари за религията. Но сега се занимаваха с Божиите дела и с отец Питър.
Стана и тръгна към банята. Усети леко изпукване и по краката й започна да се стича вода. Лорийн започна да се кикоти, като разбра какво става. Най-после моментът дойде! Не знаеше кое да направи по- напред — да си приготви нещата за болницата, да се преоблече, да извика лекар или да се обади на Били…
Двайсет часа.
Така й каза една от акушерките. Двайсет часа, откакто бе получила пълно разкритие. Контракциите бяха на всеки десет секунди.
— Били, умирам! — изпищя тя.
— Още малко, миличка — каза той и стисна ръката й.
Явно беше притеснен, но се опитваше да се усмихви насърчително.
— Обади ли се… на… отец Питър? — изпъшка тя.
— Отдавна. Тръгнал е.
— Добре.
Лорийн беше решила, че отец Питър трябва да присъства на раждането, но когато каза на Били, той се опита да я разубеди. Ала тя продължи да настоява и Били се съгласи. Нали вече беше дясната му ръка. Ако бебето беше момче, щяха да го кръстят на младия свещеник.
Проряза я остра болка. Имаше чувството, че ще се пръсне. Изведнъж леглото й тръгна нанякъде и над главата й започнаха да проблясват лампи. Бутаха количката и по някакъв дълъг коридор. Влязоха в ярко осветена зала, облицована с плочки и пълна с хора със зелени престилки. Били вървеше до нея и стискаше ръката й.
— Хайде, миличка, всичко ще мине чудесно. Скоро ще си имаме бебе.
Количката спря. Лорийн погледна нагоре и видя един лекар с очила. Няколко ръце я вдигнаха и внимателно я преместиха на друго легло.
— И така, Лорийн — каза през маската лекарят, — хайде да родим това бебе, а?
— Опитвам се — изпищя тя и тялото й отново се разтърси от контракциите. — О, Боже, не ме интересува какво ще правите, само го измъкнете от мен, по дяволите!
— Трябва да ни помогнеш, мила — каза една от акушерките. — Напъвай се.
— Не забравяй да дишаш, скъпа — чу се гласът на Били, но сякаш от много далеч.
— Колко боли! Не мога да се напъвам повече! Ще умра!
— Можеш — каза лекарят. — Знам, че е трудно, но бебето вече се показва и трябват само още малко усилия.
— Къде е отец Питър?
— Ето ме, Лорийн — каза познатият плътен глас. Тя мигновено почувства, че из тялото й се разлива топлина. Той беше тук.
— О, отче! Моля те! Помогни ми! Премахни болката!
От утробата й излизаше нещо огромно, което я дълбаеше като длето и сякаш я разкъсваше на парчета.
— Ще се опитам — рече отец Питър.
Сложи ръце на корема й и тя почувства топлина. Докосването му започна да изсмуква болката.
— Още един напън, Лорийн — каза лекарят. Господи, невероятно!
Колкото и бързо отец Питър да попиваше болката й, на нейното място идваше ново мъчение.
— Това не е ли главата? — попита една от акушерките.
— Да — отговори лекарят. — Хайде, Лорийн, напъни се пак.
Нещо разкъсваше утробата й. Все едно я изкормиха. Повече нямаше до допуска мъж близо до себе си! Господи, не!
— Ето, излиза… — спокойно отбеляза лекарят. — Още малко и…
Чу се женски писък. Лорийн се зачуди как може да пищи, когато не може да диша… Но после осъзна, че това не са нейните викове… Зрението й се замъгли. Виждаше само неясни очертания. Лекарят се олюля и сложи ръка на устата си. Всички акушерки пищяха.
Нещо експлодира между краката й и пльосна долу на плочките. Лорийн усети прилив на топлина и отслабване на напрежението, но болката не изчезна.
Светлините над главата й се завъртяха и всичко посивя. Хората се движеха бързо около нея и говореха приглушено като обезумели. Една от акушерките хленчеше и се давеше. Ала бебешки плач не се чуваше…
— Били! Какво стана? Къде е бебето?.
— Почакай, миличка, ще се оправиш.
Гласът му беше немощен, напрегнат и разстроен.
— Отче Питър, къде е бебето ми? Искам си бебето!
— Тук съм, Лорийн — отговори той и стисна ръката й.
