Каренца: Разбира се, преподобни.
Питър се обърна, взе един лист от близката масичка и започна да чете.
Каренца: Разходите ви за миналата година са 456 милиона долара — за всичко, от хонорари до рекламни диплянки. Доходите ви за същата година възлизат на 503 милиона. Така ли е, преподобни?
За миг Купър изглеждаше потресен, сетне се усмихна равнодушно.
Купър: 0, нямам представа. Затова църквата ми наема счетоводители. На тях трябва да зададете този въпрос.
Каренца: В такъв случай цифрите са верни. Защото аз направих именно това — обърнах се към фирмата която се занимава със счетоводството ви.
Купър: Какво? И те ви казаха?
Каренца: Да.
Купър очевидно се ядоса, но много умело сдържаше гнева си. На челото му изпъкнаха няколко вени и лявата му ръка се сви в юмрук, но нищо повече.
Купър: Разбирам…
Каренца: И така, ако приемем, че сметките им са приблизително точни, 47 милиона долара са влезли в нечий джоб. Не знам за зрителите, но въпросът, който мигновено изскача в моите мисли, е: в чий джоб?
Купър: Не обръщам толкова голямо внимание на паричните въпроси на моята църква, отче. За такива неща се консултирам с финансистите или с директорския съвет.
Каренца: Да, убеден съм, че те имат — съвсем ясна представа къде отива разликата.
Купър: Не ми харесва тонът ви, отче. За злоупотреби ли намеквате?
Каренца: Не знам как го наричате. Но кажете, преподобни, вярно ли е, че вие всъщност притежавате градовете Бесемет и Бирмингам в Алабама? И че държите контролния пакет от акции на почти всички производства в областта Шелби?
Купър: Е, няколко корпорации имат делови връзки с Шелби…
Пптър пак погледна листа, после отново се вторачи в камерата.
Каренца: И така… Компании с имена като „Божествен агнец лимитид“, „Маслинена горичка инкорпорейтид“, корпорация „Фрикуп“ … които всъщност са ваша собственост. Така ли е, преподобни?
Купър: Добре сте се подготвили.
Каренца: Благодаря.
На екрана внезапно се появи лицето на Мел Камерон. Изглеждаше доволен. Предаването протичаше така, както се бе надявал.
Камерон: Господа, извинявайте, че ви прекъсваме, но трябва да излъчим реклами.
Видеостената зад Камерон показа последователно лицата на всички гости. Физиономията на Купър изразяваше едва сдържан гняв.
Купър: Почакайте! Как се осмелявате да прекъсвате точно сега?
Камерон: Съжалявам, преподобни, но трябва да дадем възможност на нашите телевизионни клонове да се представят. По всичко личи, че ще надвишим определеното ни време и те трябва да чакат.
Купър: Къде остана равнопоставеността? Настоявам за еднакво време!
Камерон: Предоставихме ви достатъчно време, преподобни. Програмата продължава да се излъчва.
Започнаха рекламите. Марион взе дистанционното управление от Били, изключи звука и каза:
— Не очаквах, че Питър ще извади тежката артилерия. А ти?
Той поклати глава.
— И аз.
— Невероятно. Сякаш обяви война на всички.
Били кимна.
— Видя ли лицето на Купър накрая?
— Беше бесен, нали? Били се прокашля.
— Нямах предвид това. Мисля, че Купър е истинска змия, Марион.
— Били!
— Така е. Всеки, който има толкова пари като него, може да си купи каквото поиска. Питър е луд да се заяжда с такъв тип. Марион се вгледа в него, сетне попита:
— Сериозно ли говориш?
— Разбира се. Запомни думите ми. Купър не обича да му се подиграват.
— Да, вярвам ти. Смяташ, че трябва да засилим охраната ли?
— Да. Още утре ще говоря с момчетата.
Марион отново погледна екрана. Камерон тъкмо даваше на преподобния Купър възможност да коментира фактите, изнесени от Питър. Но Купър умело отклони въпроса. Подходящият момент беше отминал и той предпочете да наблегне на необходимостта от религия в днешния объркан свят, позовавайки се на скорошните природни бедствия. Направи връзка между настъпващия край на хилядолетието и внезапните наводнения, урагани, вулканични изригвания, ужасите на гражданската война в Южна Африка и повсеместния упадък на законността и реда в света. Калхун допълни изказването му с непубликувана информация за взрива от новородени с увреждания и съобщенията на фермерите от Илинойс за множество уродливи раждания сред добитъка. Марион не беше съгласна с тези обобщения, но някои от споменатите катастрофи не можеха да бъдат пренебрегнати. Светът наистина се носеше стремглаво към някакво уникално събитие — далеч по-голямо от края на века — и понякога тя имаше чувството, че човечеството е на ръба на истински катаклизъм.
Ако предзнаменованията и поличбите бяха налице, както твърдяха проповедниците, вероятно Питър можеше да направи нещо, за да облекчи положението на хората. Марион продължи да гледа предаването, което стана безинтересно. Питър мълча през цялото време. Явно бе казал ксичко, което искаше, и когато усети, че шоуто става скучно, Камерон се приготви да му сложи край. Марион погледна Били, който седеше умълчан и слушаше как Камерон казва лека нощ на гостите. Тази вечер Питьр се бе обърнал към огромна аудитория и беше успял да я спечели на своя страна. Провалът в Колорадо избледня. Марион чувстваше как властта му непрекъснато нараства.
Сейнт Луис, Мисури — Тарджено. 10 ноември 1999
В десет часа сутринта той седеше в една закусвалня на Олни Стрийт. От седем и половина обикаляше кафенетата, павилионите за вестници и списания и другите обществени места, където хората се спираха да обсъдят онова, което бяха видели по телевизията. Не правеше нищо — само ги наблюдаваше и слушаше внимателно.
Това беше тактика, която бе научил преди години. Нямаше по-добър начин да разбере какво мисли средностатистическият гражданин.
Всички говореха за „Нюзнайт“. Макар да знаеше, че предаването е популярно, Тарджено се учуди на броя на зрителите му. Пиеше кафето си и изчисляваше наум резултатите от своето ненаучно, но точно преброяване.
Каренца бе спечелил убедителна победа. Като се започнеше от продавачите индийци и виетнамци и се свършеше с работниците баптисти и агностиците инвестиционни брокери, всички одобряваха предизвикателния свещеник; Харесваха стила и прямотата му и най-вече начина, по който беше унижил Фримейсън Купър.
От една страна, предаването наистина беше внушително. Каренца излъчваше неподправено обаяние и човек неволно го харесваше. От друга, Тарджено беше озадачен. Не желаеше да харесва Каренца, нито дори да му симпатизира. Оцелял бе благодарение на постоянната си бдителност, вечна подозрителност и факта, че гледаше на всичко като на потенциален източник на опасност, коварство и дори на крайното разочарование — смъртта.
Неизвестно защо масовата обществена подкрепа за Каренца го разтревожи. Трябваше да се свърже с Франческо и да обсъдят положението.
Според Тарджено Каренца бе натрил носа на Фримейсън Купър, но същевременно си бе създал силен противник. Реши да отиде до Бесемет, Алабама. На Купър не можеше да се има доверие — нали бе видял
