— Не знам — смутено отговори той. — Просто имам някакво предчувствие, че ще се случи нещо лошо.
Тя кимна. Разбираше какво има предвид. Главоломната кариера на Питър, популярността му и вълнението, че води света към ново разбирателство, постепенно избледняваха и се превръщаха в нещо мрачно и неясно зловещо. Може би Марион беше твърде близо до събитията и не виждаше какво става всъщност. Били също, но той каза нещо в смисъл, че нещата ще се оправят, след като свърши изпитанието по време на Събора и настъпи новото хилядолетие. Изпитание, Уместно избрана дума.
Тарджено
Вече два часа тълпата се нижеше в огромния стадион. Наоколо уличното движение беше като обезумяло, имате многобройни задръствания и катастрофи. Хората, облечени в одеждите на различните си вероизповедания и професии, се стичаха в Спортния комплекс през всеки възможен вход. Зрелището беше внушително дори за онези които бяха заслепени от шествията във Ватикана. Разноцветната тълпа прииждаше и въздухът беше изпълнен с езиците на стотици нации.
Облечен като техник, Тарджено се движеше незабележим из тълпата. Фалшифицираната му значка на охранител и начинът, по който самоуверено минаваше през пропуските, му предоставяха неограничен достъп до всяко кътче на огромното пространство. Ала все още не беше напълно готов.
Поставил бе сканиращи устройства на разни стратегически места и ги беше усъвършенствал така, че да засичат тоналността на различните предаватели, но нямаше начин да покрие цялата площ — тя беше твърде голяма. Можеше да се надява само на малко късмет и да се довери на интуицията си, която бе запазила живота му в продължение на двайсет години в занаята.
Най-после церемонията по откриването започна — само с петнайсет минути закъснение. Това не беше хубаво, защото му оставаше по-малко време да прецени как точно да действа. Бевинс може и да приличаше на обикновен телохранител, но беше много компетентен. Тарджено бе узнал доста мръсотии за него и знаеше, че е опасен агент.
Застанал до платформата на една от сателитните чинии на Купър, Тарджено си сложи слънчевите очила, които всъщност представляваха силни бинокли. Виждаше ясно входа и всички гости, които влизаха и се отправяха към сцената. Говорителят изреждаше имената на знатните личности и тълпата ги приветстваше. Списъкът започна от кмета и поддържащите го политици и свърши с безкрайната броеница от религиозни капацитети и църковни демагози.
Само един дръвник не би се досетил в какъв ред ще обявят гостите — според международната им известност. Но Тарджено очакваше проблеми, когато процесията стигнеше до горния край на спектъра. Той лениво следеше реакцията на тълпата. Жалкият, едва кретащ епископ Туту бе посрещнат с учтиви аплодисменти, но Джерард Гудроп и неколцина от политическите му сподвижници бяха поздравени с оглушителни овации.
Едно прозрение на изобретателността спаси репутацията на някои от гостите чрез изкусна блестяща тактика — групова поява на най-видните личности. И когато истински ураган от викове и приветствия разтърси Спортния комплекс, беше невъзможно да се разбере дали публиката е изгубила ума си по Фримейсън Купър, Амал Сюлейман, Банди Мансаматман, отец Питър или самия папа.
Музиката се извиси в тържествено кресчендо и хорът от хиляда гласа се усили в най-подходящия момент. Ако беше набожен, Тарджено би помислил, че така започва всеки делничен ден в рая. Настъпи тишина и всички затаиха дъх. Знаменитостите заеха местата си и огромната овална сцена започна едва забележимото си въртене.
Фримейсън, символичният домакин на Събора, се изправи и се приближи до централната трибуна. Ограден от монолитни тонколони, той приличаше на върховен жрец, застанал сред стълбовете на огромен древен храм.
Уиндзор
От шума на тълпата трепереше дори бетонният под. Ослепителният блясък на калифорнийското слънце беше нищо в сравнение със сияещите погледи на огромното множество. Всички очакваха да се случи нещо необикновено.
Марион седна. Музиката спря и се възцари напрегната тишина. Питър беше настанен между архиепископа на лютеранската църква и гръцкия патриарх Петеракис. Купър седеше срещу него, Фримейсън се изправи, оправи дрехите си и тръгна към средата на сцената:
Разсъдъкът на Марион бе вцепенен от една-единствена мисъл — ако Били се окажеше прав, какво би могло да стане? И кога?
Тарджено
Денят щеше да бъде дълъг.
Не можеше да седи и да слуша безкрайното монотонно дърдорене. Започна да се разхожда по периферията на стадиона. Спря на няколко места да провери сканиращите устройства, но не попадна на нищо. Това и очакваше. Към обичайните затруднения, причинени от електромагнитните смущения, които търсеха скрито оръжие, се добавяха и електронните шумове от радио — и телевизионните предавателни честоти.
Само едно беше в негова полза — стадионът гъмжеше от охрана. Цивилни, униформени, частни детективи и обикновени полицаи пазеха всеки ъгъл на Спортния комплекс и дебнеха да видят някое странно движение, издутина в джоба или обемиста чанта. Да не говорим за поставените навсякъде детектори за метал.
Именно заради това Тарджено си мислеше, че няма да е пистолет или бомба.
Бевинс сигурно щеше да чака, докато Каренца излезе на трибуната. Най-логичният момент беше заставането в светлината на прожекторите. Редът на Каренца наближаваше. И така, как щеше да го направи?
Сигурно бе заложил на нещо изключително сложно — микровълновата, ултразвуковата и лазерната техника. Придвижи се до следващата сателитна чиния. Съзнаваше, че охраната го наблюдава. Спря и се престори, че включва апарата си за диагностика в електрическото захранване в основата на чинията. Отвори кутията с инструменти и се направи, че се опитва да прецени кой уред ще му свърши най-добра работа. Нямаше да го притесняват, докато виждаха, че изпълнява обичайните си задължения. Бавно провери показанията на апарата и мълчаливо кимна в знак, че одобрява избора си. Онова, което приличаше на безобидни инструменти и уреди за измерване на светлината, можеше да се комбинира така, че да създаде изключително точно и смъртоносно оръжие. Тарджено се усмихна.
Уиндзор
Господи, ставаше адски отегчително!
Марион се вглеждаше в лицата на гостите, без да слуша какво се говори. След известно време всички речи и молитви започнаха да й се струват еднакви и беше по-интересно да разчита израженията на ораторите. Видя смесица от скука, очакване и леко задоволство. Накрая се спря на папата.
Вниманието на възрастния човек беше приковано в Питър. Всъщност Светият отец не откъсваше очи от него. Не изглеждаше очарован от Питър, нито му се възхищаваше, но Марион не можеше да отгатне чувствата му. Папата беше озадачен и от време на време лицето му изразяваше съмнение и философски размисъл.
Защо беше толкова погълнат от Питър? Завиждаше ли му? Страхуваше ли се от него? Или се чудеше какъв е всъщност човекът, който вършеше чудеса в този модерен свят? Тя погледна Питър, за да види дали това му прави впечатление, но Каренца с нищо не показваше, че забелязва или се интересува от папата.
Фримейсън отново се приближи до трибуната. Време беше да обяви следващия оратор. Не беше
