Огнена Сиена

обясня. На третия етаж има една стая. Някъде към средата на коридора.

Разтърсена от чутото, Сиена опита да се съсредоточи.

— Да, в нея Дерек държи бизнесдокументацията си.

— Ходила ли си в тази стая? Виждала ли си документацията?

— Не, тя винаги е заключена. Когато дойдох тук, го попитах какво има вътре и той ми каза това.

— Точно в нея се намират портретите на другите му съпруги.

— Това не може…

— Има само един начин да ти го докажа.

3.

Опитвайки се да потисне страха си, Сиена се качи до последния етаж. С отмалели крака пое по средния коридор и едва не подскочи, когато вратата към спалнята на Дерек се отвори. Но от нея излезе само една от камериерките. След кратко кимване Сиена продължи към своята стая, влезе и остави вратата открехната. В момента, в който стъпките затихнаха нататък по коридора, тя отвори и огледа безлюдния коридор. Веднага се приближи до вратата, за която й бе казал Чейс, и я пробва. Както очакваше, тя бе заключена, но Сиена трябваше да опита шанса, който едва ли би й се удал друг път. Отиде до вратата, от която камериерката току-що бе излязла, мушна се вътре и я затвори зад себе си.

Бе влизала в спалнята на Дерек само веднъж, преди пет години. Потискайки спомените си от онази нощ, тя огледа стаята и видя, че май нищо не се е променило оттогава. Стаята все още бе декорирана с антики от Италианския ренесанс, включително и леглото с балдахин, спускащ се от фино резбованите дървени колони. При вида на леглото тревогата й нарасна. Тя премести погледа си върху вратата вдясно, водеща към стаята, която я интересуваше. Макар че вероятно и тя бе заключена, Сиена с надежда натисна дръжката, но изпита двойно по-голямо разочарование, когато вратата не помръдна. „Трябва да намеря ключа“, каза си тя.

Дерек бе абсолютен педант. Всичко важно трябваше да бъде дублирано, а понякога дори повече от веднъж. Не беше ли логично да се допусне, че би трябвало да има дубликат на ключа, и то скрит на лесно място, за да му бъде винаги подръка?

Усещайки как надеждата й отново се пробужда, тя се извърна да огледа стаята. Право срещу нея, в другия край на спалнята, петстотингодишното бюро от епохата на Медичите й напомни за единственото й посещение в тази стая преди пет години. За да се ожени за нея, Дерек бе изчакал да й свалят превръзките от лицето. Красотата отново да блесне с цялата си сила, бе казал той. Сватбената церемония се бе състояла в една от розовите градини в имението в много тесен кръг — те двамата, свещеник и Потър като свидетел. Бе толкова благодарна, че са я измъкнали от стария й живот, че не изрази никакво съжаление от липсата на по-пищна церемония. После се бяха преместили в столовата, където струнен квартет тихо свиреше валсове. Двамата с Дерек танцуваха. След това разрязаха сватбената торта и раздадоха парчетата на персонала. Сватбеният й подарък бе диамантена огърлица. Спомни си как изведнъж й бе натежала, когато Дерек я поведе към спалнята си.

И точно оттам бе започнала самотата в брачния й живот. Желаейки повече от всичко друго на света да се отдаде на мъжа, за когото се бе омъжила само преди три часа, тя протегна ръце към него и с разочарование видя как желанието му преминава в колебание, после в раздразнение и накрая в гняв. Бе положила всички усилия да го възбуди. А последният й опит го накара да я блъсне на пода.

— Дерек, всичко е наред — бе се опитала да го успокои. — Случват се подобни работи. Това е от вълнение. Трябва ни само малко време.

— Изчезвай оттук!

Тя помисли, че не е чула добре.

— Какво?

— Махай се! В края на коридора има една стая. Твоя е. Там ще спиш.

— Но няма ли да спим…

— По дяволите, казах ти да се махаш!

След това той хвърли робата й по нея, едва изчаквайки я да я облече, преди да я избута в коридора и да тресне вратата след нея. Отишла в стаята си, тя плака, мъчейки се да разбере къде е сбъркала. Бе се опитала да поспи, но бурята в душата й не й даваше покой, не можа да склопи очи и по някое време стана, отиде до неговата стая, отвори вратата и каза:

— Дерек, ако има някакъв проблем, нека го обсъдим. Какъвто и да е, може би…

Затваряйки с трясък чекмеджето, над което се бе надвесил, той обърна разкривеното си от гняв лице към нея.

— Повече да не съм те видял да стъпваш в тази стая!

Смаяна от силата на избухването му, тя бе отскочила в коридора. Дерек отново тресна вратата след нея, давайки й да разбере, че бе попаднала от един ад в друг. На следващата сутрин, страхувайки се какво ще стане по-нататък, тя дълго бе стояла в стаята си, преди да слезе долу, а когато най-сетне го стори, бе изненадана от любезния поздрав на Дерек. Той се държеше така, сякаш случката от предната нощ не е била нищо друго, освен приказно начало на брачния им живот. Повече никога не бяха говорили за това. Никога не се опитаха да правят любов. И тя никога повече не стъпи в стаята му. Беше далеч по-умно да не го прави: много по-добре се чувстваше, когато Дерек бе доволен.

Но никога не забрави с какъв рязък замах той затръшна чекмеджето.

Като че ли е искал да скрие нещо.

Сиена прекоси стаята и се доближи до старинното бюро. Отвори страничните вратички и дръпна средното чекмедже. Вътре имаше кашмирени пуловери. И нищо друго.

Сбъркала съм.

Обезсърчена, тя се извърна, за да излезе от стаята. Но той изглеждаше така, сякаш наистина крие нещо, настояваше вътрешният й глас. Къде?

Може би това нещо не е било вътре в бюрото.

Може би…

Тя спря, отново се обърна към бюрото, измъкна пак чекмеджето и почука по дъното му. Прозвуча на кухо. Опипа вътрешната му част, опипа и от външната страна и спря рязко, когато откри миниатюрната закопчалка в задната му страна.

С треперещи пръсти я откопча и дъното откъм вътрешната страна на чекмеджето леко се надигна Нагоре. Тя го вдигна докрай. Отдолу имаше куха част, в която се виждаха паспорти за няколко различни страни, пистолет и един ключ на златна верижка.

Протягайки ръка към ключа, Сиена забеляза, че треперенето й се засилва. Потискайки нетърпението си, натисна дъното на мястото му, бутна чекмеджето обратно й затвори страничните вратички на бюрото. После замръзна на място, чула стъпките вън по коридора. Видяла как топката на вратата се завърта, тя клекна зад едно голямо кожено кресло и затаи дъх с разтуптяно от страх сърце. Ако Дерек влезеше… И ако я намереше тук…

Вратата се отвори. Някой прекоси стаята и влезе в банята. Секунди след това излезе оттам, мина покрай креслото и излезе, затваряйки вратата.

Сиена въздъхна с облекчение. Вероятно е била някоя камериерка, минала да сложи хавлия в банята, каза си тя. От клеченето синините по краката й я заболяха още повече. Изправяйки се схванато, тя отново застина и напрегна слух. Убедила се, че откъм коридора не долита никакъв звук, бързо се приближи до вратата, мушна ключа в ключалката и сърцето й се преобърна, когато той плавно се завъртя. С нарастваща убеденост, че това е най-важният миг в живота й, тя отвори вратата, пристъпи вътре, затвори я и се оказа лице В лице с призраци.

4.

Сумракът в стаята подсилваше илюзията. Дебелите пердета пред прозорците пропускаха много малка част от светлината. Лицата на няколкото жени точно срещу нея като че ли се полюляваха леко във въздуха, поддържани от гъстия здрач. И нещо още по-смущаващо — когато Сиена позна портрета, който Чейс й бе