ахна. — Откъде знаеш толкова много неща за…
Малоун се бореше с лоста за управление.
— Ще ти кажа веднага, когато…
— Боже господи, да не си…
— Какво?
— Шпионин?!
10.
Насочил цялото си внимание към мерача, който тъкмо се целеше с поредната ракета към един от танковете в изпитателния полигон, Беласар се стресна от изстрелите, долитащи откъм замъка. Измъквайки пистолета на един от охраната, той се спусна по алеята към Манастира. Уверил се, че никой не напада района, хукна по друга алея, водеща към замъка, но спря като закован, смаяно загледан към хеликоптера, носещ се към сградата, минавайки на косъм от покрива, сподирен от стрелбата на охраната.
— Какво, по дяволите, става?
Виждайки Потър вдясно от себе си, той се втурна към него.
Лицето на дребния мъж бе позеленяло от яд.
— Отвлякоха го!
— Какви глупости дрънкаш бе?
— Малоун и жена ти! Те са в хеликоптера!
— Сиена?
— Изчакаха ме да кацна! Още преди пилотът да загаси двигателите, двамата излъгали охраната, че искат да говорят с мен! И в следващия миг вече бяха във въздуха!
Беласар само го гледаше като ударен и не можеше дума да изговори.
— Предупреждавах те! — задъхано каза Потър. — Казвах ти, че не бива да му вярваш!
Хеликоптерът за миг се скри зад замъка, после отново се появи от дясната му страна и започна да се отдалечава. Двигателят му прекъсваше и машината се люшкаше ту на едната, ту на другата страна. Зад него се точеше черна диря пушек.
— Ударихме го! — извика един от охраната.
— Той те направи на глупак! — продължи Потър с изкривено от гняв лице. — Какво си мислиш, че са правели, докато са били заедно?
— Не ме наричай глупак! — Юмрукът на Беласар изсвистя и се заби в корема на Потър, превивайки го одве.
Борейки се за въздух, Потър изви глава нагоре — очилата се бяха килнали настрана, лицето му бе разкривено от болка.
— Може би е крайно време да се запиташ — успя да каже едва той — кой ти е приятел и кой — враг.
Смалявайки се в далечината, хеликоптерът продължаваше да се клатушка.
Беласар рязко се извърна към охраната. Вторият хеликоптер трябваше да се върне след тридесет минути, натоварен с лабораторно оборудване. Дотогава единственият начин за преследване оставаха колите. Беласар закрещя команди.
Докато охраната се спусна да ги изпълнява, Потър изпъшка. Стиснал корема си с ръце, той опита да се изправи.
— Ако съм прав — с усилие изричайки думите, започна Алекс, — тук не става въпрос само за Малоун и жена ти. Става въпрос за онова, което вероятно е видял снощи в Манастира.
Беласар не откъсваше поглед от пушека, влачещ се зад изчезващия хеликоптер. Повредата явно се отразяваше на скоростта му, така че с коли сигурно щяха да го стигнат. Освен това пушекът щеше да ги води.
— А сега ми помогни да ги хванем!
11.
Уредите за управление вече така заяждаха, че Малоун едва успяваше да ги раздвижи. Хеликоптерът се въртеше и се люшкаше. В един момент пропадна с три метра, и то толкова рязко, че ако не бяха коланите, щяха да си разбият главите в тавана. Употреби цялата си сила, за да спре падането. Но каквото и да правеше, не можеше да го стабилизира. За миг като че ли отново се озова в Панама, борейки се да задържи улучената си машина.
— Стегни се! Гледай за равно място, където да кацнем!
— Не виждам такова!
Вперил поглед надолу, Малоун също не виждаше къде могат да кацнат. Летяха над скалиста местност, осеяна тук-там с храсталаци. Уредите за управление се тресяха като луди. Ако не кацнеше веднага, хеликоптерът сам щеше да го стори. Прилагайки всичките си умения, той с мъка го овладя да не се вреже като свредел, залитна покрай склона на хълма пред долината, за която бяха тръгнали, зърна за миг тясното място между камънака долу и задавайки последна команда на уредите, тежко тръшна машината на земята.
От удара зъбите му изтракаха. Без да обръща внимание на болката от прехапания си език, той припряно изключи двигателите, разкопча колана си и се извърна към Сиена. Главата й клюмаше върху гърдите. Боже господи, да не би…
Но още преди да довърши мисълта си, тя вдигна ръка към врата си, разтри го, пъшкайки от болка, и тръсна глава.
— Добре ли си? — попита уплашено той.
— Главата… боли.
— Трябва да се махаме оттук. — Чейс се закашля от нахлулия в кабината дим. — Това чудо може да експлодира.
Това й подейства. След още едно тръсване на главата тя бързо разкопча колана и хвана дръжката на вратата.
— Заяжда! Не иска…
Малоун отчаяно се вкопчи в своята и изстена от яд, когато разбра, че и тя се е огънала от удара и не иска да се отваря. С лееща се в очите му пот, той я заблъска с всички сили с рамо, докато най-сетне, скърцайки неохотно, вратата се отвори. Едно от витлата висеше, огънато надолу от силата на удара. Бе се ударило в камък и въртенето бе спряло.
„Поне няма да се притеснявам, че някое от тях може да отхвръкне и да ни откъсне главите, докато слизаме“, помисли си Чейс.
И без това имаше много други неща, които да го притесняват. Когато изскочи навън и се извърна, за да помогне на Сиена да се измъкне, видя, че в черния пушек отзад се промъкват и алените езичета на пламъци. Двигателят не бе просто прегрял — бе се запалил. Исусе Христе, ако огънят стигнеше до някой от резервоарите…
Скачайки на земята, Сиена също видя огнените езици и уплашеният израз на лицето й ясно му даде да разбере, че няма нужда да й казва да бяга колкото й държат краката. Втурнаха се напред, заобикаляйки скали, профучавайки покрай храсти, катерейки се нагоре по склона. Гърлото на Малоун, раздразнено от мазния пушек, пресъхна още повече от накъсаното му учестено дишане. Двамата със Сиена напрягаха всичките си сили.
Чувайки тихото буф зад гърба си, Малоун позна характерния звук на пламък, стигнал до разлято гориво. Едва успя да види падинката пред себе си, за да успее да скочи, а не да падне в нея. Хвърли се на земята и се просна по очи, усещайки Сиена да прави същото до него, и в същия миг ударната вълна ги блъсна в тъпанчетата с изненадваща мощ. Като че ли бе избухнал не само един резервоар с гориво. Последвалите вторични експлозии бяха също тъй мощни и между тях се промъкваше отчетливото стакато на стрелба. „Господи, това да не е погреб?“, запита се Малоун след поредната мощна експлозия. Парчета димящ метал чаткаха по околния камънак и се пръскаха на всички страни. После изведнъж настъпи пълна тишина,
