по възможно най-бързия начин.“
Надявайки се, че от шума, който четиримата мъже вдигаха, няма да ги чуят, Сиена, Чейс и Джеб затичаха нататък. Но колкото повече се отдалечаваха от осветената част, толкова по-тъмно ставаше. Наложи се да забавят малко и да протегнат ръце напред, за да не се блъснат в нещо.
Стъпалата завариха Малоун неподготвен, когато левият му крак се удари в тях. От дясната страна напипа метално перило, хвана се за него и тръгна нагоре, но в същия миг замръзна, като чу гласа зад себе си в коридора:
— Чувам нещо!
Чейс продължи нагоре. Сиена тичаше запъхтяна до него, а Джеб вече бе стигнал горе и се занимаваше с нещо, което тракаше и вдигаше шум като отключваща се желязна врата.
— Насам! — викна заповеднически гласът.
Боже господи, помисли си Малоун. Докато стъпките на мъжете се приближаваха, Джеб най-сетне отвори вратата. Пантите й ръждиво изскърцаха и вътре се разля сивкава светлина.
— Зад оня ъгъл! — извика един от преследвачите им.
Изрязани на фона на светлината зад тях, силуетите на мъжете се появиха иззад ъгъла и вдигнаха автоматите.
Малоун стреля, улучи един от тях, стреля пак, стараейки се да поеме отката както трябва. Останалите трима веднага се скриха зад ъгъла. Единият изпсува, но Чейс едва го чу: ушите му болезнено пищяха, сякаш някой го бе плеснал силно по тях.
Той се обърна и изтича нагоре по стълбите, излизайки в помещението на поддръжката. Сиена буташе някаква маса към вратата, а Джеб я затръшна зад гърба му. Мътната светлина, проникваща от отсрещната врата, разкриваше помпата, филтрите и бойлера за плувния басейн, но Малоун не им обърна внимание. Без ключ не можеха да заключат вратата отвън. Той се спусна да помогне на Сиена да премести масата и в момента, в който я блъснаха до вратата, от другата страна прозвучаха изстрели и на желязната повърхност цъфнаха няколко пъпки, но куршумите не можаха да я пробият. Масата обаче не бе достатъчно тежка, за да попречи на тримата мъже да я изблъскат.
Джеб вдигна тежка пластмасова бутилка с надпис ХЛОР и я тръшна върху масата. Чейс последва примера му с втора бутилка. Барикадата нарасна, но все още не бе достатъчно тежка. Ония от другата страна всеки момент щяха да я напънат с рамо.
Тримата тръгнаха под покритата с навес площ покрай басейна. От притъмнялото небе се лееха потоци дъжд и барабаняха по покривалото на плувното съоръжение. Насочил пистолета напред, Малоун напрегнато огледа затревената площ, конюшнята, тенискорта и потъналите в мъгла хълмове наоколо. Извръщайки се наляво, видя обхванатата от пламъци сграда и суетящите се около нея фигури. Шумът от пожара сигурно бе заглушил изстрелите му. Нямаше начин да разбере дали тези хора са на Ластър или на Беласар. Ако се окажеха на Беласар, не биваше да прави засада на ония тримата: изстрелите му по тях, когато излезеха от помещението, щяха да привлекат онези пред къщата. Единственото решение бе да се скрият някъде.
Конюшнята, каза си Чейс. Махна на Джеб и Сиена да тичат към вратата, водеща към широка алея. След горещината в коридора дъждът беше като приятна милувка. Скоро обаче дрехите му прогизнаха, започнаха да залепват по него и по тялото му пробяга студена тръпка.
Обувките му се подхлъзнаха по калта. С мъка запази равновесие и хукна още по-бързо. От леещия се като из ведро дъжд се беше смрачило достатъчно, за да се надяват, че няма да ги забележат. Конюшнята вече бе близо. Цапайки през локвите, тримата стигнаха до една врата.
Правоъгълната постройка не бе използвана от доста време. В единия ъгъл се виждаше ремарке за коне, покрито с прах и паяжини. Десетте бокса, разположени от двете страни, бяха празни, ако се изключеше гнилата слама и още по-големите паяжини.
Мъчейки се да сдържа дишането си, Малоун впери поглед през отворената врата към района около басейна. Докато все още имаше време, той извади пълнителя, за да провери колко патрона са останали. В никакъв случай не би трябвало да е пълен: преди да го застрелят, човекът, от когото го бе взел, сигурно е стрелял. Оказа се прав. Оръжието — 9-милиметрова „Берета“, същият тип пистолет, който Чейс бе имал, когато бе военен — побираше шестнадесет патрона, от които бяха останали само девет.
— Виждате ли нещо? — попита Джеб.
— Ей там — посочи Сиена към брулената от дъжда алея, по която право към тях тичаше въоръжен с автомат мъж.
— Обаче не виждам другите — каза Малоун и мигновено разбра. — Мамка им, разделили са се! Ще ни атакуват от три страни.
Джеб извади своя пистолет.
— От двете страни няма врати. Ще наблюдавам тази от другия край.
— А аз какво да правя? — попита Сиена.
— Нямаме повече пистолети. Затова се скрий.
— Единия го виждам — обади се Джеб от другия край. — Още е далеч и не мога да стрелям.
Малоун не изпускаше от поглед онзи, който тичаше по алеята. Човекът изведнъж се скри зад оградата, обрамчваща я от двете страни.
— Този се скри и явно ще се мъчи да се промъкне насам, без да го видим.
— Да, но къде е третият?
Напрегнал зрението си, Чейс каза на Сиена, без да се обръща:
— Скрий се зад ония бали сено.
Обаче като погледна към нея, не я откри на мястото й и бързо се озърна. Видя я да се качва по дървена стълба, водеща към платформа над него.
— Какво пра…
Но не довърши изречението си, защото цялото му внимание се насочи към въоръжения на алеята, който изведнъж се появи при отворените порти на конюшните и се втурна през дъжда, за да се скрие зад един от навесите.
Малоун се прицели, чакайки го да се появи всеки момент от другата страна.
Над него, всред шума от дъжда, барабанящ по покритата с гофрирана ламарина конюшня, се чу гласът на Сиена:
— Тук има прозорче.
— За бога, внимавай! — извика той, без да отделя поглед от ъгъла на навеса.
— Виждам къде се е скрил зад навеса. Той…
От рязко настъпилата тишина Чейс изстина.
— Маха на някого, който се намира някъде вдясно от теб — продължи тя и той си отдъхна. — Сочи към едната страна на постройката. Третият сигурно се е насочил нататък. Ще се промъкне към нас откъм незащитения ни ъгъл.
Няколкото последователни тупкания откъм страната на Джеб му прозвучаха като попадения на куршуми в дърво.
— Божичко, добре ли си? — уплаши се Малоун за него. — Не чух никакви изстрели.
— Стреля със заглушител — отвърна Джеб.
Някаква мисъл се завъртя в главата на Чейс, но още преди да успее да смели информацията, човекът зад навеса се подаде и стреля бързо три пъти по отворената врата. Малоун се притисна до стената и куршумите се забиха в дъските на яслата зад него. Отново не се чуха никакви изстрели, и за това не бяха виновни все още пищящите му уши. Този тип също стреляше със заглушител. Защо?
— Оня зад навеса отново гледа към някого вдясно от теб — чу се гласът на Сиена отгоре. — Право към незащитената страна на постройката. Имам чувството, че третият е вече близо до другия й край.
Малоун разбра. Онзи зад навеса щеше да продължи да стреля, за да отвлече вниманието му, докато третият щеше да се промъкне до вратата и да го изчака да се появи, за да отговори на огъня. В момента, в който Чейс издадеше местоположението си, третият щеше да направи хода си.
— Оня зад навеса току-що кимна — обади се Сиена отново. — Готови са.
Приготвил се да стреля по човека зад навеса, Малоун дръпна спусъка още при първия признак на движение, изстрелвайки бързо един, два, три куршума. Човекът залитна назад и в същото време Чейс плонжира през вратата и стреляйки надясно към мястото, което му бе посочила Сиена, пльосна в калта.
