— Не и ако Фернандо каже, че съм го принудил… Всъщност хрумна ми по-добра идея. Ще му платя да ни продаде лодката. А той ще каже на Рамирес, че сме я откраднали. После ще хване някой приятел да го закара до Пуерто Пеняско и ще си я вземе.
Двамата впериха погледи един в друг.
— Нямаме избор — каза Сиена с треперещ глас.
— Ще се оправим. — Чейс я прегърна. — До довечера ще сме в Щатите. Ще хванем автобуса до Юма, ще си вземем парите от шкафа и ще намерим някое друго място като това.
Тя се притисна силно в него, копнеейки да му повярва.
— Има и други места на края на земята — каза той. — До довечера това вече ще бъде поредният кошмар, останал зад гърба ни.
— Дано.
— Не бъди толкова съкрушена. Обещавам ти, че ще се измъкнем. — Чейс я целуна, мъчейки се да й вдъхне малко от увереността, която сам не чувстваше. — Хайде, давай да си събираме нещата, за да сме готови, когато Фернандо се върне. Не бива да губим време.
16.
Оставиха повечето неща и напълниха чантите си само с тоалетни принадлежности и един кат дрехи. Сиена ги остави вътре до вратата. Отправила поглед към караваната, не можа да не изпита натрапчиво чувство за нещо изгубено, за нещо, което няма да се върне. В края на краищата тази барака бе техен дом.
Двамата разделиха мексиканските песос, които им бяха останали — около шестнадесет хиляди долара. Част от тях Сиена натъпка в джинсите, които бе обула вместо шортите, а по-голямата част сложи в чантата. Чейс набута своята половина в предните джобове на рибарското яке, с което бе излизал на риба с Фернандо.
— Някаква следа от него? — попита Сиена.
— Още не.
— Три часът е. Не се ли връща обикновено по това време?
— Фернандо казва, че ранните часове са най-добри за риболов.
— Тогава къде е?
— Днес сигурно му върви повече, отколкото на нас. Спокойно! Всеки момент ще си дойде.
Но три часът мина и замина, стана четири, после пет. Слънцето слизаше все по-ниско и Сиена не можеше да си намери място.
— Рамирес скоро ще се върне. Или пък ще дойде някой, пратен от мъжа ми, или…
— Може да му се е случило нещо.
— Ако не побърза, на нас ще се случи нещо.
Погледът й непрекъснато отскачаше към северния бряг, очаквайки там всеки момент да се появи военният джип.
Шест часът. Седем. Слънцето слезе още по-ниско.
Димът от огнището привлече погледа й. Жената на Фернандо приготвяше вечерята. Изплашена от Рамирес, тя бе стояла вътре дълго след като капитанът си бе тръгнал. Когато най-сетне излезе, забрани на децата да ходят до тяхната каравана, хвърляйки недоволни погледи към нея.
— Мисли си, че сме й донесли неприятности — каза Чейс.
— И още ще й донесем.
— Чувам двигател.
Моторницата най-сетне се появи и започна да нараства. На руля бе седнал Фернандо.
— Слава богу! — въздъхна облекчено Сиена.
Двамата се спуснаха към брега и го изчакаха да се приближи. Чейс се втурна да му помогне да извлече лодката на пясъка. Сиена вече бе понаучила малко испански и разбра, когато Чейс се обърна към Фернандо с думите:
— Притеснихме се за теб.
Отговорът на мексиканеца обаче бе много бърз и се наложи Чейс да й преведе, че се наложило да се срещне в Санта Клара с фирмата, на която продавал улова си.
Фернандо върза лодката, за да не отплава по време на прилива, и се обърна към намръщената си жена, която се бе приближила към тях.
— Какво е станало? — попита я той.
Като чу за визитата на военния, Фернандо се намръщи. Недоволството му се превърна в слисване, когато Чейс му обясни, че двамата със Сиена искат да наемат лодката му, да идат с нея до Пуерто Пеняско и да я оставят там, откъдето той по-късно да си я вземе.
— Не — вдигна ръце жената на Фернандо.
— Ще ви дам петстотин долара — каза Чейс.
— Не!
— Седемстотин.
— Не! — Жената затегли Фернандо към тяхната каравана.
— Хиляда.
Това вероятно бяха повече пари, отколкото мексиканецът бе виждал в живота си. Избърбори нещо, преди да се остави жена му да го завлече вътре.
— Каза, че ще се опита да поговори с нея — преведе Чейс на Сиена.
— Дано успее.
Тя отново отправи поглед към северния бряг. Макар че се бе смрачило, беше още достатъчно светло, за да се види дали не идва някаква кола.
— Ако не иска да ни я даде под наем, ще му вземем тази проклета лодка. Нямам намерение да прекарам нощта тук.
— Ще ги съблазня с още по-голяма сума — каза Малоун.
— Дай им всичко. Само и само да се махнем оттук!
Двамата отидоха до караваната им. Отвътре се чуваше как Фернандо и жена му се карат. Когато Малоун почука, жената викна отвътре:
— Махай се!
Но Чейс отвори вратата и пристъпи вътре, забелязвайки изплашените лица на децата.
— Превеждай ми! — каза Сиена.
И се опита да обясни колко се страхува, че мъжът й може да ги намери.
Жената закри ушите си с длани.
— Да върви по дяволите! — каза Сиена. — Отвлечи им вниманието с нещо, докато взема чантите и ги натоваря на лодката.
И изхвърча навън. Залезът вече не се виждаше, забулен от облаци. Тя изтича до караваната, затвори вратата и посегна зад нея да вземе чантите.
От сенките се стрелна някаква ръка и я сграбчи за лакътя.
17.
— Добър вечер, госпожо Пери.
Рамирес я издърпа в сумрака на караваната. Колкото и здраво да я бе стиснал за ръката, на Сиена й се стори, че гърлото й сякаш е още по-силно стиснато. От ужас не можеше и дума да продума.
— Или дали не трябва ви наричам вече госпожа Беласар?
— Какви ги приказвате? — успя да изхрипти тя.
Застанал срещу нея, капитанът изви ръката й зад гърба. Карайки я да потръпва, той я дръпна към себе си и се надвеси над нея.
— Не се страхувайте. На никого не съм казал. — Притисна я още по-силно към себе си. — Проведох
