Джеб затаи дъх, очаквайки реакцията. Това бе моментът, от който се страхуваше най-много. След годините в морската пехота неприязънта на Малоун към всякакъв вид власт бе нараснала до такава степен, че ако усетеше да го манипулират, приятелството нямаше да му помогне: Чейс веднага щеше да му каже да се маха.
— О, ама това е страхотно! — каза Малоун. — Великолепно. Нямам думи, мамка му!
— Сега престани да се самонавиваш и ми дай възможност да ти обясня. Познаваш ли го този Беласар?
Устните на Малоун се изкривиха.
— Баровец с твърде много пари.
— А знаеш ли откъде ги има тези пари?
— Петрол. Кораби. Джунджурии. Има ли значение?
— Продава оръжие на черно.
Погледът на Малоун се изостри и сините му очи пронизаха Джеб като лазери.
— Беласар е един от тримата най-големи търговци на оръжие в света — започна Джеб. — За която и гражданска война да се сетиш в момента, бъди сигурен, че се трепят с оръжието, на Беласар. Но той не чака случаят да потропа на вратата му. Ако в някоя страна са на косъм от размирици, Беласар праща в нея диверсанти: гръмнат някоя сграда, убият някой политически лидер, като го правят така, че да изглежда сторено от противникова фракция, и ето ти гражданска война. Благодарение на него Ирак се добра до технологията да си направи атомен реактор, способен да произвежда плутоний за ядрено оръжие. Също Индия и Пакистан. Пък и Северна Корея. Той продаде зарина на онази секта в Япония, дето отрови метрото в Токио като генерална репетиция за отравянето на целия град. Носят се слухове, че на сергията му има и ядрено оръжие, до което се е добрал, когато се разпадаше Съветският съюз. Лично аз го смятам за най- страшния човек на света и ако си мислиш, че просто ще отлетиш за Ню Йорк и ще си „уредиш сметките“ с него, както сам се изрази, бъди сто процента сигурен, че ще разбереш как се чувства една муха, като се разплеска по стъклото на летяща с двеста километра в час кола.
Гласът на Малоун заскърца като два кремъка, търкани един в друг:
— Значи не ме познаваш така, както си мислех.
Джеб смръщи вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— Да си спомняш някога да съм бягал от опасност?
— Никога.
— И този път няма да го видиш. Изобщо не ме интересува кой е и какъв е. За това, което ми направи, няма да му се размине толкова лесно. Тук живеех добре. Положих много усилия да го постигна. И изведнъж идва някакъв кучи син и ме съсипва само защото не можел да понася да му казват „не“. Е, сега ще разбере чие „не“ звучи като гръм от ясно небе.
— Ама чакай, аз не ти казвам да не си оправиш сметките. На твоя страна съм. Накарай го да си плати. Това, което искам да ти кажа, е да го направиш умната. Удари го там, където най боли.
— И как ще стане тая работа?
— Приеми поръчката, която ти предлага.
11.
Прибоят гърмеше. Въпреки това тишината около тях сякаш се сгъсти.
— Да приема… — Малоун безпомощно махна с ръка, смаян от чутото.
— Управлението много отдавна се мъчи по някакъв начин да се добере до Беласар — каза Джеб. — Ако успеем да разберем какви са плановете му, може би ще успеем да ги осуетим. Обаче Беласар е от фамилия, която се е научила как да оцелява. Баща му е бил търговец на оръжие. Тъкъв е бил и дядо му, и прадядо му, и прапрадядо му, и така чак до Наполеоновите войни. Това не е просто семеен бизнес. То е в гените му. Има невероятна интуиция да избягва капани и да усеща кога го следят. Колкото пъти сме се опитвали да внедрим някого близо до него, все сме се проваляли. Обаче сега ни се удава добър случай.
— Това е някакъв майтап, нали? Едва ли искаш сериозно да ми кажеш, че трябва да му сътруднича?
— Да ни сътрудничиш.
— И ако Беласар наистина е пратил хора да ме следят, значи вече знае, че агент от ЦРУ се опитва да ме вербува.
— Аз съм просто стар приятел, който неочаквано ти идва на гости за седмица, за да се погмурка и да се помотае със сърфа из залива. Освен това, за целия останал свят аз все още работя в охранителната фирма. Ако Беласар тръгне да ме проверява, няма да открие никаква връзка между мен и Управлението. Този разговор изобщо не може да те компрометира.
— Аз обаче съм художник, а не шпионин.
— Работата е там, че се надявах да си останал и войник — каза Джеб.
— Това беше много отдавна.
— Беше твърде добър войник, за да си престанал да бъдеш такъв.
— Но престанах, забрави ли? — Малоун пристъпи към него. — Трябвало е да се сетиш, че повече на никого няма да позволя да ми казва какво да правя.
Прибоят сякаш изведнъж загърмя по-силно. До тях долетя мъглата от разбиващите се вълни и както стояха вторачени един в друг, тя ги лъхна като хладна милувка.
Джеб се отдръпна леко и затърка белега от куршума с пръст.
— Искаш ли да се махам?
— Какво?
— Приятели ли сме или да си търся хотел в града?
— Какви ги дрънкаш? Приятели сме, разбира се.
— Тогава ме изслушай.
Малоун вдигна ръце отчаяно.
— Моля те! — Джеб вложи огромно чувство в думите. — Искам да ти покажа някои неща.
12.
Докато взетият под наем форд подскачаше из дупките по пътя, минаващ покрай покрити с увивни растения махагонови дървета, Джеб непрекъснато поглеждаше в огледалото дали не ги следят. По едно време вдигна дясната си ръка от волана и посочи с палец към куфара на задната седалка.
— Погледни там в страничния джоб.
Малоун неохотно се извъртя назад, наведе се и дръпна ципа на страничния джоб. Но онова, което намери, го изненада.
— Тук има само едно списание. „Глеймър“? Какво общо има някакво модно списание с цялата тази работа?
— Виж датата.
— Отпреди шест години?
— А сега огледай хубаво жената на корицата.
С нарастваща изненада Малоун се загледа в нея. Бе облечена в черна вечерна рокля, от която се виждаше само горната част. Линията на бюста й, майсторски предадена от фотографа, бе подчертана от перлена огърлица, обици в тон с нея и елегантна черна шапка с широка, леко увиснала напред периферия, която напомняше на Малоун изискания вид, който някои дизайнери придаваха на кинозвездите през петдесетте.
— Не знаех, че жените още носят шапки — каза Малоун.
— Тоя брой е посветен на ретромодата. Разгледай я по-добре.
Жената на корицата бе огнена брюнетка. Имаше здрава и силна фигура, която навеждаше на мисълта, че преди да се облече и да се нагласи така, е бягала или плувала. Макар че снимката я показваше само до кръста, Малоун оставаше с впечатлението, че е висока и ако човек я види в цял ръст, тялото й ще е спортно
