екипа по поддръжката на участъка, където дерайлираха цистерните, беше намерено тази сутрин на паркинг край Мисисипи. Бенет е бил подследствен за предполагаема престъпна небрежност поради употреба на кокаин.
Изображението се смени с кадри от репортаж от мястото: полицай, който оглежда нещо на земята; близък план на полиетиленова торба за боклук върху асфалтиран паркинг, разсипан бял прах; след това панорама на носилката с тялото, покрито с чаршаф, и внасянето му в линейката. Зад кадър репортерът описваше как е бил убит Бенет.
С още по-силна болка Тес си припомни ужасния начин, по който Джоузеф бе убит.
На екрана отново репортерът:
Полицията допуска, че Бенет и Пейдж са били убити за отмъщение от роднини на загиналите при катастрофата с амоняка.
Телефонът звънна. Толкова рано? Разтревожена, тя притича от кухнята до дневната и вдигна слушалката при третото позвъняване.
— Ало?
— Лейтенант Крейг — сипкавият глас беше достатъчно характерен, за да има нужда да се представя. — Извинявай, че звъня толкова рано, но няма да съм в службата и не знаех дали ще мога да те намеря по- късно в работата, ако изобщо ще ходиш.
— Какво има, лейтенант?
— Исках да знам кога ще обядваш.
— Обяд? Съмнявам се дали изобщо ще обядвам. Затова ли се обади? Да ме поканиш на обяд?
— Не съвсем. Искам да погледнеш едно нещо. Мислех, ако си свободна по обяд, да се срещнем.
Тес почувства тръпки.
— Нещо свързано със смъртта на Джоузеф?
— Може би.
— Пак криеш нещо.
— Може да греша, Тес. Не искам ненужно да те тревожа.
— Да не мислиш, че вече не съм разтревожена? Добре, в един.
Но Тес трябваше да мисли за много неща. Представяше си обгореното тяло на Джоузеф върху тухлите в парка. Асансьорът отново й напомни за Джоузеф и тя трепна при мисълта, че няма да го види повече.
В редакцията веднага отиде при Траск и му разказа всичко, което се беше случило.
Траск се намръщи, стана и сложи ръката си на рамото на Тес.
— Съжалявам, Тес. Наистина. Нямам думи.
— Но кой може да го е направил? Защо?
— Ако знаех. — Траск я прегърна. После отстъпи с натъжено лице. — Но тук е Ню Йорк. Понякога просто няма отговор.
— Но какво е накарало Джоузеф да отиде в парка в три часа през нощта, под дъжда?
— Тес, изслушай ме. Ти едва познаваше този мъж. Харесваше го, но… Може да ти се стори грубо. Но трябва да го знаеш. Когато ми каза, че не е дал телефонния си номер в службата и че използва пощенска кутия, аз се притесних. Явно човекът е имал тайни. Вероятно те са го догонили.
Мъчително отчетливо у Тес прозвучаха отново думите на Джоузеф от онзи следобед в закусвалнята:
Имам някои… да кажем… задължения. Не мога да ти кажа какви и защо трябва да ги спазвам. Просто ми вярвай, разбери ме и ме приеми такъв.
— Може би. Като че ли имаше тайни — каза Тес.
— Слушай, може би не трябваше да идваш на работа днес. Вземи си свободен ден. Почини си. Иди във фитнес-клуба или където искаш, за да се отпуснеш. Утре ще бъдеш по-добре.
— Не. Ако остана сама, ще бъде още по-зле. Имам нужда от работа. Нещо, което да ме погълне.
— Тогава имам нещо за теб. Гледа ли новините тази сутрин? Убийствата в Тенеси? Не ти ли напомнят нещо?
— Предполагам, че имаш предвид убийствата в „Пасифик Рим Петролиум“ миналата седмица.
Бяха три — две в Австралия и едно в Хонконг, веднага след голямото изтичане на петрол, което продължава да заплашва Големия бариерен риф. И тримата — Виктор Малоун, капитанът на заседналия супертанкер, Кевин Старк, отговарящ за почистването на петното и Чандлър Томпсън, директор на „Пасифик Рим Петролиум“, бяха убити след разгласяването на обвиненията към тях. Първият — че е пил по време на служба, вторият — че не е реагирал своевременно, за да ограничи изтичането на петрол и третият — за отказа на фирмата да признае престъпната си небрежност.
— Помниш ли, говорихме за тях миналата сряда — каза Траск.
Тес се облегна, като мрачно размишляваше за нещо друго. Точно след този разговор вечерта срещна Джоузеф за пръв път.
— Предложих ти да направиш материал за убийствата.
— А аз възразих, че списанието не е някакво вестниче — отвърна Тес. — Не трябва да задълбочаваме противопоставянето. Фанатиците вредят на каузата ни.
— А сега като че има фанатици и в Тенеси.
— Не, аналогията не е точна. Полицията подозира, че Бенет и Пейдж са убити от близки на загиналите.
— Така казват по телевизията. Но аз проверих своите източници в „Таймс“. Те готвят материал и цитират полицай от Мемфис, който предполага, че е работа на смахнати защитници на околната среда.
— Какво?
— Големите организации за защита на природата като „Клуб Сиера“ и „Грийнпийс“, допускайки че ще бъдат обвинени, осъдиха убийствата като напълно безотговорни.
— Но това е абсурд — да подозират… Вярно, членове на „Грийнпийс“ веднъж бяха арестувани за завземане на китоловен кораб в Перу. Но има голяма разлика между отнемането на имущество или рискуването на собствения живот за спасяване на застрашени видове и…
— Екзекутирането на някой, когото обвиняваш за разрушаването на планетата? — Траск вдигна вежди. — Разбира се. Не ме разбирай погрешно. „Грийнпийс“ е уважавана организация. Изобщо не вярвам някога да прибегне към насилие. Но новият директор на „Пас Рим“ е получил телеграма с предупреждение да не допуска ново разливане на петрол. Значи със сигурност онези убийства лежат на съвестта на фанатиците. Аз съм съгласен с теб — екоекстремистите вредят на каузата ни.
Тес бавно кимна. Беше й трудно да се съсредоточи.
— Знаеш ли Уолтър, колкото повече мисля…
— Добра идея, нали? Ще се заемеш ли?
Тес отново кимна меланхолично.
— Виждам няколко възможности — гласът й пресекваше. Тя продължи с усилие: — Осъждайки екстремистите, ще мога да очертая мотивите им да действат по този начин. Правилни мотиви, погрешни методи.
— Схващаш, дечко. Като навлезеш в материала — кой знае — може да избягаш от мислите за станалото с приятеля ти.
— Съмнявам се, Уолтър. Едва ли — очите й се замъглиха. — Наистина имам нужда да мисля за нещо друго.
Тес почти успя. Опитвайки се да се потопи в проблема и да забрави скръбта си по Джоузеф, тя упорито ровеше в папките си. Обади се в справочния отдел на библиотеката, в „Дейли Нюз“ и „Таймс“. Нахвърляше бележки и списъци.
Към обяд планът на статията в общи линии беше готов и Тес все по-често поглеждаше часовника, чиито
