елементарна — без програмиране, само с превключвател — управителят беше монтирал най-евтиния модел, вероятно за да спести разходи. Крейг я изключи и лампичката угасна. Влязоха навътре по коридора. Вдясно Тес видя малка баня. Умивалник, шкафче, вана без отделение за душ. Ваната беше доста стара, овална, на метални крака. Но въпреки това и тя, и умивалника, и шкафа светеха от чистота.
— Забеляза ли нещо? — Крейг я стресна, влизайки след нея.
Тес погледна старателно сгънатата кърпа и хавлията на поставката до умивалника. Четката за зъби в кристално чистата чаша изглеждаше като нова. Огледалото на шкафчето сияеше.
— Джоузеф е бил по-добър домакин от мен.
— Вгледай се — Крейг се вмъкна и отвори шкафчето.
Самобръсначка. Пакет ножчета. Крем за бръснене „Олд Спайс“. Паста за зъби „Крест“. Тубичките бяха навити и подредени акуратно. Лосион за след бръснене „Олд Спайс“. Шишенце шампоан. Конци за почистване на зъби.
— Е? — попита Тес.
— Само най-основното. Дори по-малко. Тук няма нито едно лекарство.
Тес понечи да възрази, но Крейг я възпря с жест.
— Добре, ти ми каза, че Джоузеф е бил здрав — тренировки, правилно хранене и т.н. Но Тес, няма дори аспирин. Колкото и да е бил здрав Джоузеф, всеки има аспирин у дома си. Всеки, разбираш ли? Проверих навсякъде. В кухнята има витамини, но не и аспирин. — Лейтенантът поклати глава. — Този човек е бил доста краен.
— Какво странно намираш? Той не искаше да взема химикали, колкото и да са безобидни.
— Не съм свършил още — Крейг я поведе по-нататък.
Печката, хладилникът и машината за съдове в кухнята също не бяха нови, но блестяха от чистота. Върху плота нямаше нищо — нито тостер, нито микровълнова печка, нито кафеварка. В единия шкаф видяха само чиния, купа и чаша, а в другия няколко излъскани стоманени тенджери и цедка.
Чекмеджетата също бяха празни, освен едно, където имаше нож, вилица и лъжица и две големи готварски лъжици.
— Меко казано, Джоузеф е смятал, че трябва да сведе всичко до абсолютния минимум. Витамините са в шкафчето за подправки зад теб. Но освен тях няма друго. Даже сол и пипер. Само витамини. Няма алкохол.
— Джоузеф не пиеше — отбеляза Тес. — Какво от това, аз също почти не пия.
— Внимавай, интересното още предстои.
Тес ядосана завъртя глава. Крейг отвори хладилника.
— Портокалов сок, обезмаслено мляко, минерална вода, плодове, салата, домати, чушки, аспержи… Зеленчуци. Никакво месо. Нито…
— Джоузеф ми каза, че е вегетарианец.
— Не е ли прекалено?
— Не смятам. И аз съм вегетарианка — отвърна Тес. — Ако можеше да надникнеш в моя хладилник. Единствената разлика е, че ям риба и пилешко, но само бяло месо.
Крейг нетърпеливо посочи шкафовете.
— Никакви консерви.
— Естествено. Те съдържат много сол. И консерванти, изкуствени подправки.
— Не се обиждай, но се надявам да не опитвам твоята кухня.
— Прибързан извод, лейтенант. Аз готвя много добре.
— Сигурно, но ако не хапвам от време на време по една пържола…
— Ще намалиш холестерина си — вметна Тес. — И може би тлъстините около кръста.
Крейг я стрелна с поглед, прихна и се закашля.
— Да оставим това. Както отбелязах, ние едва започваме. Да ти покажа всекидневната.
В края на коридора Тес застина от изненада.
Освен дебелите пердета на прозорците в стаята нямаше нищо. Даже килим и лампи. Гол под и голи стени. Нямаше дори…
— Телефон — каза Крейг, сякаш четеше мислите й. — Затова не е дал номера в службата си. Просто не е имал. Предполагам защото не му е трябвал. Последното нещо, което е искал, е някой да се обади или пък той да позвъни. Твоят приятел е свел живота си до най-елементарните нужди. И това ли е типично за вегетарианците? В живота си не съм виждал такова нещо.
Съвсем объркана, Тес отвори стенния гардероб и видя окачен спортен екип и горна дреха. И едни маратонки — нищо друго.
— Ти си прав. Никой не живее така. Тук има нещо странно.
— Чакай, не съм ти показал най-интересното. — Крейг кимна към вратата. — Спалнята. Не се страхувай. Но искам да знам какво означава.
С отекващи стъпки Крейг прекоси стаята и отвори вратата на спалнята.
Тес пристъпи като хипнотизирана.
Спалнята също беше почти празна. Имаше пердета, но подът беше гол. В ъгъла се тъмнееше нещо, но със спуснатите си пердета стаята беше сумрачна и не се виждаше какво е.
Тес опипа стената и намери ключа на лампата. Щрак — и нищо.
— Няма лампа — каза Крейг.
— Но как не се е препъвал в тъмното?
Вместо отговор Крейг дръпна пердетата.
Мъглява светлина нахлу в стаята и за миг заслепи очите на Тес. Тя премигна, погледна и отново премигна вече изумена.
Неясното петно в ъгъла беше матрак, поставен направо на пода. Дори не беше матрак, а два пръста тънка конопена постеля, дълга около два метра и широка метър и двадесет.
— Наистина не е живял сред удобства — каза Крейг. — Без възглавница и чаршаф. Само одеало. Вече огледах — няма нищо в стенния шкаф.
Тес усещаше пулса в слепоочията си. Все по-объркана тя забеляза, че одеалото беше сгънато в края на постелята също тъй акуратно, както хавлията в банята.
— А ето как е намирал пътя си в тъмнината — посочи Крейг.
Тес се наведе и погледна. До постелята имаше дузина свещи в чинийки.
— Не ми се вярва, че го е правил, за да пести електричество — забеляза отново Крейг.
Вдясно от постелята Тес видя проста чамова етажерка с три полици. Тя приближи и се вгледа в заглавията на книгите — „Утеха във философията“, „Диалози“ на Платон, Библията — справочно издание на Скофилд, „Елеонора Аквитанска“, „Изкуството на платоничната любов“, „Последните дни на Земята“.
— Едва ли е чувал някога за списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ — изкоментира Крейг. — Философия, религия, история. Тежко. Щях да съжалявам, ако бях прекарал един уикенд с него. Едва ли щеше да е весело.
— Той не беше скучен — каза разсеяно Тес, като продължаваше да оглежда книгите. — Няколко книги за околната среда.
— Да, още нещо общо между вас.
Треперейки, Тес придвижи показалеца си от „Второ пришествие“ към следващата книга, чието заглавие не беше на английски. С ожулената си кожена подвързия книгата изглеждаше почти древна.
— Мога ли да я извадя?
— Но после ще я върнеш на място.
Тес внимателно взе книгата и огледа изтърканата корица.
— „El Circulo del Cuello de la Paloma“.
— Прилича на испански — каза Крейг. — Виж под заглавието: Абу Мухамад Али ибн Хазм ал-Андалуси — прочете той със запъване. — Сигурно е авторът. Едва се побира. Мухамад? Звучи като мюсюлманин.
Тес кимна, преписа заглавието и автора в бележника си и разтвори книгата. Страниците бяха трошливи, а целият текст — само на испански. Тя отново насочи вниманието си към полицата. Библията правеше странно впечатление. Тес върна внимателно испанската книга и извади Библията, чиито корици хлътнаха
