— Ще послушам Верди.
— Ние с Тес ще седнем ей там. Не сме се виждали толкова години. Имаме да си казваме много неща.
Крейг стана неспокоен.
— Заповед на Вицепрезидента — засмя се Джерард. — Послушай оперна музика… Тес? — той се надигна.
Тес също стана.
— Късно е. До Мадрид има доста път. Ако не поспиш, ще пристигнеш уморен, Алън. А и аз вече съм изтощена. Искам по-скоро да се гушна на рамото на Крейг и да заспя.
— Ще те чакам — увери я Крейг.
— Няма да я задържа дълго — успокои го Джерард. — Искам само да й разкажа една кратка история.
— Дано да е вълнуваща като операта.
— По-вълнуваща.
Те седнаха в дъното на празното помещение.
— Е?
— Всъщност историите са две. Едната е за оцет. Другата за жаби.
— Какъв оцет? Какви жаби, Алън?
— Ще разбереш, когато чуеш.
— Първо трябва да ти кажа — започна Джерард, — че ми докладваха, че си станала защитник на околната среда, като професионален журналист в списание.
— Така е.
— Признавам, не съм чел нищо от теб, но моите хора прегледаха няколко от последните броеве. Твоите статии били доста добри. Особено били впечатлени от тревожната статия за изчезването на блатата и редките видове, които ги населяват. Много убедителна статия, с изключителни снимки към нея.
— Благодаря за оценката — каза Тес. — Ако хората ти са последователни, трябва просто да направят дарения на организациите, които се борят за съхраняването на блатата.
— Те го направиха.
— Благодари им още веднъж.
— Ще им предам. А сега на въпроса. Макар че не чета „Майка Земя“, и аз съм защитник на околната среда. Може би си чула за конфликта ми с Президента, когато гласувах в Сената в полза на законопроекта против замърсяването на въздуха.
— Бях впечатлена. Ти постъпи правилно.
— Президентът не смята така. Нямаше да искаш да си на моето място… Да беше чула как ме навика в Овалния кабинет, задето съм бил нелоялен към него. Но той не знае, че когато се касае за околната среда, ще продължавам да съм нелоялен, дори това да доведе и до нов избор в следващите президентски избори. Дойде време всеки да поеме гражданска отговорност, независимо от личната изгода.
Съмненията на Тес започнаха да избледняват. Джерард будеше уважение.
— Той ще направи голяма грешка, ако те отстрани.
— Кажи му го. Напиши му писмо — засмя се Джерард. После стана пак сериозен. — Като специалист в същата област, може би знаеш тази история, но все пак ще ти я разкажа.
Научих за един мъж, който живее в Айова. Фермер. Казва се Бен Гулд и е любител климатолог. До хамбара си е направил метеорологична площадка с дъждомер, барометър, ветромер и други прибори за измерване на времето. Преди две години, след продължителна суша, която почти унищожила посевите му от царевица и соя, няколко дена валял благодатен дъжд. Поне така мислел Гулд. Той обул ботушите си и прегазил калта до площадката с приборите си. Съдът на дъждомера бил почти пълен. Той прелял съдържанието му в стерилен бидон и го отнесъл у дома, където имал прибор за химически анализ на водата. С компютър. Индикаторът на прибора показал две цяло и пет.
Две цяло и пет — повтори Джерард. — Такова било измереното рН на събраната дъждовна вода. Чистата дъждовна вода има рН пет цяло и три. А измерената — две цяло и пет. Такова е нивото на киселинност на оцета. Гулд бил шокиран. Помислил, че има грешка и проверил отново с вода от другия дъждомер. Но показанията били същите. Гулд изведнъж се сетил защо посевите му съхнат. Оцет! С това се полива салатата, а не нивите. Дори да вали всяка седмица, посевите пак ще съхнат. Разтревожен, Гулд анализирал записите за посоката на вятъра. Глобалното затопляне било причина вятърът в Айова да духа предимно откъм Ню Мексико. Медодобивните заводи в Ню Мексико са печално известни с изхвърляните огромни количества серни газове в атмосферата. А тези серни газове, както знаеш, се превръщат в киселинни дъждове. Същите киселинни дъждове, които унищожават земята на Гулд.
Джерард замълча, после продължи:
— Това е историята за оцета. Предпочитам краят да беше щастлив, но истината е, че отровата продължава да вали над нивите на Гулд и нищо няма да се оправи, докато не създадем закони, които да принудят медодобивните заводи и другите гиганти на тежката индустрия да работят без да замърсяват въздуха. Такива закони са нужни не само в Америка, а по целия свят. В Германия и Чехословакия например хиляди хектари гори са напълно унищожени от киселинните дъждове.
Тес кимна.
— Знаех за тези поражения в Европа, но това в Айова е ново за мен.
— Тогава напиши статия. Може би ще има полза, тя ще накара хората да се замислят, да искат действия от своите представители в конгреса.
— Ще напиша. Хората се тревожат за унищожените гори само, когато ги видят. Но историята на Гулд ще им помогне да възприемат реално проблема.
— Щом си съгласна с мен, запомни и другата история, която ще ти разкажа — за жабите. Главно действащо лице в нея е един биолог — Ралф Маккуин. Той се занимавал със земноводни и всяка година провеждал експедиции до Сиера Невада. Преди десетина години изследвал тридесет и осем езера, гъмжащи от жълтокраки жаби. Последната година се завърнал от експедицията и просто не можел да повярва на това, което открил, по-точно не открил. Жабите изчезнали напълно… освен в едно от езерата. Опитал се да установи причината. Първото му предположение било, че това се дължи на някакъв смъртоносен вирус. Междувременно миналата есен участвал в конференция по херпетология в Брюксел, където научил от колегите си, че изчезването на жабите се наблюдава не само в Сиера Невада, а повсеместно: в Съединените Щати, Коста Рика, Япония, Европа, Австралия, Африка, Индонезия, Малайзия, Южна Америка — навсякъде. Киселинни дъждове, пестициди, замърсяване на водите, на въздуха, глобално затопляне, изтъняване на озоновия слой — трудно е да се каже коя е причината. Може би всички тези фактори. Чувал съм как миньорите са вземали със себе си клетки с канарчета в каменовъглените мини. Те им показвали появата на отровния минен газ, който няма нито цвят, нито миризма. Малките канарчета умирали първи — Джерард замълча, свил вежди. — Може би тези жаби са канарчетата на планетата. Масовото им измиране трябва да е предупреждение, че става нещо лошо. Възможно е изчезването им да има катастрофален екологичен ефект. Жабите изяждат огромно количество насекоми. Без тях ще се размножат мухите и комарите. В същото време други по-големи животни, например някои птици, използват жабите за храна. Те също ще измрат. — Джерард поклати глава. — Съвсем обикновени жаби. Бяхме тъй свикнали с тях, че не ги забелязвахме. Сигурно много хора няма да се разтревожат от масовото им измиране, но те не разбират, че жабите са основен елемент на природната среда и без тях… Напиши и това, Тес. Епитафия за жабите. Предупреждение за всеки, който още не разбира колко силна е заплахата за нашия свят.
— Обещавам, ще напиша.
Джерард хвана ръката й.
— Разказах ти тези истории, не защото и двамата сме еднакво загрижени или защото имат отношение към работата ти. Мотивът ми беше друг и той е свързан с еретиците.
Стресната от новото споменаване на думата, Тес наостри уши.
— Това, което не ти казах за еретиците, е че — доколкото мога да съдя — тяхната конспирация за оказване на натиск върху корпорации и правителства, убийства на политици и внедряване на свои
