мерки. Той се бе опитал да се споразумее с нея, може би дори да я привлече за каузата им, но тогава беше твърде развълнувана от разговора, за да разбере истинската му цел. Джерард не можа да я убеди със силата на логиката, оставаше му само едно — да я убие.
Хеликоптерът кацна. Джерард помогна на Тес да слезе. Двамата агенти и Хъф Кели останаха до Крейг.
Какво си мислят, че ще направим? Че ще побегнем ли?
Но накъде? Няма да стигнем и до началото на гората. Вече е късно. След като влязохме в базата „Андрюс“, нямаме никаква възможност да се изплъзнем.
Но необходимостта да проверят дали Джерард е един от еретиците беше тъй важна, че те послушаха отец Болдуин, а сега бе твърде късно да бягат. Бяха хванати натясно с Крейг и единственият им шанс беше да търсят някакво споразумение.
Не, имаше още един — ако отец Болдуин и неговите хора успеят да ги проследят по сигнала от устройството в обувката й. Можеше само да се моли.
„Стегни се!“ — каза си тя. „Събери силите си. Наблюдавай, не изпускай нищо от очи.“
А въздухът навън ухаеше. Тя пое дълбоко аромата на трева и планински цветя. Небето беше замайващо синьо. Не помнеше откога не беше дишала чист въздух. Но опиянението й бързо отлетя. Огледа околността. Отвсякъде ги ограждаха планински върхове, освен откъм изхода на долината, през който бяха дошли с хеликоптера.
„Капан!“ — помисли отчаяно Тес. „Но все трябва да има някаква надежда. По дяволите, трябва да има нещо, което да ни помогне, за да се спасим с Крейг.“
Гласът на Джерард я сепна:
— Моят приятел ни чака. Той много иска да ви види.
Тес се обърна. До дървената ограда пет-шест души в работни дрехи наблюдаваха стадото бикове. Един от тях се отдели от групата и бързо тръгна към хеликоптера. Обувките му бяха прашни, а ризата мокра от пот. Беше висок мускулест здравеняк с червена кърпа на загорялата шия. Лицето му бе мургаво, с правоъгълна брадичка, а широкото му чело напомни на Тес за бика. Около четиридесетгодишен, прецени тя и погледна очите му. Бяха кафяви. Той поздрави гостите с широка усмивка.
— Senor Gerrard! Buenas tardes! Mucho gusto! Como esta usted?4
— Muy bien. Gracias — отвърна Джерард. — Y usted?5
— Excelente!6
Двамата се прегърнаха, като се потупваха сърдечно по раменете.
След прегръдката испанецът мина на английски. Гласът му бе дълбок и звучен, глас на политик.
— Доста време ви нямаше. Знаете, че сте винаги добре дошъл тук.
— Ще се постарая да идвам по-често.
— Дано. — Без да обръща внимание на двамата агенти, испанецът се усмихна топло на Хъф Кели и стисна ръката му. — За мен е удоволствие да ви видя отново, сеньор Кели.
— За мен също.
— Bueno. Bueno. Алън, това сигурно са твоите приятели.
— Простете невниманието. Тес, лейтенант Крейг, това е Хосе Фулано. Официалното му име и титла са много дълги, но сега не сме на маса за конференции. Телефонирах на Хосе, че ще ме придружавате тук.
Фулано се здрависа сърдечно с тях.
— Както казват американците, приятелите на Алън са и мои приятели. Домът ми е на ваше разположение. Mi casa, su casa.7 От каквото и да имате нужда, не се притеснявайте да го поискате.
„Остава да повярвам.“ — помисли си Тес. „Дали да не попитам как да се измъкна от тук?“ Но тя прикри страха си зад любезна усмивка.
— Благодарим ви, сеньор Фулано.
— Предпочитам Хосе.
— Страхотна къща — обади се Крейг. — Не съм виждал по-хубава.
Фулано прие похвалата с удоволствие.
— Доста време прекарвам в Мадрид. Трябва да съм луд, че напускам това място. — Той се засмя. — Но, Алън знае, че заради отговорностите не можем да се радваме на истински важните неща, на красотата на живота. — Фулано погледна Тес. — Алън ми спомена, че се борите против замърсяването на околната среда. Сигурно забелязвате колко чисто е тук.
— Видях още от въздуха. Като че дишам чист кислород.
Фулано се усмихна.
— Сигурно сте уморени от пътуването. Трябва ви почивка, баня. Ще ви покажа стаите. Навярно ще искате да се преоблечете.
Той ги поведе горд покрай външните постройки към замъка. Към него водеше павиран път с трева по края. Отдолу се виждаше, че сградата е около шестетажна, но много широка, а дълбочината не можеше да се определи. Повечето от капаците бяха отворени, откривайки широки светли прозорци. На по-горните етажи имаше ажурни ковани балкони, отрупани с ярки цветя в саксии. Две стъпала водеха към огромна извита отгоре двойна врата от тъмно дърво.
Фулано бутна тежката врата и ги покани вътре. Първото, което почувства, прекрачвайки прага, беше хладината. Вън беше доста горещо. А тук, зад дебелите стени, температурата бе с няколко градуса по-ниска. След ярката светлина навън за миг не виждаше нищо в тъмното помещение. Нужно й беше време да различи в полумрака дълга старинна дървена маса, заемаща средата на гостната. На двете стени висяха гоблени с горски пейзажи. На другата — гоблен, изобразяващ матадор, който пронизва бик с меча си. В далечния ляв ъгъл проблясваше рицарска броня. Дебели тъмни греди поддържаха тавана.
— Оттук — Фулано ги поведе през стаята, после по три каменни стъпала свиха наляво в тъмен коридор и се заизкачваха по масивно дървено стълбище, което кънтеше под стъпките им. На втория етаж имаше подобно голямо помещение с маса в средата. Покрай стените бяха наредени огромни дървени кресла, подобни на тронове. Между тях имаше врати.
— Това е вашата стая, Тес, а това вашата — посочи Фулано на Крейг.
— Чудесно, но ние с Тес сме заедно.
— Заедно? — учуди се Фулано. — Искате да кажете…?
— Че сме сгодени.
— О, извинете ме. Ето тази стая е за вас. Пътували сте дълго. Починете си. Но в осем ви каня на вечеря в столовата. Долу, вляво по коридора. Имаме изненада за вас.
— Нямам търпение. Ще се пооправим и ще слезем в осем — обеща Крейг.
— Bueno.
Стаята беше просторна и богато наредена със старинни испански мебели и огромно легло. Крейг заключи вратата. Тес хвана ръката му.
— Благодаря ти Боже, ти…
Но Крейг сложи пръст върху устните й.
— Виж какъв изглед се открива от балкона. И тези цветя. Ела да видиш — без да чака отговор, той хвана Тес и я изведе на балкона. — Сигурен съм, че стаята се подслушва — измърмори Крейг. Но не вярвам, да се чува чак от балкона. Забеляза ли охраната отвън?
— Да.
— А белият бик?
— Да, направо съм поразена.
— Ние сме в плен. Планът на отец Болдуин се провали.
— Може би все пак той…
— Напразно се надяваш. Сами сме — ти и аз. Не разбирам защо Джерард и Фулано още не са ни убили, но трябва да забравим за отец Болдуин и да се надяваме само на себе си.
— Сигурно имат някаква причина да ни оставят живи.
