представители, изнудване на депутати и сенатори да гласуват закони за опазване на околната среда — всичко това се дължи на желанието на еретиците да съхранят света. Снимката, която ми показа, символизира техния мотив — Джерард направи жест, като че очерта невидимо изображение. — Богът на доброто, който оплодява земята. Богът на злото иска да му попречи. Еретиците смятат, че богът на злото е взел надмощие и се опитва да унищожи земята… Сигурен съм, не можеш да ги разбереш. Навсякъде около нас виждаме доказателства за унищожаването на планетата. Техните намерения са като твоите и моите, макар че методите им са отблъскващи. Но признавам, че някаква част от мен им симпатизира. Когато човек е силно уплашен, когато законните средства не действат, може да прибегне към отчаяни мерки. Не ги одобрявам, но споделям отчаянието им, същото отчаяние, което ме накара да гласувам против волята на Президента. Искам да кажа, че доброто и злото не винаги могат ясно да се отличат. Ако еретиците успеят да спасят планетата, може би в крайна сметка техните методи са оправдани. Наистина не знам. Аз съм политик, а не специалист по етика. Но ето какво ще ти кажа: Има моменти, когато се колебая, когато се питам доколко трябва да се стараем да ги преследваме. Ако децата ми доживеят да имат свои деца и те дишат чист въздух, пият чиста вода, ядат незамърсени храни, може би ще е защото еретиците са се оказали прави. Не знам.
Той погледна Тес, очаквайки реакцията й. Тес не отговори веднага. Опитваше се да подреди обърканите си мисли.
— Разбирам какво искаш да ми кажеш, Алън. Някаква част от мене, също като теб, се идентифицира с еретиците, или поне споделя мотивите им. Но с убийства ли? Изнудвания? Семейства в траур? Никога не съм била привърженик на смъртното наказание, въпреки че имам желание да удуша онзи капитан, който поради пиянство допусна катастрофата на петролния танкер при Големия бариерен риф. Но аз никога не съм виждала този капитан. Не познавам нито добрите, нито лошите му черти, затова ми е лесно да го ненавиждам отдалече. Моят приятел, който бе изгорен — той не одобряваше убийствата и изнудванията. А Брайън Хамилтън не бе направил нищо, застрашаващо околната среда. Майка ми, Бог да я прости, беше само една наивна, нещастна, изнежена дама от обществото, която не бе причинила никому зло. Аз я обичах, въпреки недостатъците й. Още я виждам — простряна с изтичаща кръв. Същото могат да направят с мен. Не вярвам в смъртното наказание, но искам да отмъстя, Алън. След всичко, което преживях, след ужаса на последните няколко дни, искам само да си платят. Нали и ти ми го обеща?
Джерард кимна.
— Не ме топли, че еретиците споделят моята загриженост за спасението на света. Кучи синове. Те са злото — всъщност дори по-голямо от бога на злото, срещу който мислят, че воюват. Побъркани копелета! Готова съм на всичко, за да ги пратя по дяволите, защото там им е мястото и това наказание им е малко. Може би не си струва да се спасява този свят, в който доброто се защитава с убийства и майка ми загина заради това.
Джерард я погледна внимателно.
— Разбира се. Точно това очаквах да кажеш. Разбира се, че съм съгласен с теб. Само исках да ти обърна внимание колко е сложно. — Той хвърли поглед към часовника си. — Стана късно. Беше ми приятно да поговорим, но утре ме чакат много задължения. Извини ме. Стюардът ще ти покаже къде е банята.
— Благодаря ти Алън. И на мен ми бе приятно да се видим отново.
— Ти си най-приятният ми гост на Номер две.
Тес изпрати с поглед Алън, който се прибра в личната си кабина, и тръгна към банята. Десет минути по- късно тя се върна и седна до Крейг.
— Как беше?
— Всичко е много объркано и сложно. Разстроих се. Но съм много уморена сега. После ще ти разкажа. — Тя отпусна глава на рамото му и почти мигновено заспа от изтощение.
Полетът трая пет часа. Но заради часовата разлика, когато подхождаха за кацане в Мадрид, беше почти единадесет сутринта.
Самолетът се приземи плавно, но отмина терминала и се насочи към най-отдалечената част на летището. Бързо го наобиколиха няколко коли, от които наскачаха въоръжени полицаи и заеха позиции с гръб към самолета. В същото време към стълбата приближи черна лимузина с дипломатически флаг.
В централното помещение на самолета настъпи оживление. Агентите от службата за сигурност забързаха към покоите на Вицепрезидента, докато сътрудниците му се върнаха в своето работно помещение отзад. Тес и Крейг наблюдаваха през прозореца какво става долу. От дипломатическата кола слязоха двама официално облечени с посивели коси мъже и се здрависаха със секретаря Хъф Кели. След като размени с тях няколко фрази, той ги хвана под ръка и ги поведе по стълбата към покоите на Вицепрезидента.
— Какво ще правим сега? — попита Крейг. Той огледа измачкания си костюм. — Не мога да кажа, че съм много представителен. Дано успеем да си купим нещо по-прилично, за да не излагаме компанията.
— А пък аз си мислех, че когато съпровождаш Вицепрезидента, можеш да получиш всичко, което ти потрябва.
В този миг вратата към покоите на Джерард се отвори и той застана на прага. Беше в сив костюм, връзка на райета и бяла риза. Черните му обувки бяха лъснати до блясък.
— Надявам се, че спахте добре. Готови ли сме?
— За какво? — попита Тес.
— Да се прехвърлим на другия самолет.
Тес не можа да скрие изненадата си.
— Погребението не е ли в Мадрид? Президентът на Испания… — тя спря объркана. — Мислех, че ще бъде погребан в столицата с почести.
— Правилно. Погребението ще бъде в Мадрид. Но то е чак след два дни. Преди това трябва да се срещна с някои важни лица, но помолих испанските домакини да не известяват пресата, че пристигам днес. Преди официалната част искам да видя един дипломат, всъщност мой стар приятел, който не е в града. Твърде възможно е той да е следващият президент. Затова ще се прехвърлим на по-малък самолет до неговото имение. Домът му е забележителен, а гостоприемството — безгранично. Наистина ще ви хареса. С неговата охрана и моите агенти няма защо да се боите за безопасността си.
Напълно естествено предложение, помъчи се да се успокои Тес. Но сърцето й се сви. С мъка преодоля колебанието и последва Джерард. Крейг окуражително я прегърна, докато чакаха Вицепрезидента и двамата дипломати да слязат по стълбата. Джерард им махна да се присъединят към групата.
— Самолетът е ей там.
Тес не разбираше много от самолети, но този двумоторник й се видя твърде малък.
— Не е ли опасно да пътуваш така…
— Незащитен? Имаш предвид, че няма специални екрани и сложно комуникационно оборудване? — Той поклати глава и сините му очи весело блеснаха. Дясното беше леко зачервено. — Знаеш какво пишат за мен журналистите. Аз съм безобиден. Кой би искал да ме убие?
— Терористите може и да не четат вестници. Все пак ти си Вицепрезидентът на Съединените щати.
— Няма защо да се тревожиш — увери я Джерард. — Пътувал съм така и преди. Много малко хора от правителството — и то напълно доверени — знаят, че пристигам по-рано. Гарантирам ти, ние сме в безопасност.
Тес не можеше да откаже, особено в присъствието на многобройната охрана. Тя се остави да я съпроводят до стълбичката на самолета.
Вътре редовете бяха само с по една седалка от двете страни на тесен проход. Изведнъж Тес съобрази, че освен за пилотите, Джерард, Хъф Кели, Крейг и нея, имаше само още пет места за охраната.
Отново, както когато стъпи на борда на Номер две, тя се почувства в капан. Нужно й беше да мобилизира цялата си воля, за да спре треперенето на ръцете си, когато закопчаваше колана. Джерард седна срещу нея, а Крейг — зад него.
Крейг й смигна и изведнъж настроението й се промени.
В отговор Тес му се усмихна.
Трябваше да признае, че беше започнала да го харесва. Каквото и да станеше, независимо от опасностите и неминуемия риск, тя и Крейг бяха заедно във всичко това и чувството, което изпитваха един към друг, беше тъй значимо, че вярваха в победата си над всеки враг. Бяха длъжни да победят.
