„Боже, помогни ни!“ — молеше се на ум Тес. „Помогни на отец Болдуин. Дали е успял да ни проследи до Мадрид? Ще може ли да улови сигналите от радиопредавателя и да ни последва там, където отиваме?“
Пилотът получи разрешение за излитане. След две минути самолетът проби мръсната пелена на смога и се издигна в чистото небе.
Тес се чувстваше съвсем безпомощна, но се преструваше че спокойно наблюдава гледката през прозореца. Под тях се простираше низина, после се заредиха възвишения и плата с червеникав цвят.
— Накъде летим? — попита безгрижно тя.
— Към северното крайбрежие на океана. Една област, която се нарича Биская. Ще кацнем в Билбао.
— Билбао? — тя се мъчеше да завърже разговор, с надеждата, че отец Болдуин го слуша отнякъде. — Нямаше ли някаква песен…
— За луната над Билбао? Но тя е доста стара. Не знам дали това е същият Билбао от песента.
— Далече ли е?
— Около час. Достатъчно за подремване.
Крейг се наведе напред.
— Защо Президентът не дойде сам за погребението?
— При други обстоятелства щеше наистина да дойде. Случаят ще събере много държавни глави от Европа, нещо като неофициална среща на високо равнище. Но програмата му е много натоварена. Скоро заминава на отдавна запланувано посещение — в Перу, на регионалната конференция за борбата с наркотиците. Миналата година се проведе в Колумбия. Ако вие се боите, представяте ли си как се чувства той, като знае, че кокаиновите барони биха направили всичко, за да го убият. Затова не иска да отмени участието си в конференцията, за да не помислят, че се е уплашил. Той е забележително смел. Въпреки разногласията помежду ни, аз се моля да бъде жив и здрав.
Те се отпуснаха в креслата и се опитаха да подремнат. Тес също затвори очи. Ако опасенията й се оправдаят, щеше да има нужда от всичките си сили.
Събуди я докосването на колелата до пистата. Тя разтърка очи и погледна през прозореца. В сравнение с летището в Мадрид, това беше доста по-малко, но въздухът по-чист. Може би бризът от океана издухваше изгорелите газове от колите, помисли Тес. Отново отминаха терминала и спряха в края.
Навън Джерард, също като в Мадрид, бодро ги попита дали са готови за нов полет.
— Нов? Мислех, че целта ни е Билбао — Тес силно се надяваше отец Болдуин да ги чува.
— Само за да сменим самолета. Сега ще летим на изток, към Памплона.
В паметта на Тес изплува разказът на Присила. Пот я обля, искаше й се да побегне, но от двете й страни крачеха хората от охраната.
— Моят приятел няма писта за кацане в имението си — затова ще използваме това — посочи Джерард.
Беше хеликоптер.
С омекнали колене, Тес се остави да я качат в хеликоптера, като с ужас осъзна, че в него имаше място вече само за двама от охраната. Помисли си, че е обречена. Хвърляйки поглед към Крейг, видя, че и той е напрегнат.
Този път Крейг не й смигна, нито тя имаше кураж да му се усмихне в отговор. Само преглътна горчилката в устата си.
За да се овладее, реши, че трябва да наблюдава околностите — може би всяка подробност беше важна. За разлика от безкрайната равнина в централната част на страната ландшафтът тук край океана беше хълмист. В долините под тях се виждаха ферми, където мъже и жени косяха избуялата трева. Мъжете носеха широкополи шапки. Жените бяха с дълги поли и кърпи на главата. Не се виждаха машини. Къщите бяха каменни, покрити с плочи. Всичко това напомняше на Тес сцена от старинна картина. Но впечатлението бе мимолетно — нетраен плод на усилията й да не мисли за страха.
— Там, зад възвишенията вдясно, е Памплона — каза Джерард компетентно. — Виждат се само покривите. На север е Франция. Тази област се нарича Навара, а планините — Пиренеи.
Колко ли далече оттук зад границата се намират руините на опожарената крепост Монсегюр, запита се Тес. Мястото на масовото унищожение на еретиците от рицарите-кръстоносци преди повече от седем столетия и източникът на днешното безумие.
Планините бяха величествени: високи, със стръмни каменисти клисури и буйни реки, потъващи в гъсти борови гори.
Хеликоптерът ги наближи. Върховете сякаш израснаха по-високи. Сигурно са над две хиляди метра, мярна се през главата на Тес. Не колкото в Швейцария или Колорадо, където бе ходила с баща си на ски. Но бяха с по-стръмни и остри очертания, които ги правеха да изглеждат по-високи, а дефилетата — по- непристъпни. Сурови, диви. От гледката на почти отвесните стени на клисурите под нея й се зави свят.
Долу, сред гъстата гора, тесен черен път извиваше по дълбоко врязаните гънки на планината. Хеликоптерът също се вмъкна между два склона и шумът му се усили от ехото в скалите, които се издигаха като две остриета, сякаш всеки момент ще се сблъскат с него.
Изведнъж шумът почти изчезна и хеликоптерът започна да се спуска над малка долина. Поляни, обградени с гъсти гори, а в центъра, сред лабиринт от живи плетове малки постройки обграждаха каменна сграда, към която се насочи хеликоптерът.
Сградата приличаше на селските къщи, които Тес бе видяла край Памплона — каменна, с покрив от плочи. Но много по-голяма. С приближаването изглеждаше направо внушителна.
— Това е замък — обясни Джерард. — Не като тези, които познаваш от Франция и Англия. Това е испански замък. На юг замъците са в мавритански стил, а този е характерен за Севера. Няма кули, парапети, нито ров с подвижен мост. По-скоро е смесица между къща на феодал и крепост. Камъните и плочите са преграда за огъня. От дърво са само…
— Прозорците — викна Тес през шума на хеликоптера. — Капаците. Изглеждат доста дебели.
Джерард кимна.
— А вътре са отделени от стаите с други двойни врати. Достатъчно дебели, за да не допуснат огънят да проникне навътре. Но всъщност никой не може да запали дори капаците на прозорците. Виждате ли тесните процепи-бойници в стените? Те са дебели метър и половина. Едва ли някой стрелец е могъл да пресече откритото пространство около замъка, за да се доближи и изстреля запалена стрела, без да бъде застрелян през бойниците от надеждно укритите защитници.
Хеликоптерът се насочи към площадката за кацане. Тес забеляза заградени поляни с пасящи животни. Имаше коне и…
— Алън, твоят приятел да не е фермер? — попита тя.
Алън изглеждаше учуден от предположението й. Изведнъж разбра.
— А това там ли? Това не са говеда. Това са бикове. Отглежда ги като хоби. Някои от тях ще участват следващия месец в борбите в Памплона. Сигурно си чувала за този празник. Биковете се пускат да тичат из улиците, а смелчаци от тълпата изпитват куража си, тичайки пред подлудялото стадо. Някои падат, прегазват ги, а се случва и да ги намушкат. Осем дни и нощи веселие. Осем кориди всеки следобед.
Тес наистина беше чела за това. Вече по-отблизо можеше да различи животните, мускулестите им бутове, широките гърбове и дългите рога, извити пред твърдото чело.
Биковете.
Те бяха неизменна част от Испания.
Един бик беше затворен в отделно поле и Тес можа да го огледа по-добре. Бикът беше величествен. В миг всичките й надежди, че Джерард не е с нейните врагове се изпариха. Пред очите й беше снимката на барелефа. Митра прерязва гърлото на бик. Бял бик. Точно като този под тях. Един бял бик.
След като отпаднаха и последните й съмнения за Джерард, Тес бе обладана от страх. Беше повече от ясно. Абсолютно сигурно. Всички в този хеликоптер, освен Крейг, бяха заплаха за нея, дори двамата агенти от националната сигурност. Джерард едва ли ги беше избрал случайно. Тя се проклинаше задето миналата нощ се остави обаянието на Джерард да я подлъже. Загрижен за спасението на планетата! Не трябваше така леко да решава, че Джерард не може да й причини нищо лошо. Всъщност не беше казал и една остра дума срещу еретиците. Само се опита да я убеди, че благородните мотиви могат да оправдаят крайните им
