— Какво е това?
— На испански „бира“.
— Благодаря — каза Крейг. — Предпочитам вода.
— И за мен — каза Тес. — Не понасям алкохол. Замайва ми главата.
— Интересно и на мен — каза Фулано и наля в чашата й вода от каната.
Тес го изчака да налее и на себе си и да отпие, преди да опита от своята чаша.
— Боже, преядох — оплака се Крейг.
— Помнете, че основното ядене е после. А сега имаме друга изненада.
Ето, започва се, сепна се Тес. Последната вечеря на осъдените на смърт.
— Отново? Тази долина, замъкът, тези тапас. Изненада след изненада. Още ли има?
— Нещо наистина специално — обясни Фулано. — Може да го видите само веднъж в годината. Но ни е нужен хеликоптер. Сигурно не сте си починали напълно от пътуването, но обещавам да не ви разочаровам. Ще видите, че си заслужава.
— Тогава да вървим — каза Крейг и стана.
Тес не знаеше какво планира, но се изправи след него. Агентите от националната сигурност също станаха.
След пет минути, когато слънцето вече обагряше в пурпур ръба на планинската верига над долината, те заеха местата си в хеликоптера. Отсъстваше секретарят на Джерард — Хъф Кели. Тес се зачуди къде ли може да бъде. Не го беше виждала откакто бяха пристигнали.
Но нямаше време да прави предположения. Само след минута, сякаш по тревога, хеликоптерът излетя и се насочи към планините на север. Тес кръстоса и притегна здраво коланите на седалката, като очакваше всеки момент двамата агенти да я сграбчат и да я изхвърлят навън. Но всички седяха спокойно, а хеликоптерът се издигаше все по-високо, приближавайки смрачените планини.
— Алън ми каза, че сте били под заплаха в Америка — обърна се Фулано към Тес. — Мога да ви уверя, че това, което ще видите, ще разсее тревогите ви.
Хеликоптерът пресече планинската верига. Далеч на запад слънцето се бе скрило зад ридовете. Долината под тях потъна в мрак.
— Наближаваме френската граница — забеляза Джерард.
— Разбира се нямаме намерение да нарушаваме въздушното пространство на Франция. Но изненадата, която искаме да ви покажем, е един обичай, който е дошъл тук от Южна Франция още преди векове. Струва си да го видите.
Хеликоптерът пресече верига от хълмове и навлезе в друга тъмна долина. Но не… Хиляди малки светлинки мигаха из нея.
— Какви са тези светлинки? — посочи Тес. — Не са села, нали? Много са малки и разпръснати. Сякаш се движат!
— Права сте. Това са огньове. Селяните са ги запалили заради празника — обясни Фулано.
Джерард се наведе към нея.
— Знаеш ли какъв ден сме днес? Имам предвид датата.
Тес се замисли за момент.
— Двадесет и втори юни?
— Точно така. Датата на лятното слънцестоене — началото на лятото. Това, което виждаш, са огньове, запалени в чест на новата реколта, на плодовете на земята, обещани от пролетта.
— Много стар обичай — допълни Фулано. — По-стар от християнството, макар че някои такива празници, например Великден, който е бил всъщност празник на възраждането на природата, християнството е облякло в свои традиции. А този е станал празник на Свети Йоан.
Тес не знаеше дали Фулано има предвид Йоан Кръстител или автора на Евангелието, последното от четирите евангелия, човекът, написал много послания както и книгата „Изповеди“. Спомни си, че в библията, намерена в стаята на Джоузеф, бяха запазени само писанията на Йоан и онова, което допадаше на еретиците — борбата между доброто и злото при свършека на света.
— Селяните и фермерите се молят около тези огньове. Те носят кръстове от полски цветя и житни класове.
Пламъци и житни класове, сепна се Тес. Спомни си барелефа: факлоносците, Митра върху бика, кръвта капе върху земята, за да я оплоди, кучето иска да оближе кръвта, а змията — да унищожи поникналото жито. Борба между доброто и злото. За живота или смъртта на природата. Изведнъж тя осъзна, че религиозният празник в тази долина е наследство от митраизма, а ереста е много по-дълбоко вкоренена и разпространена, отколкото можеше да допусне.
Гнездата. Отец Болдуин говореше за еретическите гнезда, които издирват, по-специално в Испания, но те ги търсеха в Пико де Европа на запад, а не тук, под Пиренеите, на изток. Той не подозираше, че това не са изолирани гнезда, а огромната област, включваща цяла Южна Франция и Северна Испания и че местните селяни така бяха смесили митраизма с католическата вяра, че едва ли подозираха истинския произход и смисъл на ритуала, който изпълняваха.
А може би знаеха смисъла му и това го правеше още по-свещен и опасен. И Тес, като селяните и фермерите долу край огньовете, бе посветила живота си на природата, но сега се намираше във властта на Джерард и Фулано и — кой знае — може би с Крейг щяха да бъдат следващите жертви, принесени пред Митра.
Хеликоптерът започна да се спуска надолу, насочвайки се към изолирана група огньове.
— Няма ли да се връщаме? — попита Крейг.
— Още не — отвърна Фулано.
— Защо? — в гласа на Крейг се промъкна тревога.
— Имаме още една изненада — каза Джерард.
— Изненада след изненада. Започнах да се уморявам. Не знам дали с Тес можем да понесем още изненади.
— Повярвайте, тази си струва — каза Джерард.
Хеликоптерът продължаваше да се спуска, а Тес забеляза, че част от огньовете имат странно разположение, сякаш очертаваха площадка за кацане. Хеликоптерът се приземи точно на това място, осветено от мигащите светлинки.
— Сега ще видите нещо тъй свещено, че много малко хора са били допускани до него.
— Започвам да се притеснявам. Аз съм от Ню Йорк. Тези долини и ритуални огньове за мене са като от Марс.
— Тогава заповядайте да видите Марс — каза Фулано. — Обещавам — ще останете поразени. Пригответе се за най-впечатляващото събитие в живота си.
— Ще трябва да ви се доверя. Предполагам, че като домакин чувствате отговорност за гостите си.
— Разбира се.
— Добре тогава, да видим каква е тази изненада, която трябва да запомня за цял живот.
— Вървете след мен.
Те наскачаха от хеликоптера.
Множество селяни в празнични дрехи бяха събрани край огньовете. Кръстовете в ръцете им, обвити с цветя и житни класове, оживиха в паметта на Тес думите на Присила, че поклонението пред кръста е по- старо от християнството, че той е бил символ на култа към слънцето и едва по-късно се е превърнал в символ на разпятието. Тези кръстове несъмнено са посветени на слънцето и на Митра, бога на слънцето, помисли си Тес.
Фулано взе факел от един селянин и направи знак на Тес и Крейг да тръгнат с него. Джерард взе друг факел и заедно с двамата агенти всички поеха направо през поляната. Към малката им група незабелязано се присъединиха още хора. Но те не носеха празнични дрехи и кръстове от жито и цветя, като онези край огньовете. Бяха с груби горни дрехи и автомати.
Далеч от огньовете поляната тънеше в непрогледен мрак, разкъсван само от факлите на Фулано и Джерард отпред. Като факлоносците от олтара, помисли си Тес. Краката и полата й се измокриха от росата на високата до колене трева. Да можеше да побягнат с Крейг в тъмнината! Но тези въоръжени хора веднага
