му за проекта, по който работим. Редакционният отдел се съсипва да ги търси, за да не пропуснем срока.
— Но защо никой не го потърси у тях?
Секретарката започна да губи търпение.
— Нали ви казах, че не можем да му намерим записките. Пратихме човек, но се оказа, че на адреса, който ни е дал Джоузеф, не живее никой.
— Какъв е адресът?
— Няма значение. Едва ли ще ви помогне.
Тес отново повиши глас.
— Попитах ви за адреса.
Секретарката подпря брадичка на химикалката си.
— Губите си времето, но щом е толкова важно… Сигурно сте му приятелка — секретарката въздъхна, прехвърли няколко страници на екрана на компютъра и й продиктува един адрес на Бродуей.
Тес го надраска в бележника.
— Казвам ви все пак, това е…
— Знам. Губене на време.
Но когато Тес излезе от таксито и застана срещу клаксоните и задръстеното движение на Бродуей при Петнадесета улица, започна да се съмнява. Като сравни номера на мрачната сграда пред себе си с адреса в бележника, тя разбра със закъсняло чувство за вина защо секретарката й каза, че ще си изгуби времето.
На първия етаж имаше капан за туристи — скъп магазин за камери и електроника. На втория се мъдреше прашна витрина с надпис „Сексуална просвета“. Прозорецът на третия беше замазан. Бог знае какво се криеше там, но Тес стисна зъби, решена да провери. Защото в адреса беше посочен третия етаж.
Тя заобиколи един пиян или по-скоро надрусан, стъпи на тротоара, влезе в миришещия на урина коридор и изкачи не по-малко вонящите стълби. Събра сили да преодолее страха си от тъмнината и стигна до третия етаж.
Тес откри номера, посочен в адреса, на матовото стъкло на една отворена врата.
Вътре зад едно бюро седеше обилно начервена жена с къдрава коса. Дъвчейки дъвка, тя четеше евтино любовно романче. На всяка от стените от пода до тавана имаше метални шкафове с многобройни номерирани заключени клетки. Тес нерешително приближи до бюрото. Жената продължи да чете.
— Извинете — каза Тес.
Жената прелисти страницата, захлупи книгата върху бюрото и я погледна недоволно.
— Търся… Нямаше табела на вратата. Каква фирма сте вие?
Жената превъртя дъвката в устата си.
— Пощенски услуги.
— Не разбирам…
— Нещо като пощенска кутия. Носят ми пощата. Аз я сортирам и я пускам в онези процепи. Клиентите идват да си я вземат.
— Познавате ли… Търся един мъж на име Джоузеф Мартин.
— Съжалявам, не ми говори нищо.
— А ако ви го опиша?
— Чакай, миличка — вдигна пълната си ръка жената, — тук замествам временно. Момичето, което работеше тук, се разболя. Апендисит ли, що ли. Така че не познавам никакъв Джоузеф Мартин.
— Но той е дал в службата си този адрес.
Жената се изхили.
— Ами да. Сигурно се промъква нощем и разпъва походно легло. Хайде, нали ви казах, че сме пощенски услуги. Сигурно е искал да каже да му пращат чека със заплатата на този адрес.
Тес усети как сърцето й заби учестено.
— Ако е някой от клиентите ви…
— Може би да. А може би не. Аз съм от тази сутрин. Не е идвал никой на име Джоузеф Мартин.
— Но ако той наистина ви е клиент, не можете ли да проверите дали е вземал пощата си в събота или понеделник?
Жената я изгледа накриво.
— Ъ-ъ.
— Но защо?
— Тайна, миличка. Тази сутрин момчето, което ме нае, искаше от мен две неща. Първо, клиентите да си показват номера преди да им отключа кутията. Второ, нямам право да давам информация за клиентите. Има толкова много съдебни куриери с призовки.
— Аз не съм съдебен куриер.
— Така казваш.
— Слушай. Просто съм разтревожена за един приятел.
— Твоя работа. Моята е да си пазя хляба. Ако онова момиче, дето го замествам, се залежи или пукне, или нещо такова, може да остана тук за постоянно. Що не се разкараш, а? Кой знае дали не работиш за моя шеф и той не те е пратил да провериш дали правя каквото ми е казал. Търси си приятеля другаде.
В таксито на връщане, разтреперана и объркана. Тес се чудеше дали беше направила всичко възможно. Ако Джоузеф е решил да напусне службата и да изчезне, това вече не е нейна работа, убеждаваше се тя. Но въпреки това не можеше да преодолее тревожното присвиване в стомаха. Ами ако изчезването му има нещо общо с нея?
Глупости, никой не напуска работа, само за да избяга от една жена, която го ухажва твърде настойчиво. Освен това Джоузеф не е напуснал. Секретарката в службата му каза, че изобщо не се е обаждал да предупреди, че ще отсъства.
Е и какво? Това нищо не доказва. Много хора напускат без да се обадят. Просто не се появяват повече.
„Но Джоузеф не изглеждаше толкова безотговорен.“ — мислеше Тес.
Да, но не приличаше и на човек, който ще ти върже тенекия, нали? Ама че си наивна. Виждала си го само три пъти. Всъщност нищо не знаеш за него. Съгласи се — нали така му каза — че той е най-странният мъж, когото си срещала. Дори секретарката на „Документално видео“ го нарече „странен“. Може би точно това те привлече в него.
Тес прехапа устни. Още нещо трябва да признаеш. Загрижена си, защото мислиш, че може да му се е случило нещо. Ами ако лежи у тях болен и няма сили да телефонира? Това обяснение би утешило наранената ти гордост.
По радиото в таксито говорителят съобщаваше припряно новини от бедствието с отровния газ в Тенеси. Три хиляди жертви. Осем хиляди тежко пострадали. Замърсени с труповете на хиляди птици и животни поля. Горите и посевите вече бяха попарени от отровния облак. Заедно с много други правителствени организации и Агенцията за защита на околната среда беше изпратила изследователи на мястото на кошмара с нареждане да проучат причините за дерайлирането на влака. Предварителното становище — според неназован високопоставен източник — беше, че поради орязване на бюджета и финансови проблеми железопътната компания в Тенеси е съкратила ремонтните групи. Собственикът на отсечката все още не е намерен, но според слухове скорошният му разорителен развод заради връзка с една от секретарките му го бил откъснал от управлението на компанията. Бригадирът на ремонтната група пък смъркал кокаин.
„Господи!“ — помисли си Тес. Загрижила съм се за някой си, защото ме остави да го чакам, докато в същото време загиват хиляди.
Рязък глас прекъсна мислите й.
— Какво? — стресна се Тес. — Извинете, не чух…
— Госпожице — сърдито повтори шофьорът, — пристигнахме. Дължите ми четири долара.
Тес се опита да се съсредоточи върху статията си, но докато преравяше бележките си за по-
