Изгубеният брат

обажданията.

Когато оперативните работници най-накрая си тръгнаха, а с тях и Уебър, Пендълтън и всички останали, къщата ми се стори по-пуста от всякога. Качих се на втория етаж и тръгнах да обикалям от стая в стая, а стъпките ми отекваха по дървените подове. Мебелите бяха наплескани с пудра за снемане на отпечатъци, дрехите бяха все така разхвърляни по земята. Седнах на леглото на Джейсън и вдъхнах момчешката му миризма. После отидох в собствената ми спалня, вдигнах една от блузите на Кейт и я притиснах към лицето си.

Нямам представа колко време съм стоял така. Телефонът иззвъня отново. Влязох в банята, без да му обръщам внимание, свалих взетите на заем дрехи и пуснах душа, като се стараех да не намокря превързаните си длани и зашитата рана на лявата си предмишница. Водата свали от мен мръсотията и засъхналата кръв. Вдигна се пара, но вместо горещината на водните струи, аз усещах все по-силна болка, понеже въздействието на обезболяващите, дадени ми от доктора, беше започнало да преминава. Синините ми бяха ужасяващи. Избръснах се, доколкото можах, после си облякох чисти дрехи, но това не ми достави удоволствие, защото си казах, че не заслужавам подобно удобство, като се имаше предвид адът, в който се намираха Кейт и Джейсън.

На входната врата се позвъни. Понеже куцах, слизането по стълбите до долния етаж ми отне повече време от обичайното и звънът се разнесе още два пъти. „Ако това е репортер…“ Отворих вратата и видях представителен мъж в тъмен костюм, с лъснати обувки и къса, прилежно сресана, леко прошарена коса. Слабото му лице излъчваше деловитост.

— Господин Денинг?

От улицата зад гърба му един телевизионен екип, въоръжен с камера, се втурна към къщата.

— Не давам интервюта. — Отстъпих назад и понечих да затворя вратата.

— Не ме разбрахте. Аз съм специален агент Джон Гейдър от ФБР. — Той ми показа служебната си карта. — Звънях неколкократно, но понеже никой не ми отговори, реших да дойда с колата дотук.

— Бях… Не исках… Моля, влезте.

Тъй като репортерите наближиха къщата, затръшнах вратата и я заключих.

Гейдър извади от куфарчето си няколко малки електронни уреда.

— Това са автоматични звукозаписни устройства. — Агентът свърза едно от тях с телефона във всекидневната. — В кухнята има ли телефон?

Прикрепи записващо устройство и към него.

— По-късно ще се занимаем и с останалата част от къщата. Вече съм издействал съдебна заповед за подслушването на телефона ви и проследяването на всички обаждания, но допълнителните мерки никога не са излишни. В случай че мъжът, отвлякъл жена ви и сина ви, се обади да поиска откуп, ще разполагаме със запис на обаждането му и тук, и в телефонната компания.

— Няма да има обаждане за откуп.

— Не можете да бъдете сигурен.

— Мога. Брат ми не иска пари. Иска жена ми и сина ми.

— Вашият брат? — Гейдър изглеждаше изненадан, сякаш бе запознат само с основните факти по случая.

Така че бях принуден да разкажа историята си за четвърти път през деня. Мъжът извади джобен касетофон и записа разказа ми. Той ме увери, че Бюрото ще направи всичко възможно за разрешаването на моя случай. Щом си тръгна, изпитах усещането, че никога не е идвал.

Отново ме обзе чувството за празнота.

„Това не може да е истина — повтарях си упорито, опитвайки да убедя сам себе си. — Сънувам кошмар. Скоро ще се събудя. Кейт и Джейсън ще са при мен. Всичко ще бъде съвършено както преди.“

Но когато се събудих през нощта, измъчван от болки, и прокарах ръка по онази половина от леглото, в която спеше Кейт, тя беше празна.

Нищо не беше се променило.

И през следващите дни бютските полицаи не успяха да заловят Пити, нито да открият Кейт и Джейсън. Най-накрая колите на монтанската щатска полиция спряха да наблюдават междущатския път.

5

— Той не ви е брат.

— Какво?

— Мъжът, който е отвлякъл жена ви и сина ви, не е Питър Денинг — каза застаналият на входната ми врата Гейдър. — Името му е Лестър Дант.

Олюлях се, сякаш някой стовари отгоре ми огромна тежест.

— Искате да кажете, че Пити се подвизава под името Лестър Дант?

— Не. Точно обратното.

— За бога, какво говорите?

— Отпечатъците, които екипът по местопрестъпленията е открил в къщата ви, принадлежат на човек, наречен Лестър Дант. — Гейдър прекрачи прага. — Ето досието му. Биографични данни. Номерът на социалната му осигуровка. Криминални престъпления.

Седнах зашеметен във всекидневната и се втренчих във фотографията, която беше прикрепена към документите. От направената в полицейския участък в Бют снимка ме гледаше познатото лице на Пити със счупения му зъб и белега на брадичката.

Но досието идентифицираше мъжа като Лестър Дант. Роден в Броктън, Индиана, една година преди Пити. Арестуван, но без да е осъждан, за кражба на коли, въоръжен грабеж и непредумишлено убийство.

— Дант е лежал в затвора за изнудване, продажба на наркотици и изнасилване — каза Гейдър. — Истинско чудо е, че не ви е убил всичките, докато сте спяли. Виждате ли защо фигурира в картотеката на бютската полиция? Заради участието си в кръчмарска свада, при която един мъж е бил откаран в интензивното отделение. Дант е бил освободен от затвора само седмица преди предаването на Си Би Ес „Неделно утро“, в което сте участвали.

— Но… — Усещането ми за нереалност се усили до такава степен, че всекидневната сякаш започна да се накланя. — Откъде е научил толкова много за Пити?

— Сигурно пътищата им са се пресекли — отвърна Гейдър. — Може би брат ви е гледал шоуто по Си Би Ес и е казал за него на свои познати, сред които е бил и Дант. Впоследствие Дант е изкопчил от него повече подробности и е решил да ви навести.

Извисих възмутено глас:

— Моят брат да се мотае с хора като Дант?

— Може би животът на брат ви е бил толкова тежък, колкото го е описал Лестър Дант.

— Но защо, за бога, не е дошъл да ме види самият Пити?

Гейдър не отговори и аз изтръпнах, защото осъзнах, че Дант може да е убил Пити, за да е сигурен, че той няма да осуети плановете му.

— Но това е безсмислено — казах на агента. — Ако Дант е толкова жесток, защо ще взема дрехи за сина ми? Защо ще води Джейсън със себе си, вместо да го… — Думите заседнаха в гърлото ми.

— Убие? — На лицето на Гейдър се изписа смущение. — Не съм сигурен, че това е тема, която искате да обсъждаме.

— Оставете ме аз да реша това. Отговорете ми.

Агентът въздъхна.

— По всяка вероятност той е взел сина ви със себе си, за да упражнява натиск върху жена ви. Като заплашва, че ще нарани Джейсън, Дант може да принуждава вашата съпруга да му се подчинява.

Почувствах се така, сякаш ме бяха зашлевили през лицето.

— Не.

— Съжалявам, господин Денинг. Искахте да бъда откровен с вас.

— Пити… Лестър Дант…

— Пръстовите отпечатъци не лъжат.