Изгубеният брат

7

— Кучи син.

Гейдър се дръпна назад, когато се появих пред колата му в подземния паркинг на Федералното управление в Денвър.

— Успокойте се.

— Смяташ, че съм убил жена си и сина си!

— Предполагам, някой от вашите приятелите ви е казал, че съм му задавал въпроси за вас.

— По-скоро си уронвал престижа ми! — Пристъпих към него със стиснати юмруци.

— Не го приемайте по такъв начин — каза Гейдър.

Чу се шум от двигател и шофьорът на минаващата покрай нас кола ни изгледа намръщено.

— Този район се наблюдава с камери. Има и охранителни патрули — добави Гейдър. — На ваше място не бих си и помислил да нападна федерален агент, и то във федерално учреждение.

— Но си струва да се опита!

Гейдър вдигна ръце в знак, че се предава.

— Нямам намерение да се бия с вас. Защо не се успокоите и не чуете…

Зад него се отвори с трясък една врата. Под яркото осветление на паркинга пристъпи пазач. Ръката му лежеше върху кобура на пистолета му.

— Всичко наред ли е, господин Гейдър?

— Не съм сигурен. — Слабото лице на агента се бе смръщило. — Всичко наред ли е, господин Денинг?

Стиснах юмруци толкова силно, че ставите на пръстите ме заболяха.

— Ако влезете в затвора, това ще помогне ли по някакъв начин на жена ви и сина ви? — попита ме Гейдър.

Аз се разтреперах и усетих как лицето ми почервенява от гняв.

— Помислете от какво се нуждае семейството ви.

Отпуснах юмруци.

— Всичко ще бъде наред, Джо — обърна се Гейдър към пазача. — Вече можеш да ни оставиш.

— Ще наблюдавам монитора — каза Джо.

— Добра идея. — Агентът изчака, докато се чу трясъкът от затварянето ва вратата.

— Как е възможно да си помислите, че съм убил жена си и сина си?

— Това е стандартна част от всяко разследване. Когато член на семейство липсва или е бил убит, в повечето случаи се оказва, че за това е виновен друг член на семейството.

— Исусе, как бих могъл да закарам волвото до Уайоминг, после да открадна кола и да я изоставя в Монтана, след това по някакъв начин да се върна тук и да се скитам в планината?

— Бихте могли, ако този Дант е работил за вас.

Дълбочината на подозрението на Гейдър ме шокира.

— И защо ще карам Пити да прави това?

— Дант. В случай че сте имали финансови проблеми и сте се нуждаели от парите от застраховките за живот на жена ви и сина ви или сте имали любовница и вашата съпруга се е превърнала в досадна пречка.

Стиснах отново юмруци.

— Но от банковата ви сметка нямаше необичайни тегления, нито прехвърляне на ценни книжа; не открих и каквато и да е информация за семейни скандали. Освен това не можах да си обясня как биха могли да се пресекат пътищата ви с Дант, след като той е излязъл от затвора в Бют и… Стига сте ме гледали така. Разследването беше в застой. Трябваше да погледна нещата под друг ъгъл.

— Копеле такова, накарал си приятелите ми да мислят, че аз съм отговорен за изчезването на семейството ми.

— Нищо лично. Както ви казах, следвах стандартната процедура. Но по време на разследването ми всички подозрения отпаднаха от вас. Сега знаем, че сте невинен.

— Благодаря. Голямо шибано благодаря.

8

— Упорито отказвате да използвате името Лестър Дант — каза психиатърката.

Не отговорих.

— От ФБР направиха щателна проверка — продължи тя. — Доказаха, че той не е вашият брат.

Гърлото ми беше толкова свито, че едва успях да изрека:

— Те смятат, че Дант е срещнал случайно брат ми и е научил от него какво е преживял като дете. Решил е да се представи за него и най-вероятно го е убил.

Загледах се през прозореца към един бор.

— Но вие не вярвате в това.

— Не мога.

— Не можете? — повтори психиатърката, сякаш преценяваше думите.

Гърлото ми се сви още повече.

— Ако приема, че Дант е отвлякъл жена ми и сина ми, ще трябва да приема, предвид досието му, че той може да им е причинил какво ли не и дори… — Не намерих сили да изрека „да ги е убил“. Продължих да гледам бора. — Но ако Дант е фалшивото име на Пити… — Гласът ми изневери. — Ако ги е отвлякъл Пити, тогава има някакъв шанс все още да са живи.

Жената се наведе заинтригувано напред.

— Защо смятате така?

— Опитах се да се поставя на негово място. — Дървото се размаза пред очите ми. — Помъчих се да си представя какво може да е изпитал, когато е видял дома ми. Любящото ми семейство, уютната обстановка. Пити едва ли би се задоволил само да ме убие, защото съм разрушил неговия живот. Брат ми би пожелал моя живот, животът, който съм изградил за себе си.

Насилих се да продължа:

— Анализирах момента, когато Пити ме бутна в пропастта. Преживях го отново и отново. Мисля, че е възнамерявал да ме убие, когато Джейсън не е наоколо, така че убийството ми да изглежда като злополука. После е щял да остане при Кейт и сина ми, докато присъствието му стане необходимост за тях и накрая да заеме моето място. Само че Джейсън видя как ме блъсна в пропастта.

Поех дълбоко дъх.

— И планът му е отишъл на кино. Какво е трябвало да направи Пити? Да убие Джейсън? Да направи така, че и неговата смърт да изглежда като злополука? И после да заеме мястото ми в сърцето на Кейт? Не. Синът ми е играел съществена роля в плана на Пити. Той е искал не само моята съпруга, искал е моето семейство. Очевидно е, че след този случай той не е можел да живее в моята къща, защото Джейсън е щял да го издаде на полицията. Но Пити е можел да открадне моето семейство. Можел е да ги скрие някъде и да държи в подчинение жена ми чрез Джейсън. Можел е да принуди сина ми да се отнася с него като към баща. — Казах последното през зъби. — В такъв случай те поне ще са живи. Ако Пити и Дант са един и същи човек. Ако ги е отвлякъл Пити. Но ако Дант е онзи, който твърдят от ФБР, ако той не е Пити, вероятно е убил Джейсън още тогава и е скрил тялото му в планината. После се е възползвал по най-добрия начин от проваления си план, като е ограбил къщата и е принудил Кейт да го последва на някакво място, навярно в монтанските планини, където би могъл да я изнасилва колкото си иска, докато му омръзне и… — Не довърших, защото не намерих сили да произнеса най-лошия си страх на глас.

Психиатърката присви очи, сякаш току-що й бях описал самия ад. Но дали това беше адът, който действително бяха преживели Кейт и Джейсън, или адът, който според нея рисуваше разстроеното ми съзнание, не знаех.