Изгубеният брат

— Трябва да има някаква грешка. Нещата, които ми разказа Пити за детството ни и за това как е бил отвлечен…

— Които ви е разказал Дант. Навярно е купувал на брат ви питие след питие, за да не спира да говори и да му разкрие повече подробности.

— Но всичко изглеждаше толкова истинско. Сигурен съм, че казваше истината.

— Вижте какво, някои измамници са толкова добри актьори, че ако се снимат във филм, като нищо ще спечелят Оскар.

— Значи…

— Всичко е било лъжа. И онзи град в Западна Вирджиния, в който похитителите му са го държали като затворник.

— Ридемпшън?

— Такова място не съществува.

— Какво?

— И други моменти от разказа му са лъжливи. Казал ви е, че е получил белега на брадичката си миналото лято, когато е паднал от стълба на някакъв строеж в Колорадо Спрингс.

— Точно така.

— Агентите ни са показали снимката му на всички строителни предприемачи в района. Никой не го е разпознал. Освен това са казали, че непременно са щели да запомнят човек, получил петсантиметрова рана на брадата. Подобна рана е трябвало да бъде зашита, но в картотеките на болниците в Колорадо Спрингс от миналото лято не фигурира строителен работник с такова нараняване. За сметка на това местната полиция разполага със запис от охранителна камера, на който се вижда как един мъж, приличащ на Дант, пребива продавача в магазин за алкохол по време на обир. Една патрулка е преследвала колата му из планината. Може да е получил белега на лицето си, когато е излетял от пътя на един завой и колата се е претърколила в пропастта. Полицаите се спуснали в нея, за да претърсят останките от автомобила, и открили много кръв, но от шофьора нямало и следа.

Когато проговорих, гласът ми беше пълен с горчивина:

— Да, Пити има навика да изчезва.

— Имате предвид Дант.

— Разбира се… Дант.

— Ще го хванем — успокои ме Гейдър. — Парите, които е откраднал от вас, скоро ще свършат. Вероятно ще бъде принуден да извърши нов грабеж. Една грешка. Трябва да допусне само една грешка и ще го хванем.

— Вероятно. — Думата, която беше употребил Гейдър, заседна в гърлото ми. Опитвах се да не мисля за това, което преживяваха в момента Кейт и Джейсън.

6

Ето как мъжът, който беше мой брат, или който не беше мой брат, а само се преструваше на такъв, бе отвлякъл семейството ми и бе съсипал живота ми. Беше прикрил следите си, като бе подвел мен и полицията да мислим, че отива в Бют, Монтана. И беше изчезнал вдън земя. През първите дни на бягството му полицията не получи друг сигнал за изчезнал автомобил и така и не научи номера и описанието на последната открадната от похитителя кола, затова не можа да фокусира издирването си. Впоследствие бяха подадени оплаквания за много откраднати автомобили. Стотици в Монтана, Уайоминг и Колорадо. Хиляди на територията на Съединените щати. Но винаги, когато намираха някой от тях, се оказваше, че Пити (все още не можех да го наричам Дант) нямаше нищо общо с кражбата. Може би той бе разменил регистрационните номера с тези на друго превозно средство. Собственикът на въпросния автомобил може да не бе забелязал веднага подмяната, а през това време Пити да бе откраднал друга кола или да бе разменил отново регистрационните номера. Или пък с парите, които е взел за откраднатите от дома ми вещи, бе купил автомобил на старо и го бе регистрирал под фалшиво име, което полицията не знаеше, че използва. Може би. Може би.

Местните телевизии раздуха историята. Националните също, особенно Си Би Ес, която използва и откъси от репортажа с мен, Кейт и Джейсън, който бяха излъчили преди време в предаването „Неделно утро“. Те подчертаха тъжния факт, че мъжът, представил се за моя отдавна изчезнал брат, се е изпарил отново, този път с моето семейство. Обадиха ми се мъже, които твърдяха, че са отвлекли Кейт и Джейсън. Те описаха в детайли мъченията, на които са подложили жена ми и сина ми. Полицията проследи обажданията, но единственото, което постигна, бе да потвърди добре известния факт, че някои хора обичат да увеличават страданията на другите. Няколко от тези мъже бяха обвинени във възпрепятстване на разследването, но в крайна сметка нито един от тях не влезе в затвора.

Отчаянието и безсънието ми докараха мигрена. Ходех на работа, но служителите ми движеха бизнеса вместо мен. През повечето време бях като в транс. Когато издирването стигна до задънена улица, ми стана ясно, че докато Пити — напразно се опитвах да мисля за него като за Дант — не налетеше на някой полицай, никога нямаше да бъде открит, особено ако си пуснеше брада, която да прикрива белега на брадичката му и да намали приликата му с полицейската снимка.

Неясни фотографии на Кейт и Джейсън се появиха по някои картонени опаковки с мляко и пощенските кутии. Над тях пишеше ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТАЗИ ЖЕНА И ТОВА МОМЧЕ? Но след като самият аз не можех да разпозная размазаните лица, как някой друг би могъл го направи. До този момент никога не бях обръщал внимание на лицата по опаковките с мляко и по пощенските кутии, защото тогава бяха липсвали ничии други жена и дете, а не моите. Тогава как бих могъл да се надявам, че сега някой щеше да обърне внимание на моите жена и дете?

Отначало приятелите ми оказваха подкрепа — обаждаха се, за да ме окуражат, канеха ме на вечеря. Но като мина известно време, много от тях се умориха от отчаянието ми. Неспособни да измислят нови изрази на симпатия, те се отчуждиха от мен.

Но някои от тях ми останаха верни и именно от съседа си Фил Бероу научих, че нещата биха могли да станат и по-лоши. Събирах равнодушно с гребло нападалите листа в предния двор и си мислех как някога есента бе любимият ми сезон заради хладината, която се усещаше във въздуха, мириса на дим от комините и шумоленето на пожълтелите листа, а сега не означаваше нищо за мен, когато вдигнах случайно глава и видях как Фил се загърна плътно с жилетката си, пресече улицата и тръгна към мен.

— Как я караш, Брад?

Някога Кейт ми беше казала, че независимо колко гадно се чувстваме, винаги трябва да отговаряме:

— По-добре от всякога.

Раменете на Фил се разтресоха от горчив смях:

— Да, виждам. От един час местиш с греблото насам-натам тази купчина листа.

— Чистотата е важно нещо.

Фил сведе поглед към ръцете си.

— Не знам дали да ти го кажа.

— Какво? — Усетих хладни тръпки.

— Мардж каза, че не трябва да те разстройвам, но аз реших, че си имаш достатъчно проблеми и без тези, които се опитват да ти създават хората, които уж ти помагат.

Тръпките станаха студени.

— Какво имаш предвид?

— Вчера в работата ми дойде да разговаря с мен един агент от ФБР.

— Джон Гейдър?

— Да, така се казваше. Пита ме дали двамата с Кейт сте се разбирали. Дали сте се карали често. Дали съм виждал да биеш сина си.

— Какво?

— Искаше да знае дали буйстваш, когато пиеш. Дали имаш любовница.

— От ФБР подозират мен?