Изгубеният брат

9

Глътнах още един антидепресант и в същия миг чух, че се звъни на входната врата. Обзе ме надежда, защото реших, че от ФБР ми носят новини.

Но когато отворих вратата, се намръщих, понеже на верандата стояха облечени в карнавални костюми деца. Изведнъж осъзнах, че бе празникът Вси светии8. А аз нямах бонбони, които да им дам. Не че децата се впечатлиха от това. Те отстъпиха назад, сякаш аз носех страховит костюм. Наканих се да им обясня, но малчуганите побягнаха.

Затворих вратата и угасих лампата. Като погледнах през тъмния прозорец, видях и други деца в костюми, но както се бях надявал, те подминаха къщата ми. С болка си спомних, че Вси светии беше един от любимите празници на Джейсън. Той обичаше да се маскира като космическо чудовище или като луд учен. Самият аз го придружавах с удоволствие по време на обиколките му. Но тази вечер щеше да е различно. Ядосах се, защото неволно бях изплашил децата. Толкова изкривено ли изглеждаше лицето ми от загубата? Нима в очите ми се четеше лудост?

Все още стисках в ръка шишенцето с антидепресантите. Захвърлих го с ругатня в другия край на всекидневната. Депресията ми премина в гняв. Какво ми беше казал Пити при първата ни среща, когато го бях помислил за поредния измамник и му бях изкрещял да се разкара, преди да съм го смачкал от бой? Няма да ме надвиеш толкова лесно, както когато бяхме малки, Брад. „Ще видим“ — помислих си аз. В същия момент, в който отвън се чу вик, предупреждаващ децата да стоят настрани от моята веранда, аз се зарекох да спра да чакам полицията и ФБР да направят нещо, да спра да се надявам, че ще се случи чудо.

Трябваше сам да предприема нещо.

10

— Теория на заместването? — попита неразбиращо Грейдър.

— Точно така. — Бях толкова развълнуван, че не можех да седя и стоях прав пред бюрото му. — Знаем, че Пити е лъгал.

— Дант.

— Ами ако причината да бъде толкова убедителен е, че лъжите му са се базирали на някаква истина? В края на краищата той действително е бил в Бют и Колорадо Спрингс по времето, за което твърдеше. Просто не е правел там това, което ни каза.

— Не разбирам каква е вразката с тази теория на…

— Казахте ми, че в Западна Вирджиния няма град, наречен Ридемпшън.

— Точно така.

— Ами в останалата част на страната? Има ли изобщо някъде град, наречен така? А съществуват ли градове в Западна Вирджиния, чиито имена да имат религиозен подтекст както Ридемпшън?

Гейдър се замисли.

— Възможно е да сте прав. Така Дант по-лесно би запомнил измислените си истории.

— Бихте ли проверили?

Гейдър се облегна назад. Слабото му лице изглеждаше още по-изпито от умората.

— Ще се опитам. От Бюрото са ми възложили извънредна работа… — Той посочи дебелия куп документи пред себе си. — Но това ще промени ли нещо? Всичко, което Дант ви е наговорил за миналото си, са лъжи, чиято цел е била да ви накара да му съчувствате.

— А ако са само отчасти лъжи?

— И така да е, това няма да ни помогне да намерим жена ви и сина ви. Беше проверена всяка възможна следа. Екипът, който работеше по случая, вече е разформирован. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме появата на Дант.

— Пити. — Постарах се да запазя самообладание. — По дяволите, нима нищо от това, което научихте за него, не ви помогна да разберете по-добре методите му на действие и да предвидите къде би могъл да отиде?

— Да, естествено — отвърна Гейдър. — Разбира се.

Той се изправи и ме поведе към вратата с матирано стъкло.

— Теорията на заместването — изрече не много убедено агентът. — Несъмнено. Непременно ще направя проверка. Ако междувременно ви хрумне още нещо, на всяка цена елате и ми го кажете.

11

— Господин Пейн е готов да ви приеме — каза секретарката.

Оставих броя на „Нюзуийк“ отпреди три месеца, който ми се беше видял като нов, защото от изчезването на Кейт и Джейсън не бях обръщал внимание на световните новини. Пресякох малката приемна и влязох в кабинета, който в сравнение с първото помещение ми се стори доста просторен, въпреки че в моята фирма би минал за тесен.

Мебелировката бе аскетична: дървен стол, бюро, компютър, още един стол. И аквариум, в който внушителен очилат мъж ръсеше храна за рибки. Бялата коса контрастираше с младежката руменина на бузите му. Беше свалил спортното си сако. Върху синята му риза се открояваха жълти тиранти.

— Как се чувствате този следобед, господин Денинг?

— Опасявам се, че не много добре. В противен случай нямаше да съм тук.

Пейн кимна и двойната му брадичка леко се разлюля.

— Никой не идва при мен с добри новини. Преди приемах нещата твърде лично и в края на работния ден се чувствах като развалина. Така беше до мига, в който се сетих колко успокоително ми действа аквариумът в кабинета на зъболекаря ми. Това тук са най-обикновени златни рибки. Не знам дали помагат на клиентите ми, но вършат чудеса за мен. Ще повярвате ли, че преди бях кълбо от нерви и тежах само шейсет и четири килограма? Но откакто притежавам тези рибки — той разпери ръце, за да обхване корема си, — направо разцъфтях.

Устните ми неволно се разтегнаха в лека усмивка.

— Надявам се, че ви ободрих, господин Денинг. — Пейн остави кутията с храна за рибки и се отпусна на стола зад бюрото си. — Искате ли кафе? Някакво безалкохолно?

Поклатих отрицателно глава.

Той сплете пръсти върху големия си корем и ме погледна с най-състрадателния поглед, който някога съм виждал.

— В такъв случай кажете ми с какво мога да ви бъда полезен.

Разказах му на пресекулки за Кейт и Джейсън.

Когато свърших, Пейн кимна.

— Четох за станалото във вестниците и гледах репортажите по телевизията. Истински ужас.

— Моят адвокат ми каза, че сте най-добрият частен детектив в Денвър.

— Може би той не познава много частни детективи.

— Каза ми също, че преди сте работили за ФБР. Че сте разкрили един сериен убиец.

— Вярно е.

— Каза ми още, че сте предвидили къде ще бъде следващият удар на една банда, издирвана за обир на банки в няколко щата.

— Така е.

— И кога ще бъде направен този удар. Освен това ми каза, че сте предотвратили опита на един терорист да…

— Но тези неща ги извърших през почивните си дни.

Шегата ме свари неподготвен.