— Моля ви. Цялото това ласкателство накара бузите ми да станат още по-червени — допълни Пейн. — Аз бях част от екип. Всеки от нас имаше дял в разрешаването на тези случаи.
— Адвокатът ми каза, че сте направили
— А каза ли ви, че това ми коства първия брак, да не говорим за куршума в коляното, който ме подтикна да напусна Бюрото? Най-накрая помъдрях и разбрах, че трябва да престана да очаквам прекалено много от себе си. И вие не трябва да очаквате прекалено много от мен, господин Денинг. Добър съм, но само защото често виждам неща, които другите пропускат. Във вашия случай е важно за емоционалното ви здраве да не разчитате на невъзможното.
Понеже нямаше към кой друг да се обърна, преглътнах разочарованието си.
— Поне сте честен.
— И така, питам ви отново — с какво мога да ви бъда полезен?
— Федералното бюро и полицията се предадоха. — Постарах се да прикрия треперенето на гласа си. — Минаха шест месеца. Дочух, че при случаите с изчезнали хора, колкото повече време минава, толкова по- малък става шансът те да бъдат открити. Или поне да бъдат открити живи — добавих с усилие.
— Зависи. При всеки случай е различно. Статистиката отчита миналото, а не прогнозира бъдещето.
— С други думи, вие сте непредубеден. Вие сте човекът, който ми е необходим. Ще ви платя колкото поискате. Парите не са проблем.
— Парите не са проблем и за мен. Цената ми е една и съща за всички клиенти — отговори Пейн. — Но защо вярвате, че мога да постигна повече от полицията и от ФБР?
— В момента те бездействат.
— Защото вероятно вече са направили всичко възможно.
— Аз не смятам така.
— Това е разбираемо. — Пейн разпери ръце. — Но трябва да сте наясно, че аз не разполагам с ресурсите, които са на разположение на ФБР.
— Разбира се. Но можете да се вслушвате в нови идеи. Можете… Мисля, че не съм бил достатъчно ясен. Не искам да ви наема просто да продължите разследването.
— Така ли? — Пейн изглеждаше озадачен. — А за какво тогава?
— Искам да ме обучите така, че да съм способен сам да продължа разследването.
12
— Трябва ми пистолет — казах аз.
— Какъв да бъде? — Продавачът беше с брада и дълга коса, вързана на опашка.
— Който е най-мощен и побира в пълнителя си най-много куршуми.
— Патрони.
— Моля?
— Не се наричат куршуми. Наричат се патрони. Куршумът е онази част, която се отделя от гилзата и улучва целта.
— Добре. Значи, който побира най-много патрони.
— По мишени ли ще стреляте или ще го използвате, за да браните дома си? Питам ви, защото някои хора смятат, че ловджийската пушка е най-доброто средство против крадци.
— Какво ще кажете за някой от тези?
— Револвер? Той се зарежда само с шест патрона. Полуавтоматичните побират повече. Но ще трябва да решите какъв калибър искате — деветмилиметров или четиридесет и пети?
— Кой е по-голям?
— Четиридесет и пети калибър.
— Ще го взема.
— Вие си знаете, но най-голям не означава винаги най-добър. Четиридесет и пет калибровият побира седем патрона в пълнителя си и един в патронника. Но ето този деветмилиметров побира
— Колко по-малка е ударната мощ?
— На деветмилиметровия ли? Ами, казано с други думи, върши си работата. Вижте какво, единствената причина този деветмилиметров пистолет да побира в пълнителя си само десет патрона е, че в средата на деветдесетте конгресът прие закон за нападателните оръжия, с който ограничи мощността на личното стрелково оръжие. Но
— Да?
— Тази събота в града ще има оръжейна изложба. Ще ви запозная с един приятел, който продава произведена преди приемането на закона деветмилиметрова берета, която побира
— Това са доста патрони.
— Няма две мнения по въпроса. Не ме разбирайте погрешно. В продажбата на това оръжие няма нищо незаконно. Въпросният закон само забранява производството и вноса на пълнители с вместимост над десет патрона. Моят приятел е закупил беретата преди законът да влезе в сила, така че притежанието й е напълно законно. Но този модел е рядкост на пазара и за да го закупите, предполагам, ще трябва доста да се изръсите.
— Разбира се.
— Но после… — Продавачът явно се смути.
— Какво после?
— Да не направите някоя беля. Вижда се, че нищо не разбирате от оръжия. Така че, ако не искате да си простреляте крака, по-добре първо вземете уроци по стрелба.
13
В мрака от другата страна на прозореца бушуваше първата за сезона снежна буря, но аз не й обръщах внимание, защото бях изцяло погълнат от интернет адресите, които ми беше дал Пейн — сайтове, които ФБР използваше при разследванията си. До новия ми лаптоп лежаха речници и енциклопедии, в които търсех религиозни думи, сходни на „спасение“. В повечето нямаше нищо обещаващо. Не можех да си представя, че някой би кръстил населено място Изкупление, Опрощение, Молитва или например Възмездие. Но в крайна сметка се оказа, че в Юта има село, наречено Възмездие.
На стената от дясната ми страна бях закачил голяма карта на Съединените щати. От време на време ставах и забивах бележка с кабърче там, където бях открил селище с религиозно име. След няколко часа кабърчета имаше по цялата карта, но нито едно от тях не беше на територията на Монтана. Започнах да проумявам защо Гейдър не бе пожелал да провери теорията ми.
Обезсърчението ми нарасна още повече, когато изведнъж осъзнах, че има много населени места, кръстени на светци. Количеството на бележките върху картата започна да се увеличава. Скоро неизползваните кабърчета свършиха.
14
— Как мога да си създам фалшива самоличност?
Пейн обмисли въпроса ми, докато хранеше рибките в аквариума. После отпусна туловището си върху стола и той изскърца под тежестта му.
— Първо, трябва да си изберете за родно място град, в който никога не сте живял.
— Защо?
— За да предпазите фалшивата си самоличност от разкриване. Ако сте израснал в Кливланд, не бива личността, за която се представяте, също да е оттам. В противен случай, ако някой реши да провери новата ви самоличност, може да отиде там, да покаже снимката ви на местните хора и да попадне на човек, който
