— По-лоша, отколкото можете да си представите. Трябва да се срещна с него по подходящ начин и в подходящо време.
— А каква е втората услуга, която искате от мен?
— Как да намеря къщата на госпожа Уорън?
9
След трикилометрово шофиране по пътя, който водеше южно от града, стигнах до Т-образно кръстовище. Поех наляво и както ми го бе описал пасторът, павираният път премина в чакълен. Под колелата се вдигаха облаци прахоляк, които пречеха на видимостта ми в огледалото за обратно виждане. Напрегнат, гледах напред с надеждата, че срещу мен няма да изскочи някоя кола или камион. Околността беше леко хълмиста и на върха на всяко възвишение ме хващаше страх, че внезапно ще се озова срещу приближаващо се превозно средство, карано от
Изпотен, със залепнала за гърдите ми риза, видях обширната гъста гора, която според указанията на пастора трябваше да остане от лявата ми страна. Минах покрай пощенска кутия, затворена порта и тесен черен път, който се губеше между дърветата. „Къщата на госпожа Уорън е точно зад гората — бе казал преподобният, — където тя можеше да гледа елените, катеричките, миещите се мечки и всички останали животни, които наричаше «божии чеда», докато бродят около имота й.“ Успокоен, че не бях срещнал никого и следователно никой не ме беше видял, продължих да карам, вдигайки още повече прахоляк. Но в същото време не преставах да се тревожа, че причината да не зърна никакво движение, се дължеше на факта, че Пити не беше там, че се беше преместил.
Пити.
Да.
На всяка рентгенова снимка се виждаше един особен зъб с четири корена, които растяха в различни посоки. Детският беше по-малък и по-слабо изразен, отколкото този на мъжа. Въпреки това не бе трудно да се види, че единият бе пораснал и бе станал другият. ??? Не че се основавах само на моето мнение. Преди да тръгна да обикалям различните църкви, бях посетил рано сутринта един стоматологичен кабинет. С парите, изтеглени от местна банка, бях платил сто долара на зъболекаря да разгледа рентгеновите снимки, преди да се заеме с пациентите си. Той се бе съгласил с мен: снимките принадлежаха на един и същи човек.
Ето така стояха нещата. Мъжът, който се бе представил за моя брат, бе казал истината. ФБР грешаха. Лестър Дант не си беше присвоил личността на Пити. Пити бе присвоил тази на Лестър. Но това тревожно откритие не решаваше нищо. Тъкмо обратното. То пораждаше още повече обезпокоителни възпроси, които заплашваха да разстроят разсъдъка ми.
Едно беше ясно. След като бе заблудил полицията, карайки я да мисли, че е поел на запад през Монтана, той бе отвел Кейт и Джейсън в противоположната посока — в Удфорд. Поради тази причина вече не му се е налагало да оставя лъжлива следа, като зарязва откраднати коли, тъй като лесно е можел да избегне опасността да бъде заловен. Единственото, което е трябвало да направи, било да отмъкне кола с регистрационен номер от някой далечен щат. Близките на шофьора й нямало да се обезпокоят от отсъствието му поне няколко дни. Докато той или тя са били обявени за изчезнали, Пити е стигнал до фермата на госпожа Уорън и е скрил колата. Междувременно е сменил няколко пъти регистрационния номер и е захвърлил собственика на колата в някое усамотено място край междущатското шосе.
Госпожа Уорън. Пити е бил сигурен, че ще може да я сплаши с онова, което й е сторил година преди това. В църквата, където бях научил за него и госпожа Уорън, пасторът бе споменал, че Пити е работел при нея като ратай, и, че тя никога не е пропускала неделните служби освен онзи път преди две лета — адна година преди Пити да ми отнеме Кейт и Джейсън. Той сигурно бе сторил нещо толкова ужасяващо на госпожа Уорън, че на нея й е било невъзможно да отиде на църква през онази неделя. Когато пасторът й е позвънил по телефона, уверен, че само нещо много сериозно би я задържало вкъщи, тя му заявила, че е болна от грип. Следващата неделя отново е присъствала на службата. Междувременно е казала, че Пити си е заминал.
Вероятно позвъняването на преподобния бе спасило живота на госпожа Уорън. Заради загрижеността му към нея Пити сигурно си е помислил, че пасторът го подозира и затова се е махнал. Но когато старата дама се е почувствала в безопасност, защо не е споделила с никой преживения ужас? Не беше трудно да се досетя за отговора. Също като госпожа Гарнър от Логанвил тя се беше срамувала да разкрие пред другите енориаши какво й е сторил Пити. Пък и той несъмнено я е заплашил, че, ако го издаде, ще се върне и ще я накаже.
Може постепенно да се е успокоила, но, година по-късно, за неин ужас Пити се е върнал. Сигурно е намерил начин да скрие от нея Кейт и Джейсън. Все едно — мъките й са започнали пак. Той я е тормозел жестоко, за да я накара да го включи в завещанието си. Принуждавал я е да повтаря думите „Чувствам го като свой син“ отново и отново, за да прозвучат убедително пред адвоката. Пити сигурно е стоял до нея в кантората, когато е подписала документите, напомняйки й с присъствието си за заплахата, че ако каже нещо против него, ще се погрижи да прекара в агония остатъка от живота си. След това я е държал затворена в къщата, като е подхвърлял тук-там пред хората от енорията, че напоследък госпожа Уорън не се чувства много добре. Така те са били подготвени за нейната смърт и тя не ги е изненадала. В крайна сметка, както бе казал пасторът, госпожа Уорън е била в доста напреднала възраст. Може би една нощ тя е издъхнала в съня си — с помощта на възглавница, притисната върху лицето й.
Докато карах обратно към града, позвъних по клетъчния си телефон на специален агент Гейдър, но секретарката му ми каза, че ще отсъства няколко дни. Обадих се и в офиса на Пейн, но телефонният му секретар ме информира, че няма да го има до края на седмицата. Стомахът ми се сви от предчувствието, че резултатите от биопсията на жена му са били лоши.
Оставаше ми само едно — да се свържа с местната полиция, ала като паркирах пред участъка (същата някогашна тухлена сграда) пред очите ми изникна обезпокоителната картина на полицаи, които скачат в патрулките и се отправят с пълна скорост към дома на госпожа Уорън. Страхувах се, че пристигането им щеше да е толкова явно, че ако Пити се намираше в къщата, щеше да ги усети и да избяга през задната й врата. Можеше никога да не науча какво е направил с Кейт и Джейсън. Дори и полицията да успееше да го залови, той можеше да откаже да отговаря на въпросите им. Можеше да отрече, че знае нещо за мястото, където Кейт и момчето бяха скрити. Ако все още бяха живи, те можеха да умрат от глад или да се задушат, докато Пити мълчеше. „Обмисли всичко!“ — напомних си аз. Имах нужда от повече информация. Не можех да рискувам полицията да се втурне да го преследва, преди да знам как точно трябва да го направят.
10
Жената-пилот каза нещо, което не можах да чуя заради бръмченето на едномоторния самолет.
Обърнах се към нея.
— Моля?
— Казах, че Удфорд е ето там.
Погледнах вдясно, накъдето сочеше тя. Големите правоъгълни участъци с ниски сгради, стари и нови, сякаш се протягаха към междущатския път.
Тя бе вложила в казаното някакъв подтекст, който ми убягна, така че поклатих недоумяващо глава.
— Не разбирам.
— Казахте ми, че искате да видите как изглежда родния ви град от въздуха.
— Да, повече или по-малко.
— Явно по-малко. Та вие изобщо не погледнахте в тази посока. Май онова, което ви интересува, са онези ферми пред нас.
Приближавахме се към осемдесетакровия участък, обрасъл с дървета и храсти. Въпреки че денят бе
