Мисията „Нощ и мъгла“

научите тази литургия на латински. Кой е основателят на Братството?

— Отец Джером.

— Кога е станало това?

— По време на Третия кръстоносен поход. 1192 година.

— Неговото истинско име?

— Хасан ибн ал Сабах. По случайност същото като на арабина, поставил началото на терора сто години по-рано. Въпреки че бил монах, кръстоносците решили да използват отец Джером като наемен убиец, защото бил арабин и нямало да се отличава от неверниците. Но за разлика от терора, осъществяван от арабите, извършеното от отец Джером, наричали свещен терор. Оттогава ние — отец Себастиан се наежи — вършим всичко, което е необходимо, за да защитим църквата. Сега доволен ли сте?

Дру кимна.

Свещеникът седна на тяхната маса.

— А вашите доказателства?

— Имахте достатъчно време да ме разгледате добре през онази преграда. Сигурно са ви дали моя снимка?

— Пластичната хирургия върши чудеса.

— В пръстена има капсула с отрова. Вашият манастир се намира в западна Франция, срещу английския бряг, в областта, за която двете държави са спорили по време на Третия кръстоносен поход. Тези факти би могъл да знае само член на Братството или човек, когото то е искало да вербува.

— Съвсем точно. Искало е. А сега повтаряме молбата си.

Изведнъж Дру почувства смазваща умора. Всичко започваше отначало. Никъде не можеше да се скрие.

— Какво искате? — гласът му трепереше. — След като сте знаели къде съм, защо ме оставихте жив цяла година?

— В пещерата насред пустинята? Трябваше да изкупите греховете си. За да спасите душата си. Да се пречистите. Оставихме ви жив за всеки случай. Вие отказахте да станете наш член, но ние намерихме начин да ви принудим да ни помогнете, защото имаме нужда от услугите ви.

— Помощ за какво?

— Да откриете…

— Какво?

— Един свещеник.

Силен взрив разтърси ресторанта.

Дру сякаш усети взрива части от секундата преди да чуе последвалия гръм. За миг стаята се обля в ярка светлина, а след това, когато той отхвърча към стената, потъна в мрак. Главата му се удари в камък, тялото му в масата, която се срути под тежестта му и под силата на взрива. Ударната вълна така го залепи на пода, че остана без дъх. Той се запревива от болка, ресторантът избухна в пламъци.

Изглежда бомбата бе скрита някъде около бара, защото той бе напълно разрушен. Барманът и двамата мъже, седнали наблизо, не бяха успели дори да извикат, вероятно бяха разкъсани от взрива. Но всичко това изплува в съзнанието му едва по-късно.

Той все пак бе чул някой да пищи. Бе женски писък. Арлийн. Желанието да помогне го върна сред пламъците в разрушената стая.

Димът му пречеше да диша. Запълзя в посоката, откъдето идваха стенанията на Арлийн, но усети, че някой го сграбчи здраво. Той крещеше и се съпротивляваше яростно, но не успя да се отскубне и някой го извлече навън. Заобиколен от тълпата в горещата, мрачна и тясна уличка, вече не чуваше никакви викове. Направи последен опит да се освободи от ръцете, които се бяха вкопчили в него и да се върне в разрушената сграда. Но отново не успя и загуби съзнание. След малко отвори очи и пред размътения си поглед, убеден, че има халюцинации, видя Арлийн.

— Умирах от ужас при мисълта, че си мъртва.

— И аз — отвърна Арлийн.

Той сграбчи ръката й.

Седяха на метални столове в един покрит с пясък двор, заобиколен от високи каменни стени. До тях достигаше отгласът от шумотевицата на пренаселената столица, който нарушаваше спокойствието в една от малкото църкви в този арабски град. Всъщност се намираха в двора на православна гръцка църква, чиито остри кули контрастираха със заоблените минарета на джамиите.

Бе рано сутринта на следващия ден. Слънцето още не бе огряло целия двор и жегата все още бе поносима.

— Когато взривът избухна, ми се стори, че извика — Дру продължаваше да стиска здраво ръката й.

— Да, виках те.

— Но звукът се чуваше като изпод земята.

— И на мен самата ми звучеше така. Но след трясъка всички шумове ми се струваха така далечни, дори и собственото ми дишане, все едно идваше някъде отвън. Разбирах само, че не мога да се движа, също както и ти. А и двамата трябваше да се измъкнем оттам.

Той се засмя. Почувства болка в гръдния кош, но не й обърна внимание. Преливаше от щастие, че Арлийн бе останала жива.

— Как се отървахме?

— Отец Себастиан е имал подкрепление.

— Професионалист.

— Измъкнаха ни от ресторанта преди да дойде полиция — осведоми го Арлийн. Не знам как точно са ни изнесли на улицата, но си спомням как ни измъкнаха от тълпата и ни качиха отзад на един камион. След това започнах да губя ориентация. Дойдох на себе си едва тук, в тази стая в църквата.

— Къде е отец Себастиан?

— Жив и здрав — отговори някой.

Дру се обърна. На прага видя отец Себастиан, който този път му заприлича повече на италианец, отколкото на египтянин, облечен в черно расо с бяла якичка. Държеше кърпичка на носа си. Когато излезе от слабо осветената стая в обления в слънце двор, Дру забеляза следи от кръв по кърпичката — вероятно следствие от експлозията.

Свещеникът изнесе тръбен стол и седна.

— Не можах да дойда по-рано, защото трябваше да отслужа сутрешната литургия.

— И аз бих могъл да присъствам и да помогна с нещо — каза Дру.

— Когато надникнах, все още спяхте. В този момент се нуждаехте повече от почивка, отколкото от духовна храна.

— Но сега най-важно за мен е да разбера какво става.

— И по-точно?

— Ставам ужасно лош, когато някой се опитва да ме вдигне във въздуха. При други обстоятелства бих си помислил, че случайно сме попаднали на мястото на взрива. Може би, ако бяхме в Израел например. В Париж или Рим. Но в Кайро? Не е територия на терористите.

— Това не е съвсем вярно. Докато бяхте в пустинята, в Кайро също станаха няколко атентата.

— Но не и в някакъв малък ресторант, в отдалечен квартал на града. Каква би била политическата им цел? Тази бомба не избухна случайно, а точно когато ние бяхме там. Била е поставена заради нас.

— За втори път в разстояние на два дни се мъчат да ни убият — обади се Арлийн.

Отец Себастиан напрегнато я погледна от стола си.

— Точно така. За втори път — потвърди Дру. — Когато Арлийн и аз се опитвахме да се измъкнем от пустинята… — и той разказа на свещеника за двамата араби в падината. Арлийн допълваше.

— Мислите, че не са обикновени мародери? — отец Себастиан погледна към Арлийн. — Споменахте, че и преди това са ви нападнали на същото място. Може би втората двойка са били техни роднини, дошли да си отмъстят.

— Първите двама бяха аматьори — убедено каза Арлийн, — но не и следващите.