Мисията „Нощ и мъгла“

Холоуей изстина, когато я прочете.

НЕ ИСКАМ ДА ПОЛЗВАМ ТЕЛЕФОНА. ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ РЕШЕНИ. БАЩИТЕ НИ СА СПАСЕНИ. УТРЕ ТЕ ЧАКАМ. ТРИ СЛЕДОБЕД МЕСТНО ВРЕМЕ. МОЕТО ИМЕНИЕ. ХОЛОУЕЙ.

— И си повярвал на това? — той смачка телеграмата.

— А какво друго ми оставаше? Да взема да ти се обаждам, когато ми съобщаваш, че телефонът не е безопасен? Или да си остана в Мексико, след като знам, че баща ми ще бъде тук в Канада?

— Абсолютен глупак! Аз също получих телеграма! С почти същото съобщение! Че и моят баща ще ме чака тук.

— В такъв случай, ти си не по-малък глупак от мен!

— Само те са! — Холоуей се обърна към входа на имението — Те ни погодиха този номер!

— Те? — Розенберг усети, че коленете му се подкосиха. — „Нощта и мъглата“?

— А кой друг? И сега сигурно ни наблюдават отнякъде!

Холоуей и Розенберг тръгнаха към къщата.

Но Холоуей се обърна назад, защото чу шум от приближаваща се по пътеката кола. Охраната се спусна натам. Зад волана бе Милер.

— Казах ти да не идваш тук! — извика Холоуей.

Милер удари спирачки и изскочи ядосан от колата.

— А пък аз ти казах, че тръгвам! Ти си знаел какъв е бил баща ми! И всички останали от групата! Опитвах се да си внуша, че ще падна до твоето ниво, ако просто дойда тук и те удуша. Но, Господ да ми е на помощ, дори когато научих за престъпленията на баща си, исках той да се върне! А след това получих твоята телеграма! Баща ми! Пишеш, че е тук! Къде е?

Холоуей грабна листа, който архитектът сърдито размахваше. Съобщението бе същото като изпратеното до Розенберг.

— Те са тук — закрещя Холоуей. — Сигурен съм. Няма съмнение. Те са някъде тук!

— Някъде тук ли? — ядосано запита Милер. — За какво говориш? Някъде тук? Кой по-точно?

— Трябва да се скрием. Бързо. Влизайте вътре — Холоуей се спусна към стълбите. Извика на началника на охраната: — Събери хората! Концентрирайте силите си тук! Защитавайте къщата!

Но отново се обърна към пътеката, защото чу шум от двигател.

„О, боже! Стигат ми толкова!“

В следващите два часа продължиха да пристигат коли, от които изскачаха мъже, размахващи телеграми. Всички те бяха повикани тук от цял свят — Мексико, Америка, Англия, Франция, Швеция, Египет и Италия. Идваха, за да се видят отново с бащите си, но разбраха, че са били измамени. Холоуей бе поканил всички в кабинета си и бе наредил на охраната да отбранява къщата. Мъжете бяха страшно ядосани. Викаха, крещяха, обвиняваха, оплакваха се.

— Отивам си!

— Опасно е!

— Не по-малко опасно е да стоим тук!

— Какво ще се случи в три часа?

— Защо е посочен точно този час?

— Ами ако бащите ни наистина се върнат?

— А ако някой ни нападне?

Посоченото в телеграмите време мина. Холоуей чу да пристига поредната кола. Изтича навън, като се надяваше, че греши в предположението си за „Нощ и мъгла“ и се молеше това да са Сет и Ледената висулка.

Но вместо кола, по пътеката се движеше камион. Каросерия с дървени прегради, покрита с брезент.

Холоуей изтръпна.

Приличаше на камион за превозване на животни.

„Господи, имай милост към нас“ — мислено рече той, изпълнен с ужасно предчувствие. Надвисналата опасност му изглеждаше още по-страшна, защото не знаеше какво точно са намислили непознатите противници. Но в едно бе сигурен — краят на тази история наближаваше.

— Какво става там? — запита Сол, клекнал до Ерика, Дру и Арлийн, когато видя носещия се към къщата камион. В двора бяха паркирани девет коли. Мъжът в синия анцуг истерично крещеше на охраната, която насочи оръжието си към камиона.

— Трябва да се придвижим по-близо — каза Дру.

— Сега му е времето, когато охраната се занимава с камиона — обади се Ерика.

Висока до кръста мрежа от бодлива тел отделяше храстите, в които се криеха, от ливадата. Ерика тръгна към оградата. Не се виждаха електрически проводници, нито снимачни камери. Може би по земята бяха разположени детектори на звук и натиск, но се налагаше да рискуват. Тя се прехвърли от другата страна и запълзя.

На около стотина метра вдясно се виждаше мъжът със синия анцуг. Крещеше заповеди на хората от охраната, насочили оръжие срещу камиона, който най-после изкачи височината и приближи паркираните пред къщата коли.

Ужасно предчувствие я накара да запълзи по-бързо. Обърна глава към Сол, който се придвижваше в нейната посока. Дру и Арлийн останаха малко по-вляво. Бяха се пръснали така, че да не ги забележат.

Слънцето приличаше в гърба й. Тя изтича към един отрупан с атрии цветарник, зад който се скри. Изведнъж спря. Двама души от охраната притичаха край нея и се присъединиха към останалите, които стояха с насочени срещу камиона оръжия. Той бе обърнат така, че каросерията гледаше към къщата. Ерика се възползва от ситуацията и се придвижи още по-близо. Но вляво от себе си забеляза часови. Скри се зад един храст. С готово за стрелба оръжие, той се опита да заеме удобна позиция, но падна като подкосен. Силно озадачена, Ерика забеляза двама възрастни мъже, които се появиха зад него. Единият държеше особен вид оръжие, чиято форма й бе позната — използваше се за изстрелване на стрелички, напоени с приспивателно. Въпреки напредналата си възраст мъжете действаха със забележителна сръчност. Издърпаха мъжа зад един навес и взеха оръжието му. След това бързо се скриха зад къщата.

Удивлението й нарасна, когато погледна напред и видя, че вратата на кабината до шофьора се отвори и оттам се показа възрастен мъж. Той се запъти към капака на каросерията. Там го чакаше друг мъж. Ерика не го бе забелязала, защото камионът го закриваше. Двамата се прегърнаха пред смаяните погледи на охраната и пред дулата на насочените към тях автомати. Изпълнена със страх и учудване, Ерика се придвижи напред. Сърцето й биеше до пръсване. Лошото предчувствие се сбъдна. Възрастният мъж, който се бе появил зад камиона, бе баща й.

Яростта бе по-силна от страха. Джоузеф Бернщайн спря на известно разстояние от насочените автомати и се обърна към Холоуей:

— Така ли посрещате гости?

— Кои сте вие?

— Мисля, че вече се досещате — отвърна Ефраим Авидан. Той повдигна брезента. — Кажете на охраната да свали оръжието — и отметна покривалото встрани. С трясък отвори задния капак на каросерията.

Вътре седеше брадат мъж с готова за стрелба автоматична пушка.

— Тъй като оръжията са по вашата част, без съмнение съзнавате, че съм дръпнал спусъка — обърна се той към Холоуей. — Знаете колко бързо сее смърт тридесет калибровата пушка. Дори и на някой от охраната да му хрумне да стреля по мен, ще успея да натисна спусъка по рефлекс. Прицелил съм се право в гърдите ви. Направете това, което ви каза моят приятел. Накарайте охраната да свали оръжието.

— А ако ви е необходим допълнителен стимул, за да им наредите, просто погледнете по-навътре в каросерията — допълни Джоузеф.

Зяпнал от учудване, Холоуей се втренчи в камиона.