— Трябва да ти кажа, Бюканън…
— Потър.
— …че понякога ме тревожиш. Мисля си, че се вживяваш твърде много във фалшивите си самоличности.
— Но не ти си рискуваш задника, ако забравя за кого трябва да се представям. Затова престани да си играеш с живота ми. Отсега нататък говори с мен сякаш аз съм Едуард Потър.
Оперативният работник отново въздъхна.
— Както искаш, Едуард. Жена ти се е развела с теб, защото си бил твърде отдаден на работата си и не си отделял достатъчно внимание на нея и двамата ви сина. После се е омъжила повторно. Заради многобройните заплахи, които си получавал от търговци на наркотици, тя е подала молба и е получила съдебно разпореждане, което ти забранява да се приближаваш до синовете си без предварително разрешение от нейна страна, ако не можеш да гарантираш безопасността им. Новият й съпруг печели двеста хиляди годишно. Собственик е на няколко санаториума край лечебни извори. За разлика от него ти печелиш някакви жалки четиридесет хиляди — или по-скоро, печелел си — заплата, която изглежда направо унизителна в сравнение с милионите на отрепките, които арестуваш, а после виждаш как излизат от ареста под гаранция и в края на краищата се спазаряват за някаква малка присъда в затвор с лек режим. Убеден си, че ако беше приемал подкупите, които са ти предлагали, жена ти щеше да бъде доволна да живее в нова къща и не би те напуснала. В края на краищата си решил, че, по дяволите, щом не можеш да се справиш с търговците на наркотици, по-добре ще бъде да станеш един от тях. Да покажеш на проклетата си бивша жена, че можеш да печелиш сто пъти повече от онзи смотаняк, новият й съпруг. Патката ти е по- голяма от неговата.
— Да — каза Бюканън-Потър. — Патката ми наистина е по-голяма.
Оперативният работник го изгледа втренчено.
— Страхотно!
Лицевите мускули на Бюканън-Потър се стегнаха.
— Е, и как ще си го върна?
— Работил си като агент в Бюрото за борба с наркотиците? — тихо и все пак с необяснима сила попита първият близнак в ресторанта на „Клуб Интернасионал“ в Канкун.
Неприятно изненадани, той и брат му рязко се отпуснаха на столовете си.
— Успокойте се — каза Бюканън. — Сега съм на ваша страна.
— Да, бе — презрително произнесе вторият близнак. — Няма грешка. Точно така.
— И наистина очакваш да повярваме на това? — попита първият близнак. — Да приемем, че си изменник и да ти се доверим?
— Мисля, че вече направих жест на добра воля — каза Бюканън. — Този сгънат лист под ръката ви. Ако понатиснете служителите на Бахамската банка, които сте наели да перат парите ви, ще установите, че всички ваши верни, както смятате, съдружници, чиито имена съм написал на този лист, имат тайни сметки в офшорни банки. Разбирам, че подкупите тук са нещо обичайно, но мисля, ще се съгласите, че сумите, които вашите съдружници, в чиято вярност очевидно не се съмнявате, са заделили за черни дни, са значително по-големи, отколкото биха могли да спестят от подкупи и комисионни.
Вторият близнак се намръщи.
— Да приемем за момент, че информацията ти е вярна…
— О, вярна е. За това и дума не може да става. В края на краищата, гарантирам за нея с най-скъпото си нещо.
— И какво е то? — почука с пръсти по масата първият близнак.
— Моят живот. Ако лъжа за тези банкови сметки — а за вас няма да е трудно да проверите това — вие ще ме убиете.
— Но през това време ти може би ще успееш да направиш това, което искаш, и да изчезнеш преди да успеем да те спипаме — вторият близнак се намръщи още повече.
— Какво бих могъл да направя? — разпери ръце Бюканън. — Докато не проверите хората от този списък и не решите дали моята информация ви върши работа, така или иначе няма да ми се доверите. Няма да правите бизнес с мен.
— Не е задължително да правим бизнес с теб, дори и да казваш истината — първият близнак продължи да потропва с пръсти по масата.
— Такава възможност винаги съществува — Бюканън сви рамене. — Според мен обаче, аз рискувам всичко, а вие — нищо. Не виждам какъв риск има в днешната ви среща с мен — на удобно за всички, неутрално място — за няколко питиета и вечеря. В най-лошия случай просто ще си загубите времето. От моя гледна точка обаче, в най-лошия случай ще загубя живота си.
Без да се споглеждат, близнаците сякаш едновременно стигнаха до едно и също заключение.
— Exactamente.3 — Вторият близнак се обърна към полупразния ресторант, успя да привлече вниманието на сервитьора и направи кръгообразен жест с ръка, за да му покаже, че иска да повтори поръчката — по още две текили за всеки. Щом видя, че сервитьорът кимна, той се извърна към Бюканън. — Ти ме прекъсна преди да успея да задам въпроса си.
— Pardon. Задайте го сега.
— Да приемем за момент, че говориш истината за тези сметки в офшорни банки. Как ти ще обясниш големите суми, които твърдиш, че нашите съдружници са скрили от нас? Какъв е източникът на тези средства? Те трябва да са подкупи от служители на организациите за борба с наркотици, на които са предоставили информация. Единственото друго обяснение е те да крадат част от нашата стока или от парите, които събираме, а мога да те уверя, че водим сметка за всеки килограм, който изпращаме в Съединените щати и за всеки долар, който получаваме в замяна.
Бюканън поклати глава.
— Само подкупите не могат да обяснят огромните суми в тези офшорни сметки. Както знаете, служителите от организациите за борба с наркотиците не проявяват кой знае каква щедрост по отношение на подкупите. Бюджетите им са твърде малки. В този случай обаче грешите, като смятате, че сте се застраховали срещу кражби. Вашите хора участват в много сложна операция за отклоняване на стока и пари.
— Какво? — смая се вторият близнак. — No es posibile.
— Не само е възможно. Това е факт.
— Казвам ти, щяхме да разберем!
— Не и в този случай. Не и така, както те го правят. Те използват подкупни служители от Бюрото за борба с наркотиците, които им помагат. Колко пратки загубихте миналата година? Приблизително. Десет процента?
— Общо взето — каза първият близнак. — Неизбежно е част от пратките да бъдат заловени. Куриерите се изнервят и допускат грешки. Или пък служителите на Бюрото се озовават там, където трябва, в необходимия момент. Предвиждаме определен процент загуби. Това е част от бизнеса.
— Ами ако част от тези куриери не са били толкова изнервени, колкото твърдят? — попита Бюканън. — Или пък служителите на Бюрото са били предварително предупредени за точното място и време? Ами ако тези ваши куриери плюс част от служителите на Бюрото въртят заедно свой собствен бизнес?
Когато сервитьорът донесе новата поръчка с напитки, всички млъкнаха. Веднага щом се отдалечи, те огледаха внимателно посетителите на ресторанта, увериха се, че никой не е седнал достатъчно близо, за да ги подслушва, после се обърнаха един към друг, вдигнаха чашите си и повториха ритуала със солта, текилата и лимона.
— Довърши това, което беше започнал да казваш — първият близнак очевидно се надяваше, че алкохолът ще развърже езика на Бюканън и ще го накара да допусне грешка.
— Системата им е доста хитра — Бюканън остави резенчето лимон, от което беше отхапал. — Подкупните агенти от Бюрото трябва да покажат на шефовете си, че си вършат работата както трябва. Затова предават част от това, което конфискуват. После правителството се хвали, че печели войната срещу наркотиците, а американските телевизионни мрежи показват най-новата победа във вечерните новини. Но това, което не знае американското правителство, както и обществеността, е че са били конфискувани и
