повярват на легендата му само защото я беше представил уверено и убедително. Те щяха да искат всевъзможни доказателства за неговата искреност.
Но може би противниците на Бюканън щяха да приемат, че той ще разполага с неопровержима легенда. В такъв случай, по какъв друг начин биха могли да проверят дали той наистина е този, за когото се представя.
Колкото повече мислеше за това Бюканън, толкова повече му се струваше, че въпросът се свежда до това дали близнаците наистина са разгневени или само се преструват. Дали те щяха да се усъмнят в него само защото някакъв пиян американец беше заявил, че го познава като Джим Крофорд? А не беше ли по- вероятно близнаците да използват твърдението на пияния американец като предлог да сплашат Бюканън, да го накарат да се почувства беззащитен, да направят всичко възможно, за да открият някаква слабост в поведението му?
Пласт след пласт. Нищо не е очевидно само по себе си, смутено помисли Бюканън, докато нападателите му го бутаха по пътеката към приглушените светлини на някакъв бар на открито, който се намираше до самия бряг.
Островръхият сламен покрив на бара се крепеше на дървени греди. Нямаше стени. Овалният плот беше заобиколен от бамбукови масички и столове, откъдето неколцината останали да си допият посетители имаха изглед към увенчаните с бели гребени вълни в мрака. Част от хотела граничеше с градината, така че единственият начин Бюканън и противниците му да стигнат до плажа беше да минат покрай бара.
— Не очаквай тези хора да ти се притекат на помощ — прошепна първият близнак, който вървеше от дясната страна на Бюканън, когато наближиха бара. — Ако вдигнеш шум, ще те застреляме пред тях. За нас те нямат никакво значение.
— Те са пияни, а ние сме в сенките. Няма да има никаква полза от тях като свидетели — добави вторият близнак вляво от Бюканън.
— Нито пък могат да видят пистолета ми. Покрил съм го с якето си. Можеш да бъдеш сигурен, че съм го насочил към гръбнака ти — каза телохранителят, който крачеше зад Бюканън.
— Хайде да успокоим топката, а? Нещо тук ми убягва. Защо са всички тези приказки за стрелба? — попита Бюканън. — Ще ми се тримата да се успокоите и да ми обясните какво става. Дойдох при вас с най- добри намерения. Не бях въоръжен. С нищо не ви заплашвам. И изведнъж вие…
— Млъкни, докато подминем хората в бара — промърмори на испански първият близнак.
— Или следващата дума, която произнесеш, ще ти бъде последна — каза вторият близнак. -Entiende? Разбираш ли?
— Логиката ви е желязна — отговори Бюканън.
Няколко туристи вдигнаха очи от чашите с коктейли, когато Бюканън и останалите трима минаха край тях. След това един от туристите завърши някакъв виц и всички на масата се разсмяха.
Този изблик на смях от близката маса беше толкова гръмогласен и неочакван, че близнаците се сепнаха и извърнаха глави към шума. Телохранителят вероятно също се беше изненадал. Нямаше начин Бюканън със сигурност да разбере. Все пак шансът беше на негова страна. В този момент би могъл да го направи. Би могъл да се възползва от объркването им, да забие ръбовете на дланите си в ларинксите на двамата близнаци, да замахне назад и встрани с левия си крак, за да строши коляното на телохранителя, да се извърне и да сграбчи китката на ръката, в която стискаше Беретата. Би могъл да направи това за по-малко от две секунди. Светлината от бара му даваше възможност да види, че нямаше да има нужда да се притеснява за точността на ударите. Мъчителната болка в гърлата на близнаците щеше да им попречи да поемат дъх. Изплашени, опитващи се да напълнят дробовете си с въздух, те нямаше да имат време да си помислят да застрелят Бюканън, не и преди той да е свършил с телохранителя и да се е обърнал, за да приключи с тях. Това щеше да му отнеме още една или две секунди. Общо четири секунди. И Бюканън щеше да бъде в безопасност.
Но колкото и да беше уверен в успеха си, Бюканън не го направи. Защото важното не беше неговата безопасност. Ако всичко, за което се тревожеше, беше собствената му безопасност, той най-напред не би приел тази задача.
Задачата. Това беше важното.
Смехът постепенно стихна. Докато близнаците и техния телохранител, възвърнали самообладанието си, подминаваха заедно с Бюканън бара, докато наближаваха потъналия в мрак плаж, Бюканън се запита: Как би обяснил това на своите шефове? Мога да си представя изражението на лицата им, ако им кажа, че мисията е пропаднала, защото толкова съм се изнервил, че съм убил противниците си. С кариерата ми ще бъде свършено.
Не за първи път някой насочва пистолет към теб. Много добре знаеш, по време на тази задача това рано или късно щеше да се случи. Тези типове не са глупаци. Освен това никога няма да ти се доверят, докато не разберат дали можеш да се справяш със стреса. Остави ги да го направят. Успокой се. Продължавай да играеш ролята си.
Но какво би направил Ед Потър? — запита се Бюканън. Нямаше ли един корумпиран бивш служител на Бюрото за борба с наркотиците да се опита да избяга, ако си помислеше, че търговците на наркотици, чийто бизнес искаше да измъкне изпод носа им, са решили, че ще рискуват по-малко, ако го убият, отколкото ако той стане техен съдружник?
Може би, помисли си Бюканън. Ед Потър можеше да се опита да избяга. В края на краищата той е по- различен от мен. Той не е бил обучен като мен. Но ако аз се държа така, както Ед Потър би се държал наистина, съществува голяма вероятност да ме убият. Трябва да променя ролята. Точно в този момент публиката очаква дали няма да проявя слабост.
Но, Господ ми е свидетел, че няма да дочака подобна проява.
Тротоарът на „Клуб Интернасионал“ се простираше успоредно на брега. Звездите светеха ярко, макар че луната все още не беше изгряла. Откъм океана в мрака подухваше хладен вятър. От останалия зад тях бар отекна нов изблик смях, приглушен от редицата високи храсти и високата до кръста стена. Бюканън спря на края на тротоара.
— Добре — каза той. — Ето го плажа. Хубав е, наистина е хубав. А сега, няма ли да приберете тези пистолети и да ми кажете защо, в името на Бога, е всичко това. Не съм направил нищо, за да…
— В името на Бога? — попита първият близнак и бутна Бюканън от тротоара на пясъка. — Да, име. Много имена. Затова е всичко. Ед Потър. Джим Крофорд…
Бюканън почувства как обувките му потъват в пясъка и се извърна с лице към близнаците и техния телохранител, застанали на тротоара, малко по-високо от него.
— Само защото някакъв пияница си мисли, че ме познава? На вас не ви ли се е случило да ви сбъркат?
— Единственият човек, с когото са ме бъркали, е брат ми — каза вторият близнак. — Не вярвам в случайностите. Не вярвам, че по средата на разговор за моя бизнес и безопасността ми мога да си позволя да пренебрегна някой — пиян или не — който ме прекъсва, за да ми каже, че човекът, с когото говоря, не е този, за когото се представя.
— Хайде де. Та този пияница призна, че е сбъркал — настоя Бюканън.
— Но не изглеждаше убеден — троснато заяви първият близнак.
Два тъмни силуета приближиха по плажа. Бюканън и противниците му млъкнаха. Мексиканците застинаха. Когато силуетите приближиха достатъчно, Бюканън успя да различи мъж и жена — американци, около двадесетгодишни, които се държаха за ръце. Двамата сякаш не обръщаха внимание на заобикалящия ги свят, вглъбени единствено един в друг. Те продължиха да вървят по плажа, подминаха и изчезнаха в
