Близнаците и телохранителят сякаш замръзнаха. След това изведнъж се раздвижиха. Първият близнак свали пистолета, вторият отпусна десния клепач на Бюканън и изгаси фенерчето, а телохранителят свали подобните си на менгеме ръце от слепоочията на Бюканън. Първият близнак изгледа Бюканън изпитателно.
— Не очаквах да чуя истината. — Той седна на стола до Бюканън и сложи Браунинга на масата, така че цевта да сочи към Бюканън, но ръката му остана върху пистолета. — Попитах те преди. Пак ще те попитам. Кой си ти?
— Ед Потър — Бюканън затвори десния си клепач и започна да го разтрива. Имаше чувството, че лъчът на фенерчето продължава болезнено да пронизва окото му.
— И не си Джон Блок? Или Ричард Дейвис? Или Пол Хигинс? — попита първият близнак.
— Или Джим Крофорд? — добави вторият близнак.
— Никога не съм чувал за Джим Крофорд! — каза Бюканън. — Не знам за какво, дявол да го вземе, говореше онзи пияница в ресторанта. Що се отнася до Джон Блок, Ричард Дейвис и Пол Хигинс, те са… Как разбрахте за тези мои имена?
— Нямаш право да задаваш въпроси — първият близнак потупа с цевта на пистолета по масата. — Защо използваш тези имена?
— Аз не съм глупак — дясното око на Бюканън започна да сълзи. Той продължаваше да стиска клепача и да се взира в противниците си с другото. — Какво очаквате, че ще дойда в Мексико, ще започна да прекарвам нелегално наркотици на север и оръжия на юг, и ще използвам истинското си име? Дори и в Щатите, ако търгувах с наркотици, щях да използвам фалшиво име. Тук, в Мексико, където един yanqui винаги са набива в очи, имам още повече причини да използвам фалшиво име.
Вторият близнак включи и изключи фенерчето, сякаш в знак на предупреждение.
— Едно фалшиво име — това го разбирам.
— Но защо толкова много фалшиви имена? — първият близнак продължаваше да потупва по масата с цевта на пистолета.
— Вижте, казах ви, че имам бизнес и на други места, освен Канкун — заяви Бюканън. — Имам бази в Мерида, Акапулко, Пуерто Валярта и още в няколко курорта, които не съм споменал.
— Но ще ги кажеш — поклати глава вторият близнак. — Ще ги кажеш. — Гласът му беше хриплив от гняв. — Имената. Искам да чуя за тези имена.
Бюканън бавно отвори дясното си око. Зрението му все още беше притъпено от блясъка на фенерчето. Ако опитът му да ги заблуди не успееше, те щяха да се опитат да го убият. Щеше да има борба (ако имаше късмет и възможност да се опита да се защити), но нямаше кой знае какъв шанс да оцелее в сбиване срещу трима души, докато зрението му все още беше притъпено.
— Отговори! — излая вторият близнак.
— Приемам за дадено, че когато някой американец се опитва да върши незаконен бизнес в чужда страна, трябва да си намери помощници от местните хора — каза Бюканън. — Тези хора могат да ходят навсякъде и да правят неща, които този американец не би дръзнал да върши без да се изложи на опасност от разкриване. Трябва да се дават подкупи на служителите от местната власт. Наркотиците трябва да се вземат от доставчиците. След това на тези доставчици трябва да се плати с оръжие. Няма никакъв начин аз да се опитам да подкупя мексикански полицаи. Колкото и да са подкупни, те могат да решат точно този гринго да послужи за пример и да ме тикнат в затвора за сто години. Предпочитам някой друг да поеме риска да взима наркотиците и да доставя оръжията, особено когато става дума за сделки с онези побъркани копелета от картела Меделин. Да си го кажем направо — мексиканците са толкова бедни, че има хиляди младежи, които с радост ще рискуват живота си, ако им плащам това, което за тях е цяло състояние, а за мен е нищо. Разбира се, трябват ми хора във всеки курорт, където правя бизнес, а докато съм в тези курорти ми трябва някаква легенда, за да оправдая присъствието си. Ако някой турист започне да се появява през няколко седмици, той неминуемо ще привлече внимание върху себе си. Докато за един бизнесмен няма такава опасност, а най-често срещаните американски бизнесмени в курортите на Мексико са онези, които продават ваканционно време в луксозни апартаменти. Американските туристи нямат доверие в мексиканските търговци, които предлагат същата услуга. Но биха се доверили на един американец. Като използвах фалшиви имена във всички курорти, където имам бази, аз успях да убедя властите, че развивам съвсем законна дейност. Разбира се, във всеки курорт използвам различно име като за всяко от тях имам фалшиви документи. И в това е основното ми предимство. Ако полицията успее да залови някои от мексиканците, които използвам в различните курорти, или пък някой от доставчиците се обърне срещу мен и започне да ги разпитва, хората ми не знаят кое от фалшивите имена използвам. Те не знаят къде живея или върша бизнес. Аз решавам кога да се свържа с тях, затова те не могат да насочат полицията или доставчиците на наркотици към мен. Името, под което всеки от тези хора ме познава, също е фалшиво, но разбира се, нямам нужда от документи за самоличност за всички тези имена.
Първият близнак се наведе напред с ръка върху пистолета.
— Продължавай!
— Всеки от хората, за които се представям, се облича по определен начин, предпочита различни храни, има свои характерни особености. Един може да върви прегърбен, а друг да има стойка на бивш военен. Трети може леко да заеква. Четвърти може да сресва косата си назад. Или да има очила. Или да носи бейзболна шапка. У всеки има нещо запомнящо се. По този начин, ако полицията започне да разпитва за мъж с определено име и маниери, трудно би могла да го открие, защото тези маниери са фалшиви, също като имената. Както споменах, когато в ресторанта онзи пиян американец ме обърка с друг човек, неговата грешка бе подобна на онази шега, че за американците всички чужденци изглеждат еднакво. Е, тази шега може да се обърне. За мексиканците всички американци си приличат. Ние сме дебели. Тромави. Имаме много пари, но сме свидливи. Шумни сме. Държим се грубо. Така че местните хора, които използвам, ще запомнят всеки американец, чиито индивидуални особености могат лесно да бъдат описани, и ако бъдат принудени да ги опишат, например „той има очила и винаги носи бейзболна шапка“ на някой враг, аз просто трябва да променя маниерите си, да се смеся с останалите американци и да стана невидим.
Бюканън погледна близнаците и се запита дали е успял да ги убеди.
Първият близнак се намръщи.
— След като използваш толкова много фалшиви имена, как можем да сме сигурни, че наистина си Ед Потър?
— Каква причина бих имал да ви излъжа? Трябваше да ви кажа истинското си име, иначе нямаше да можете да ме проверите и да установите, че не представлявам заплаха за вас.
Бюканън зачака, като се надяваше, че е успял да разсее съмненията им. Той се беше придържал към едно от основните правила, валидни за операции от подобен род. Ако някой те притисне, ако се усъмни в теб и е на път да те разкрие, най-добре можеш да се защитиш с истината, или по-скоро с версия на истината, като я представиш по такъв начин, че да не изложиш мисията на опасност от провал, и все пак да прозвучи достатъчно убедително, за да разсее недоверието на противника. В този случай Бюканън си беше създал легенда, както бе обяснил на близнаците, но все пак разполагаше с още една — тази за Ед Потър. Втората беше предназначена да убеди близнаците да го приемат за съдружник. Но фалшивите имена, които беше използвал като търговец в луксозни апартаменти, както и останалите фалшиви имена, с които се представяше на вербуваните от него хора, не бяха предназначени да впечатлят близнаците и да покажат, че той може да им бъде от полза. Тези фалшиви самоличности бяха начин Бюканън да се предпази от мексиканското правителство, и най-вече да попречи на властите в Мексико да свържат незаконната му дейност с една секретна част на американската армия. Последното нещо, което шефовете на Бюканън желаеха, беше международен скандал. Всъщност, дори и да арестуваха Бюканън, докато се представяше за Ед Потър, дейността му по никакъв начин не можеше да отведе полицията до неговите шефове. Защото той разполагаше с още една легенда. Бюканън щеше да отрече пред властите, че някога е работил в Бюрото за борба с наркотиците, а междувременно шефовете му щяха да изтеглят и унищожат всички документи, доказващи тази фалшива самоличност. Той щеше да твърди, че е измислил цялата история с Бюрото, за да проникне в мрежата за търговия с наркотици. Щеше да твърди, защото за тази легенда също щеше да разполага със съответните доказателства, че е журналист на свободна практика, който е искал да напише репортаж за Мексиканската връзка за наркотици. Ако мексиканските власти се опитаха да разследват и тази легенда, те нямаше да успеят да открият нищо, което да свързва Бюканън с подразделението за Специални
