операции на американската армия.
— Може би — каза първият близнак. — Може би ще се споразумеем да работим заедно.
— Може би? — попита Бюканън. — Madre de Dios, какво трябва да направя, за да ви убедя?
— Първо ще съберем сведения за теб.
— Разбира се — каза Бюканън.
— После ще проверим дали някои от нашите съдружници наистина се опитват да ни изиграят, както твърдиш.
— Няма никакъв проблем. — Бюканън усети как го обзема победоносно чувство.
Успях да обърна всичко в моя полза, помисли си той. Преди пет минути бяха готови да ме убият, а аз се опитвах да реша дали ще ми се наложи да ги убия. Но постъпих правилно. Запазих спокойствие. Успях да ги убедя с думи. Мисията не е изложена на опасност от провал.
— Ще останеш с нас, докато направим проверката си за теб — каза вторият близнак.
— Да остана с вас?
— Някакъв проблем ли ще има за теб? — попита първият близнак.
— Всъщност, никакъв — отговори Бюканън. — Освен едно — да ме държите както затворник ще бъде лошо начало на съвместната ни работа.
— Да съм казал, че ще те затворим? — вторият близнак се усмихна. — Ще бъдеш наш гост. Ще ти осигурим всички удобства.
Бюканън се опита да отвърне на усмивката му.
— Звучи ми добре. Ще мога да опитам вкуса на онзи живот, с който искам да свикна.
— Но има още един проблем — каза първият близнак.
— О? И какъв е той? — Бюканън вътрешно се напрегна.
Вторият близнак включи фенерчето и насочи лъча край дясното око на Бюканън.
— Пияният американец в ресторанта. Ще трябва да ни докажеш със сигурност, че не си бил в Кувейт и Ирак по времето, когато той твърди, че сте прекарали заедно там.
— За Бога, все още ли продължавате да мислите за онзи пияница? Не разбирам как бих могъл да…
— Крофорд! — прогърмя мъжки глас в тъмнината близо до бара на хотела. Гласът беше дълбок, дрезгав и надебелял от алкохола.
— Какво беше това? — бързо попита първият близнак.
О, не, помисли си Бюканън. О, Господи, не. Не и когато почти успях да възстановя пораженията от първия път.
— Крофорд! — отново извика Големия Боб Бейли. — Ти ли размахваш този фенер там?
От градината на хотела изплува едър силует на пълен мъж, който явно беше пил твърде много и сега с мъка вървеше по пясъка.
— Да, ти, дявол да го вземе! На теб викам, Крофорд! На теб и на онез мексиканчета, дето бърбориш с тях под онзи тежкарски плажен чадър или каквото и да е там, по дяволите! — Той приближи, като дишаше тежко. — Ти, копеле такова, искам направо да ми кажеш! Искам да знам защо ме лъжеш! Защото ти и аз, и двамата знаем, че името ти е Джим Крофорд! И двамата знаем, че заедно търкахме наровете в Кувейт и Ирак! Защо не искаш да си признаеш? Откъде-накъде ще ме правиш на глупак? Или си мислиш, че не ме бива да пия с теб и твоите мексикански приятелчета, а?
— Това не ми харесва — каза първият близнак.
— Нещо не е наред — каза вторият близнак.
— Никак не е наред — първият близнак извърна поглед от силуета на Големия Боб Бейли, който тромаво вървеше към тях, и впи очи в Бюканън. — Ще си имаме неприятности с теб. Вие, американците, обичате да казвате „отваряй си очите на четири, за да не съжаляваш“.
— Той е просто един пияница! — отговори Бюканън.
— Крофорд! — извика Големия Боб Бейли.
Нямам друг избор, помисли си Бюканън.
— Застреляй го! — каза първият близнак на телохранителя.
— Трябва да…!
— На теб говоря! — Големия Боб Бейли залитна. — Крофорд! За Бога, отговори!
— Застреляй и двамата! — каза вторият близнак на телохранителя.
Но Бюканън вече беше в движение. Той скочи от пластмасовия стол и се хвърли наляво, към първия близнак и пистолета на масата, върху който мексиканецът беше сложил ръката си.
Телохранителят, който се намираше зад Бюканън, стреля. Със заглушител на цевта, изстрелът на Беретата му прозвуча като приглушено пукане. Куршумът не успя да улучи Бюканън в тила, но по време на скока дясното му рамо се беше озовало на мястото на главата му и куршумът се вряза в мускула, отстрани на рамото. Преди телохранителят да успее да стреля повторно, Бюканън беше връхлетял върху първия близнак, събори го от стола му, като едновременно посегна към Браунинга. Но първият близнак не го пускаше.
— Стреляй! — извика вторият близнак на телохранителя.
— Не мога! Ще улуча брат ти!
— Крофорд, какво, по дяволите, става? — извика Големия Боб Бейли.
Като се претърколи в пясъка, Бюканън се опита да задържи първия близнак близо до себе си, докато се бореше за пистолета.
— Иди по-близо! — каза вторият близнак на телохранителя. — Аз ще ти светя с фенерчето!
Бюканън усети как кръвта пулсира в рамото му. Тя се стичаше от раната, размазваше се по него и първия близнак, като пречеше на Бюканън да го държи здраво и да го използва като щит. Докато се търкаляше, пясъкът драскаше раната му. Ако стоеше изправен, кръвта щеше да потече надолу по ръката и да намокри пръстите му, така че нямаше да успее да изтръгне пистолета от ръката на първия близнак. Но той лежеше и пръстите му оставаха сухи. Бюканън видя как телохранителят и вторият близнак се втурнаха към него. Чу как Големия Боб Бейли отново извика „Крофорд!“. И в този миг първият близнак внезапно натисна спусъка. За разлика от оръжието на телохранителя Браунинга на близнака нямаше заглушител. Шумът от изстрела беше оглушителен. Телохранителят и вторият близнак изругаха и се хвърлиха на пясъка. Ушите на Бюканън, които още пищяха след силния удар на телохранителя по главата му, запищяха още по- силно от изстрела, който се беше разнесъл до него. В дясното му око все още се беше запечатал остатъчен образ от блясъка на джобното фенерче, което вторият близнак беше насочил право в него. Като разчиташе повече на допир, отколкото на зрението си, Бюканън се претърколи и продължи да се бори с първия близнак за пистолета. Рамото го болеше и беше започнало да изтръпва.
Първият близнак отново стреля. Доколкото Бюканън успя да види, куршумът излетя право нагоре и прониза палмовите листа, които служеха за покрив на сенника. Но проблясъкът от цевта на пистолета причини болка на и без това влошеното зрение на Бюканън.
— Господи! — чу той как извика Големия Боб Бейли.
Въпреки пищенето в ушите той успя да чуе и далечните възклицания, които се разнесоха от външния бар на хотела и видя как телохранителят и вторият близнак отново се хвърлиха към него. В този момент внезапно успя да сграбчи десния палец на първия близнак, завъртя го и го изви назад.
Палецът се счупи в средната става с тих звук, който приличаше повече на скърцане, отколкото на изпукване. Първият близнак изпищя и инстинктивно отпусна ръката, с която държеше пистолета, за да я облекчи и да намали натоварването на палеца. В този момент Бюканън изтръгна пистолета и се претърколи. По окървавеното му рамо полепна пясък. Телохранителят стреля. Бюканън продължи да се търкаля. Куршумът се заби в пясъка до него. Той бързо натисна спусъка и стреля бързо четири пъти. Зрението му все още беше влошено и трябваше да разчита на останалите си сетива — на допира на пясъка, който хвърчеше изпод обувките на телохранителя, който бягаше към него, на звука от приглушеното изпукване на неговата Берета със заглушител — за да успее да определи позицията на телохранителя. Три от куршумите уцелиха телохранителя и го отхвърлиха назад. Бюканън веднага се извърна, насочи пистолета наляво и стреля два пъти, като улучи втория близнак в стомаха и гърдите. Изпод разкопчаната му копринена риза бликна кръв, той се преви на две и рухна.
Но телохранителят все още се държеше на крака. Бюканън го беше улучил три пъти и въпреки това
