площадката за слънчеви бани в задната част на яхтата. Сцената беше заснета отгоре, сякаш камерата е била скрита в една от горните стени или под някоя от пътеките. Дигиталният дисплей показваше, че записът е бил направен в един часа и тридесет и седем минути сутринта. Звукът не беше много добър. Въпреки това Бюканън успя да чуе музика в далечината и приглушен женски смях.
Мария Томес, облечена в елегантна вечерна рокля с дълбоко деколте, се беше облегнала на релинга на кърмата, с гръб към камерата, и очевидно наблюдаваше дирята, която яхтата оставяше във водата. Някакъв мъж й каза нещо на испански и тя се обърна. На екрана се появи висок и строен латиноамериканец, със слабо лице и орлов нос, облечен в смокинг. Той отново заговори. Този път Мария Томес отговори. Качеството на звука стана по-добро, сигурно защото Дръмонд беше използвал дистанционното управление, за да промени посоката на микрофона, скрит на площадката за слънчеви бани.
— Не, не ми е студено — каза Мария Томес на испански.
Когато мъжът тръгна към нея, камерата увеличи образа.
— Боже мой! — възкликна Холи, която гледаше записа. Беше започнало да й се повдига. — Исусе Христе!
Потресен, Бюканън беше презаписал касетата, а после беше увил копието в найлонова торбичка, която намери в каютата. После остави всичко на мястото му така, както го беше намерил. Със сковани от напрежение мускули той заключи вратата и се промъкна пълзешком на главната палуба. Докато се спускаше по котвената верига и отвързваше плавниците и маската, главата не преставаше да го боли. Заплува към брега, този път по гръб, като държеше касетата над водата.
Записът свърши, но Холи продължи да се взира с отвращение в екрана.
— Проклет да е!
Това, което беше наблюдавала на видеоплейъра, който Бюканън беше наел след завръщането си в мотела, беше изнасилването и убийството на Мария Томес. Или може би последователността беше в обратен ред — убийство, а после изнасилване, ако беше възможно да се изнасили труп — за разлика от оскверняването му. Изнасилването ставаше пряко волята на жертвата, докато трупът не можеше да се възпротиви на нищо и може би точно това беше харесало на високия, строен мъж с орлов нос — пълната липса на съпротива.
Мъжът беше приближил Мария Томес и отново беше попитал дали й е студено. Той я беше прегърнал под предлог да я стопли. Мария Томес беше свалила ръката му от рамената си. Мъжът беше продължил да упорства и Мария Томес беше започнала да се съпротивлява.
— Хайде, хайде — пиянски беше процедил мъжът, — не трябва да бъдеш студена с мен. — Той беше започнал да се хили и я беше стиснал в ръцете си, обсипвайки лицето и шията й с целувки, опитвайки се да целуне гърдите й, докато тя се извиваше и обръщаше лицето си настрани и се опитваше да го отблъсне.
— Бъди топла, аз съм топъл. Усещаш ли? — отново се беше изхилил той.
Когато тя го отблъсна, той се беше засмял и я беше разтърсил. Когато тя го зашлеви по лицето, той я беше ударил с юмрук. Тя го беше заплюла.
— Puta — беше извикал той и я беше ударил така, че тя отхвръкнал нагоре, после назад и надолу. Когато започна да се свлича, той я сграбчи, пръстите му докопаха роклята й, разкъсаха я и оголиха гърдите й. Тилът й се удари в палубата, той скочи върху нея и продължи да къса, като разголи корема й, слабините й, бедрата, коленете й. После разкъса дантеленото й бельо. Спря за миг. Камерата беше уловила Мария Томес неподвижна, гола, простряна по гръб. Разстланата от двете страни на тялото й рокля приличаше на счупени криле. Мъжът остана неподвижен още секунда. После бързо разкопча колана си, смъкна панталоните си и скочи върху нея. Дишането му беше бързо и дрезгаво. Задникът му се движеше нагоре- надолу. После изпъшка, свлече се върху нея и се ухили.
— Е, сега стопли ли се?
Тя не отговори.
Той я смушка, но тя не помръдна.
Той отново я удари.
Тя продължаваше да лежи неподвижно.
Мъжът се надигна на колене, сграбчи лицето й, стисна бузите й, изви главата й наляво, после надясно, като продължаваше да диша дрезгаво. След това рязко се изправи, вдигна панталоните си, закопча колана, огледа се крадешком наоколо и вдигна Мария Томес на крака. И с изражение, което беше смесица от страх и отвращение, той я изхвърли през борда.
Холи продължаваше да се взира изумена в изпълнения с бели и черни черти екран. Бюканън се пресегна и изключи видеокасетофона и телевизора. Едва сега Холи се раздвижи. Тя сведе поглед и поклати глава. Бюканън се отпусна в креслото.
— Мъртва ли беше? — тихо попита Холи. — Когато я хвърли във водата?
— Не знам — Бюканън се поколеба. — Може да е счупил врата й, когато я удари. Може би падането й върху палубата се е оказало фатално. Може да я е задушил, когато се стовари отгоре й. Възможно е обаче тя да е била в шок, да е изпаднала в кататония, да е била все още жива, когато той я хвърли във водата. Копелето дори не си направи труда да провери. Не му пукаше дали е била жива. Беше го грижа единствено за него самия. Той я беше използвал. После я изхвърли. Като торба с боклук.
Стаята беше потънала в мрак. Доста време седяха без да проговорят.
— И какво е станало после? — горчиво попита Холи. — Как мислиш?
— Мъжът, който я уби, сигурно си е помислил, че може да убеди останалите, че тя е паднала от яхтата. Той беше пиян, разбира се, и това би могло да повлияе на преценката му по няколко начина. Или е бил достатъчно самоуверен, без всякакво основание, разбира се, за да заяви, че е видял как тя пада от яхтата. Или част от съзнанието му го е предупредила, че най-добре ще бъде да се върне в каютата си, за да изтрезнее и да се престори на изненадан като всички останали, когато стане ясно, че Мария Томес е изчезнала. След това би могъл дори да предложи правдоподобно обяснение — че може би е пила повече, отколкото трябва, загубила е равновесие и е паднала през релинга.
— Само че Алистър Дръмонд е знаел истината — каза Холи.
Бюканън кимна.
— Той е видял всичко на монитора в личната си зала за видеонаблюдение. А когато човек иска да изнуди някой член на Мексиканското правителство, една касета със запис на изнасилване и убийство върши много повече работа от запис на орален секс, анален секс и употреба на наркотици. Дръмонд сигурно е бил във възторг. Представям си как е отишъл при убиеца, показал му е записа и е обещал да потули престъплението му в замяна на определени услуги. При това първата стъпка е била съвсем лесна. Единственото, което Дръмонд е трябвало да направи, е било да нареди на пилота на хеликоптера да излети и да се отправи към сушата. След това вече би могъл да каже на гостите, че Мария Томес си е тръгнала по- рано. Те не биха имали никаква причина да се усъмнят в думите му.
— А после? — попита Холи.
— Да, а после — каза Бюканън. — Дръмонд сигурно се е почувствал въодушевен, когато се е сетил за Хуана. Може би Мария Томес е споделила с него какъв хитър начин е измислила за избягване на скучни обществени ангажименти, като изпраща на тях Хуана, гримирана като самата нея. Може би Дръмонд е разбрал по друг начин. Едно нещо е сигурно — това му е било известно. Не е било нужно да разкрива пред Хуана подробности за случилото се. Трябвало е просто да обясни, че Мария Томес иска да остане съвсем сама и да предложи на Хуана такава сума, на която тя трудно би устояла, за да се превъплъти в образа на Мария Томес за по-дълъг период от време.
— Толкова сложно и все пак толкова просто — заяви Холи. — Ако не бях така отвратена, бих казала, че е блестящо.
— Но какво иска Дръмонд от мъжа, когото изнудва? — каза Бюканън. — Очевидно не става въпрос за пари. Дръмонд е толкова богат, че е немислимо парите да са единственият му мотив, особено сравнително малката сума, което дори един богат мексикански политик би могъл да му даде. Ти си репортер. Познаваш ли мъжа от записа?
Холи поклати глава.
— Мексико е далеч от моя ресор. Трудно мога да различа един техен политик от друг.
