Холи изненадано се обърна.
— Ти си знаел това?
— Това беше единственото логично обяснение. Някой вътрешен човек. Никой друг не би могъл да знае къде ще бъда. Същият човек, който ти е казал за „Жълт плод“, „Морски пръски“, Групата за разузнавателна поддръжка и „Скоч и сода“. Тази информация би могла да дойде само от някой от шефовете ми.
Като продължаваше да стиска Холи за ръката, Бюканън я вкара в стаята, запали лампата, затвори вратата, заключи я, поведе я към леглото и рязко я тръшна на него.
— Кой? — попита той.
Холи се смути.
—
— Какво ще направиш? Ще ме набиеш, за да ти кажа ли?
— Не — Бюканън я погледна изпитателно. — Ще сведа загубите си до минимум. — Той прибра тоалетните си принадлежности в пътната чанта, огледа стаята, за да се увери, че нищо не е забравил и тръгна към вратата. — Можеш да се върнеш в Маями с автобус.
— Почакай.
Бюканън продължи да върви.
— Почакай. Не знам истинското му име. Познавам го само като Алън.
Бюканън спря.
— Среден на ръст. С пълно лице. Къса кестенява коса. В началото на четиридесетте.
— Да. Той е.
— Познавам го. Беше ми оперативен агент преди известно време. Той работи за…
Колебанието му сякаш целеше да подложи Холи на проверка. Тя реши да довърши вместо него.
— ЦРУ.
Нейната откровеност сякаш успокои Бюканън. Той тръгна към леглото.
— Продължавай.
— Той съвсем ясно ми даде да разбера какво иска. Не одобрява участието на военни в операциите на цивилното разузнаване. Американски военнослужещи, с цивилни дрехи и фалшиви документи за самоличност, провеждащи операции в чужди страни. Достатъчно неприятно е да уличат някой цивилен в шпионска дейност. Но член на армейските Специални части? Участник в ударна група, чиято цел е да свали неприятелски настроено чуждо правителство или да поведе без официално разрешение лична война срещу големите търговци на наркотици? Ако обществото научи колко неконтролируеми са станали отношенията между ЦРУ и военните, Конгресът ще бъде принуден да проведе разследване на тактиките, използвани от американското разузнаване. Управлението и сега е подложено на силен натиск. Още един скандал и то може да бъде заменено от разузнавателно бюро с много по-ограничени пълномощия. Точно от това се страхува Алън. Затова той дойде при мен и ми даде известна информация, като настоя никога да не разкривам името му, а да го цитирам като достоверен източник от правителството. За да не изглежда статията ми като предварително нагласена, той не ми каза всичко. Просто ми загатна за някои неща, които бих могла да проверя и да свържа, така че читателите да останат с впечатлението, че сама съм събрала материалите за статията… Защо ме гледаш така?
— В това няма никакъв смисъл. Ако Алън се е страхувал, че евентуалното разкриване на факта, че Управлението използва военни за провеждане на непозволени операции, ще застраши съществуването на ЦРУ, защо, по дяволите, ти е дал тези сведения? Та нали точно това той не иска да се случи?
— Не — поклати глава Холи. — Той изрично настоя за това и аз се съгласих. Единствено ти и само ти трябваше да послужиш за нагледно доказателство.
— О, Господи! — каза Бюканън.
— Идеята беше да те разкрия като един типичен пример за опасността от използване на военни в операциите на цивилното разузнаване. Правителството нямаше да разполага с друга информация освен онази, която щеше да се съдържа в моята статия. Аз щях да заявя под клетва, че не знам нищо повече. След известно време разследването на Конгреса щеше да приключи. Но посланието щеше да бъде съвсем ясно. Ако ЦРУ използва военни ударни групи, по-добре да преустанови тази практика, защото в противен случай правомощията на Управлението и на определени части от Силите за Специални операции ще бъдат драстично ограничени, като може да се стигне и до разформироването им.
— Разбира се — гласът на Бюканън прозвуча напрегнато. — А междувременно ти щеше да се превърнеш в журналистическа знаменитост. А Алън отново щеше да поеме управлението на нещата в свои ръце.
— Това беше идеята — каза Холи.
—
— Но вече не е.
— Какво искаш да кажеш?
— Затова се обадих на Алън — продължи Холи. — Да му кажа, че уговорката ни не важи. Казах му, че се отказвам от статията. Казах му, че искам да говоря с твоите шефове, да ги уверя, че това, което правим, няма никаква връзка с тях, че ти не представляваш опасност за тях, нито пък аз.
— И сериозно си очаквала, че той ще се съгласи? Не се сърди? Хубаво беше, че опитахме? Не можем да се преборим с всички? Господи!
— Алън ми каза, че съжалява, че нещата са излезли извън контрол.
— Обзалагам се.
— Все още ни търсят. Той предложи да се дистанцирам от теб и да се скрия, докато измисли начин да ме оневини.
— Дяволски добър съвет — Бюканън присви очи. — Ами дистанцирай се.
— He! — каза Холи. — Няма да те пусна да си идеш.
— И как, по дяволите, мислиш, че ще ме спреш?
— Ще те последвам.
— На добър път! Какво ти става? Да не би все още да смяташ, че от мен ще излезе статия за първа страница?
Холи не отговори.
— Тогава сигурно си мислиш, че за теб ще бъде по-безопасно да останеш с мен и да бягаш от тях, отколкото да се опиташ да го направиш сама.
Холи продължаваше да мълчи.
— Слушай, нямам време да гадая какво си мислиш. Трябва да се измъкна от Кий Уест преди обаждането ти по телефона да е довело тук ударна група.
— Ти.
— Какво? — Бюканън се намръщи.
— Ти — каза Холи. — Затова искам да тръгна с теб.
— Не разбирам.
— Не мога да го кажа по-просто. Искам да бъда с теб. Не заради това, че с теб се чувствам в безопасност, макар че наистина е така. Просто… Не очаквах, че ще се окажеш точно такъв, какъвто наистина си. Не очаквах, че ще се почувствам привлечена от теб. Не очаквах, че така ще свикна с теб, та при мисълта, че ще си тръгнеш, стомахът ми се свива.
— Кой сега играе, а?
— Истината ти казвам! Свикнах с теб. И докато взаимно се обвиняваме, не забравяй, че тъкмо ти дойде при мен втория път. Сега нямаше да съм в опасност, ако не беше решил да ме използваш. По дяволите, във Вашингтон аз ти спасих живота. Това трябва да ти говори нещо.
— Да, и аз съм толкова прекрасен, че ти се влюби в мен.
Тя понечи да каже нещо.
— Не си прави труда — каза Бюканън. — Желанието ти ще се сбъдне.
Очите на Холи се разшириха от изненада.
— Не мога да те оставя — каза Бюканън. — Току-що си дадох сметка, че съм допуснал грешка. Казах ти къде отивам.
— Да, в Мексико Сити — потвърди Холи.
