— Сеньор Делгадо ще отсъства до края на седмицата.
Бюканън въздъхна обезсърчено.
— Може би ще пожелае да се срещне с нас, ако ние отидем там, където той се намира в момента. Вестникът, за който сеньорита Маккой работи, отдава изключително значение на личното му мнение. Всеизвестно е, че по всяка вероятност той ще бъде следващият президент на Мексико.
Секретарката остана доволна от признанието на Бюканън, че тя работи за едно бъдещо величие.
Бюканън продължи:
— Сигурен съм, че сеньор Делгадо ще спечели от благосклонните отзиви за него във вестника, който президентът на Съединените щати чете всяка сутрин. Това ще бъде чудесна възможност за министъра да направи някои конструктивни предложения, които биха подготвили правителството на Съединените щати за възгледите му, когато стане президент.
Секретарката се замисли, огледа преценяващо Холи и кимна.
— Един момент, моля.
Тя влезе в друг офис, затвори вратата и остави сами Бюканън и Холи, които се спогледаха. Откъм коридора долиташе шум от многобройни стъпки. От офисите наоколо се разнасяха приглушени гласове.
Секретарката се върна.
— Сеньор Делгадо се намира в дома си в Кернавака, на един час път с кола на юг оттук. Ще ви обясня как да стигнете до там. Той ви кани да му гостувате за обяд.
— Мога ли да те попитам нещо?
Холи почака за отговор, но Бюканън не й обърна внимание, вперил поглед напред, докато шофираше наетата от тях кола на юг, по автострадата Инсургентес Сур.
— Разбира се, какво ли бих могла да очаквам? — каза Холи. — Ти не ми говориш от… Няма значение. Ще пропуснем тази тема. Това, което искам да те питам, е как го правиш?
Бюканън продължаваше да мълчи.
— В кабинета на Делгадо — каза Холи. — Секретарката спокойно можеше да ти каже да вървиш по дяволите. По някакъв начин ти я накара да се обади на Делгадо. Опитвам се да разбера как. Не бяха само думите ти.
— Прониквам в мислите на другия човек.
Холи се намръщи озадачено.
— И ЦРУ те е научило как да правиш това?
Гласът на Бюканън отново стана груб.
— Пак започваш да се държиш като репортер.
— Ще престанеш ли да се държиш толкова отбранително? Колко пъти трябва да ти казвам? Аз съм на твоя страна. Нямам намерение да те унищожавам.
— Нека просто кажем, че съм бил обучен в тази насока — Бюканън стисна волана и продължи да се взира в оживената автострада. — Да бъдеш агент под прикритие не означава само да имаш фалшиви документи и правдоподобна легенда. За да се превъплътя в дадена самоличност, аз трябва да излъчвам абсолютна увереност че съм този, за когото се представям. Това означава самият аз напълно да повярвам в нея. Когато говорех с тази секретарка, аз бях Тед Райли и нещо от мен премина в нея. В съзнанието й. Накара я да ми повярва. Спомняш ли си, че говорихме за извличане на информация. Това не е просто умело задаване на въпроси. Трябва да внушиш на хората такова отношение към самия теб, че емоционално да ги привлечеш.
— Прилича ми на хипноза.
— Точно заради това направих грешка с теб — тонът на Бюканън се промени и стана горчив.
Холи настръхна.
— Престанах да мисля за това, че трябва да те контролирам — каза Бюканън.
— Все още не разбирам.
— Престанах да играя — обясни Бюканън. — За известно време, докато бях с теб, изживях нещо необичайно. Престанах да се превъплъщавам. Без да си давам сметка се превърнах в някой, за когото бях забравил. В самия себе си. Отнасях се с теб като… — в гласа му се долавяше още по-голяма горчивина.
— Може би точно с това ме привлече — каза Холи.
Бюканън се усмихна горчиво.
— Превъплъщавал съм се в доста хора, по-добри от мен самия. Всъщност, единственият човек, когото не харесвам, съм самият аз.
— И сега се опитваш да избягаш от себе си, като се превъплъщаваш в… кой каза, че си бил тогава? Питър Ланг?… който търси Хуана?
— Не — отговори Бюканън. — Откакто те срещнах, Питър Ланг остава на все по-заден план. Хуана е важна за мен, защото… В Кий Уест ти казах, че не мога да реша нищо за бъдещето си, докато не уредя сметките си от миналото — той най-сетне я погледна. — Не съм глупак. Ясно ми е, че не мога да се върна шест години назад и Бог знае колко самоличности и да започна оттам, докъдето бяха стигнали отношенията ни с нея. Дълго време се преструвах, играех, превъплъщавах се от една роля в друга и се запознавах с хора, към които не можех да си позволя да се привържа в тези си роли. Много от тези хора имаха нужда от помощ, но аз не можех да се върна и да им помогна. Много от тези хора загинаха, но аз не можех да се върна и да скърбя за тях. По-голямата част от живота ми представлява поредица от квадратчета, които не са свързани помежду си. Аз трябва да ги свържа. Искам да стана…
Холи чакаше.
— Човешко същество — каза Бюканън. — Затова съм разочарован от теб. Защото ти се доверих, а ти ме предаде.
— Не — отговори Холи, като погали дясната му ръка на волана. — Никога вече. Кълна се в Бога — аз не съм заплаха за теб.
След шума и мръсотията на Мексико Сити те с особена радост се потопиха в спокойствието и чистия въздух на Кернавака. Небето беше ясно. Долината блестеше, окъпана в ярките лъчи на слънцето. В един от луксозните квартали, като следваше указанията, които беше получил, Бюканън откри улицата, която търсеше и стигна до висока каменна стена с желязна порта, през която се виждаха градини, сенчести дървета и къща, построена в испански стил. Червеният керемиден покрив блестеше на слънцето.
Бюканън продължи напред.
— Но нали точно тук трябваше да спрем? — попита Холи.
— Да.
— Защо тогава…
— Все още се колебая за едно-две неща.
— Като например?
— Може би е време да се разделим.
Холи го изгледа смаяно.
— Всичко може да се случи. Не искам да те замесвам — каза Бюканън.
— Аз вече съм замесена.
— Не мислиш ли, че стигаш до крайности, за да напишеш статията си?
— Единствената крайност, която ме интересува, е какво да направя, за да ти докажа, че съм на твоя страна. Делгадо очаква жена-репортер. Без мен няма да успееш да влезеш. Все пак ти измисли легенда. Твърдиш, че си мой преводач. Придържай се към нея.
— Да се придържам към нея? — Бюканън започна да барабани с пръсти по волана. — Да. За разнообразие.
Той обърна колата обратно.
Зад решетките на портата стоеше въоръжен пазач.
Бюканън слезе от колата, приближи към мъжа, показа журналистическата карта на Холи и обясни на испански, че със сеньорита Маккой ги очакват. Пазачът го изгледа навъсено, влезе в дървената будка вдясно от портата и се обади по телефона. През това време друг въоръжен пазач зорко наблюдаваше Бюканън. Първият пазач се върна, навъсен както и преди. Мускулите на Бюканън се стегнаха. Зачуди се дали
