„Делта“, е изпратен в Иран, за да освободи петдесет и двама американци, държани като заложници в Техеран от месец ноември 1979 година. Осем хеликоптера, три транспортни самолета МС–130 и три самолета-цистерни ЕС–130 трябва да кацнат в отдалечена зона с кодово название „Пустиня Едно“. След като презаредят, хеликоптерите трябва да се отправят към площадка за кацане край Техеран. Под прикритието на нощта сто и осемнадесет членната бойна група трябва да се промъкне в града и да се съсредоточи около зоната за нанасяне на удара.
От самото начало обаче мисията е преследвана от проблеми. На път от американския самолетоносач „Нимиц“, намиращ се в Персийския залив, един от хеликоптерите трябва да се върне заради трудности с витлата. Скоро се налага да се върне още един заради повреда в навигационната система. В „Пустиня Едно“ аварира още един хеликоптер, този път поради утечка в хидравликата. Тъй като за изпълнението на мисията са необходими не по-малко от шест хеликоптера, се налага операция „Орлов нокът“ да бъде отменена. Но когато започва изтеглянето, един от хеликоптерите се блъска в самолет-цистерна ЕС–130. В резултат на последвалата експлозия загиват осем американски войници, а пет други получават тежки обгаряния. Пламъците попречват да се приберат труповете на жертвите. Налага се да бъдат изоставени секретни документи и военно оборудване.
Унижен и разгневен, Пентагонът се заема да установи причините за провала. Очевидно той не се дължи единствено на механичните повреди. Проведеното щателно разследване стига до заключение, че ожесточената конкуренция между различните подразделения на американската армия, в старанието им да участват в операцията за освобождаване на заложниците, е довела до опасни обратни резултати. Некомпетентност, липса на подготовка, недостатъчно обучение, неподходящ транспорт, непълна и ненадеждна информация — списъкът с проблеми се оказва твърде дълъг. Бързо става ясно, че ако Съединените щати искат да разполагат с добре подготвен военен отряд за борба с тероризма, този отряд трябва да бъде в състояние да действа самостоятелно без да се налага да ползва външна помощ, независимо дали от страна на военни или цивилни организации. За „Делта“ — отрядът от командоси, който трябвало да освободи заложниците — била определена постоянна база за обучение и подготовка в една секция с ограничен достъп във форт Браг, Северна Каролина. Друг подобен отряд, „ТЮЛЕН Екип 6“, бил разположен във военноморската база „Литъл Крийк“ във Вирджиния. Било създадено Обединено командване на Силите за Специални операции, което да ръководи частите за бойни действия с неконвенционални методи във всички подразделения на американската армия. Освен това била създадена отделна група, Подразделение за Специални операции, която да координира специалните операции в самата армия.
Докато жената говореше, Бюканън довърши бирата си и отвори друга. Той събра опаковките на сандвичите и ги сложи в книжна торбичка. После потисна прозявката си.
— Това звучи по-скоро като лекция по история. Не забравяйте, че служа във форт Браг и знам всички подробности за провала на операцията за освобождаване на заложниците и създаването на отряд „Делта“.
— Сигурна съм, че знаете много повече от това — каза Холи Маккой. — Но нека продължим стъпка по стъпка.
Бюканън сви рамене. Заслушан в тракането на поклащащия се влак, той и махна с ръка да продължи.
— Един от първите проблеми, с който Подразделението за Специални операции решило да се справи, бил транспортът — каза Холи. — Твърде дълго време било необходимо на „Делта“, за да стигне до Иран. Самолетите и хеликоптерите не били подходящи за задачата. Твърде много хора в армията трябвало да бъдат уведомени къде отива „Делта“ и кога. Очевидно трябвало да се оптимизира цялата организация. „Делта“ трябвало да стига до обектите за нападение колкото се може по-бързо и в условията на пълна секретност, при това с най-добрия възможен транспорт. Затова били създадени Оперативна тактическа група сто и шестдесет и „Морски пръски“.
Бюканън отново трябваше да използва цялото си самообладание, за да не покаже силната си изненада при споменаването на тези кодови названия. Въпреки че мускулите на стомаха му се стегнаха, той отново се престори, че се прозява.
— Съжалявам, не исках да си помислите, че ме отегчавате. Продължавайте и си допийте бирата.
Холи отметна назад кичур от червената си коса, изгледа го раздразнено и продължи.
— Оперативна тактическа група сто и шестдесет представлявала секретна армейска част, която осигурявала с летателни машини „Делта“, Специалните части и Рейнджърите. Тя разполагала с големите товарни хеликоптери „Чинук“, както и с различни други хеликоптери с общо и бойно назначение. „Морски пръски“ от друга страна представлявала дълбоко засекретена авиационна армейска част, за която липсвали всякакви писмени документи. Тя купувала самолети чрез цивилни посредници, тайно ги модифицирала с възможно най-модерното оборудване — заглушители за двигатели, инфрачервени радарни системи, ракетни установки, все неща от този род — и използвала самолетите за малки по мащаб тайни операции. Цивилните посредници, използвани от „Морски пръски“ били осигурявани от ЦРУ, а част от работата, която „Морски пръски“ вършела, била свързана с Бюрото за борба с наркотиците. И точно тук, по мое мнение, започнали проблемите. Цивилни и военни действали заедно, но криели сътрудничеството си от Пентагона и Конгреса.
Бюканън отпи няколко глътки от втората си бира и погледна часовника си.
— Почти полунощ е. Ако в това, което разказвате, има някаква по-съществена част, предлагам да преминете към нея преди да заспя.
— Струва ми се, че няма такава опасност — каза Холи. — Всъщност, мисля си, че сте много по- заинтересуван, отколкото показвате.
— Интересът ми е насочен единствено към вас. С тази разлика, че предпочитам приятелките ми да не са толкова приказливи.
— Слушайте внимателно — каза Холи. — Следващият проблем, с който подразделението за Специални операции трябвало да се справи, бил осигуряването на разузнавателна информация. След падането на шаха на Иран от власт през 1979 година ЦРУ загубило повечето от местните агенти в страната. По време на кризата със заложниците в Иран, Управлението не успяло да осигури достатъчно надеждна информация за местонахождението на заложниците и за тяхната охрана. Очевидно отряд „Делта“ се нуждаел от подробни сведения за ситуациите, в които щяло да му се налага да действа. Но разузнавателната информация, която следвало да получава, трябвало да осигурява достатъчно данни за бойната обстановка. Затова била създадена Групата за разузнавателна поддръжка.
Бюканън почувства как мускулите му отново се стягат. Господи, помисли си той. Откъде, по дяволите, тази жена е получила информацията си?
— Групата също била секретна военна част — каза Холи. — Целта й била да изпраща войници, представящи се за цивилни граждани, при наличие на извънредни ситуации в чужди страни — например, отвлечен от терористи самолет, кацнал на някое летище. Там те не само извършвали разузнаване на вероятните обекти за нападение на „Делта“ и осигурявали необходимата информация, но, ако се наложело, оказвали и тактическа подкрепа. Това било нещо ново. Военна част, действаща под цивилно прикритие и осигуряваща онази информация, която обикновено осигурява ЦРУ. Командоси, които били шпиони. Групата за разузнавателна поддръжка била толкова неконвенционална и засекретена, че повечето от големите шефове в Пентагона не знаели нищо за нея. На теория тя просто не съществувала.
Бюканън отвори третата си бира. Скоро щеше да затвори очи и да се престори, че алкохолът го е приспал.
— Слушайте внимателно — повтори Холи.
— Слушам, слушам.
— Тази част ще ви хареса. Подразделението за Специални операции установило, че има проблем. Как да запази всички тези секретни части наистина в тайна, дори от Пентагона, който никога не е харесвал неконвенционалните методи на действие? Отговорът бил да се създаде група за сигурност, секретна като останалите. Кодовото й название било „Жълт плод“. Отново военният персонал действал под цивилно прикритие. Обличали се като цивилни. Престрували се, че се занимават с най-обикновен бизнес. Но в действителност се грижели за сигурността на „Морски пръски“, Групата за разузнавателна поддръжка и още няколко секретни военни части. Главната задача на „Жълт плод“ била да се грижи всичко това да остане в
