нямате намерение да повярвате на нищо, което ви кажа. Ами, ако призная, че действително работя за тази „Скоч и сода“? Ще кажете, че ви лъжа и всъщност работя в някоя друга организация.
— Умеете чудесно да се измъквате — поклати глава Холи. — Честно. Поздравявам ви.
— Ами ако допуснем, че сте права? — попита Бюканън. — Не е ли глупаво да ме обвинявате, че съм някакъв шпионин? Какво би станало, ако се почувствам застрашен? Бих могъл да се опитам да ви премахна.
— Едва ли — каза Холи. — Не бихте се опитали да направите подобно нещо, освен ако не сте сигурен, че ще можете да се измъкнете безнаказано. А аз съм взела мерки да си осигуря защита.
— Думите ви звучат ужасно убедително — Бюканън започна да разтрива главата си, за да облекчи болката. — Наистина ли си мислехте, че ще погледна тези снимки, ще загубя самообладание и ще си призная? Дори да го бях направил, после можех да отрека. Вашата дума срещу моята. Освен ако…
Бюканън протегна ръка към калъфа на фотоапарата.
— Хей! — възкликна тя.
Той го издърпа от рамото й. Тя се опита да го спре, но Бюканън хвана китките й с лявата си ръка, а с дясната отвори калъфа. Вътре имаше малък касетофон със светнала червена лампичка, от който долиташе тих шум от въртенето на лентата.
— Виж ти, виж ти — каза той. — Участвам в „Скрита камера“. Само че в нашия случай е скрито аудио. Ама че палавница. Не е хубаво да мамите хората.
— Точно така. И това го казвате вие.
Бюканън извади касетофона и проследи проводника, който водеше към малък микрофон, скрит във външната ключалка на калъфа.
— Какво използвате? Свръхбавна скорост на лентата, за да не се налага да обръщате касетата? А ако се наложи винаги можете да се престорите, че искате да използвате тоалетната?
— Е, не можете да ме обвините, че опитах.
Бюканън изключи касетофона.
— Не знам каква работа ще ти свърши това, което казах, че нямам нищо общо с цялата тази история. Защото точно това е записано на касетата.
Холи сви рамене. Вече не изглеждаше толкова уверена.
— Стига толкова игри — Бюканън пристъпи към нея. — Свалете си дрехите!
Тя рязко вдигна глава към него.
— Какво?
— Свалете си дрехите или аз сам ще ги сваля!
— Шегувате се!
— Госпожице, щом си хващате мъже по влаковете, трябва да очаквате, че те могат да искат нещо повече от един разговор. Свалете си дрехите! — Бюканън удари с юмрук по масичката.
— Не се приближавайте!
Отвън някой започна да блъска по вратата на купето.
— Впечатлен съм — каза Бюканън. — По-бързо, отколкото очаквах.
По лицето на Холи беше изписана смесица от уплаха, облекчение и учудване.
— Какво искате да…? По-бързо, отколкото…?
Бюканън отвори вратата. Висок, около тридесетгодишен мъж, с квадратна челюст, широки рамене и масивен гръден кош, с вид на бивш футболист, се канеше да връхлети с рамо върху нея. Той примигна, изненадан от внезапната поява на Бюканън.
— А ти кой си? — попита Бюканън. — Съпругът?
Навъсеният мъж погледна покрай Бюканън, за да се увери, че Холи е добре.
— Или приятелят? Хайде — подкани го Бюканън. — Запасът ми от предположения започна да се изчерпва.
— Заинтересована страна.
— Е, в такъв случай можеш да се включиш в купона — Бюканън отвори широко вратата и покани с жест мъжа да влезе. — Няма смисъл да стоим в коридора и да будим съседите. Само се надявам, че всички ще успеем да се поберем в това тясно купе.
Мъжът бавно влезе с изкривено от подозрение лице.
Бюканън усети как широките рамене на мъжа го притискат. Той успя да затвори вратата.
— Слава Богу, че не си довел компания. Можехме да останем без кислород.
— Престани с тези шеги! — каза мъжът. — Да си свали дрехите? Какво си мислеше, че…
— Исках да те поканя — отговори Бюканън.
Високият мъж повдигна учуден вежди.
— Този касетофон твърде много бие на очи — каза Бюканън и се обърна към Холи. — Досетих се, че сте искали да го намеря. След това щях да си помисля, че мога да говоря спокойно, а по-късно да отрека всичко — вашата дума срещу моята, без да знам, че разговорът се предава по микрофон, скрит у вас, към вашия партньор в някое от съседните купета. Единственият начин, по който можех да открия този микрофон, беше да ви съблека и претърся основно, така че си помислих да ви предложа това и да видя какво ще стане — той се обърна към мъжа. — И ето, че ти се появи.
— Вие… — Холи не успя да довърши ругатнята.
— Казах ви истината. Нямам нищо общо с тези истории за тайни агенти. Но това не означава, че съм идиот — каза Бюканън. — А сега, има ли нещо друго, което искате да ме питате? Защото е късно. Уморен съм и искам да поспя малко.
— Вие…
— Да, сигурно съм и такъв — кимна Бюканън.
— Хайде, Холи — подкани я спътникът й.
Бюканън се промъкна край него и с мъка отвори вратата.
— Благодаря, че платихте за сандвичите и бирата. Наистина знаете как да направите пътуването на един мъж приятно.
Холи присви очи.
— Аз оставам!
— Да не си полудяла? — каза спътникът й.
— Знам какво правя — отговори тя.
— Слушайте, всичко това е много интересно — каза Бюканън. — Но аз наистина съм уморен.
— А аз наистина оставам!
— Чудесно — каза Бюканън. — Готов съм на всичко, за да ви убедя, че говоря истината. Можете да се уверите, че няма да кажа нищо подозрително на сън.
— Помисли, Холи — погледна я спътникът й.
— Всичко ще бъде наред, Тед.
— Да, Тед — каза Бюканън. — Всичко ще бъде наред. Обещавам, че няма да я събличам на сила. Лека нощ, Тед — Бюканън го побутна към вратата. — Продължавай да слухтиш. Надявам се, че хъркането ми няма да ти попречи да заспиш.
В поклащащия се коридор една възрастна жена по нощница в купето отдясно нагласи очилата си и ги изгледа неодобрително.
— Съжалявам, ако сме ви събудили, госпожо — каза Бюканън.
Той изчака Тед да тръгне и видя как влезе в последното купе отдясно. После махна с ръка на него и на възрастната жена, прибра се в купето и затвори вратата.
След като я заключи, той погледна въпросително Холи.
— И така, къде предпочитате? Отгоре или отдолу?
— Не си въобразявайте подобни неща, само защото останах. Тед наистина е много силен. Ако реши, че не съм в безопасност, той ще…
— Леглата.
— Какво?
— Говоря за леглата — Бюканън протегна ръка, хвана лоста и спусна горното. После започна да оправя долното. — Не знам какво очаквате да постигнете с това, но предлагам да хвърлим чоп, за да видим кой
