— Както кажеш, Джаксън. Само ме заведи до извора.
— И аз с-с-с-ъщо — заприглася Зепо.
20
Подкарах по централния булевард към Седемдесет и шеста улица. Бях нервен от близостта на полицейския участък, но трябваше да открия Франк Грийн.
Джаксън отведе двама ни със Зепо до магазина за алкохол на Ейб. Бях радостен, че Зепо беше дошъл с нас, защото хората, които не го познаваха, обръщаха цялото си внимание върху него. Разчитах на това, за да маскирам въпросите си за Франк.
На път към магазина Джаксън ми разказа историята на собствениците му.
Ейб и Джони били братовчеди. Идвали от Полша, най-вече от градчето Аушвиц; те били от евреите, които преживели нацистките лагери. Били бръснари в Полша и после в Аушвиц вършели същото.
Ейб бил част от нелегалната организация в лагера и и той спасил Джони от газовата камера когато Джони бил толкова отслабнал, че нацисткият надзирател го определил да умре. Ейб издълбал дупка в стената до нара си и пъхнал Джони в нея, като съобщил на надзирателя, че Джони бил умрял и сутрешният патрул го откарал за кремиране. Ейб събирал храна от приятелите си в съпротивата и подхранвал болния си братовчед през една дупка в стената. Това продължило три месеца преди руснаците да освободят лагера.
Сестрата и съпругата на Ейб, съпругата на Джони били мъртви. Родителите им и братовчедите им и всички останали, които познавали или с които имали роднински връзки, загинали в нацистките лагери. Ейб сложил Джони върху една носилка и го откарал до лагера на американската армия, където подали молба за емиграция.
Джаксън искаше да ми разказва още истории за лагерите, които беше слушал, но аз нямах нужда да ми ги разказва. Спомнях си евреите. Бяха просто живи скелети, кървящи от ректумите си и молещи за храна. Спомням си ги как размахваха клечковидните си ръце, като се опитваха да съхранят достойнството си; и после изведнъж рухваха мъртви пред очите ни.
Сержант Винсънт ЛеРой намери едно дванайсетгодишно момче, което беше плешиво и тежеше четиридесет и шест фунта. Момчето затича към Винсънт и прегърна крака му, също както малкото мексиканче бе прегърнало Матю Теран. Винсънт беше корав мъжага, картечар, но това момче направо разтопи душата му. Той го наричаше Дървесния плъх, защото момчето се катереше по него и не искаше да го пусне.
Първият ден Винсънт носеше Дървесния плъх на гърба си докато евакуираме оцелелите от концентрационния лагер. Същата нощ той накара Дървесния плъх да отиде при сестрите в евакуационния център, но момчето избяга от тях и се върна в бивака ни.
След това Винсънт реши да го задържи при себе си. Не по начина, както Матю Теран държеше мексиканчето при себе си, а както всеки мъж, който умира за децата.
Малкото дръвче, както го бях кръстил, препуска цял ден върху гърба на Винсънт. Изяде един гигантски шоколад, който Винсънт носеше в раницата си, и други сладкиши, с които го даряваха войниците.
Същата нощ бяхме разбудени от стенанията на Фиданката. Дребното му стомахче се бе раздуло още повече и той дори не можеше да ни чуе как го утешаваме.
Лагерният лекар каза, че е умрял от богатата храна, която е изял.
Винсънт плака целия ден след смъртта на Фиданката. Той обвиняваше себе си, и аз предполагам, че той наистина носеше част от вината. Но аз никога няма да забравя как тези германци бяха наранили бедното дете до такава степен, че то не можеше да поема никаква храна. Затова евреите разбираха толкова добре американските негри; в Европа евреите бяха белите негри в продължение на повече от хиляда години.
Ейб и Джони пристигнали в Америка и само след две години вече си имали магазин за спиртни напитки. Работели къртовски, за да стигнат до това положение, но имало само едно лошо нещо: Джони бил див.
— Не знам дали е подивял докато е бил в онази дупка или винаги си е бил такъв — каза Джаксън. — На мен ми разказа, че полудял само за една нощ, когато ги накарали двамата с Ейб да острижат съпругите си преди да ги вкарат в газовите камери. Представяш ли си? Да острижеш собствената си съпруга и след това да видиш как я изпращат в газовата камера… Сигурно тогава е полудял и затова сега е толкова див.
— Какво искаш да кажеш с това „див“? — попитах го.
— Ами просто див, Изи. Една вечер отивам при него с едно момиче от колеж, Дона Франк, и искам да я впечатля с някакъв алкохол и Ейб вече го няма. Така че Джони се държи така, все едно, че мен ме няма и започва да й говори колко хубава била и как искал да й подари нещо.
— Да?
— Даде й пет долара и ме накара да стоя до касата, докато през това време я чукаше под щанда!
— Хайде бе!
— Не, Изи, тоя момък чука много здраво, знам поне две, които е оправил така.
— Значи си вътре в бизнеса, така ли?
— По дяволите, не, тоя юнак ми изкарва ангелите. Но аз разказах на Франк за него и той направи връзката. Разбираш ли, една вечер Франк дойде при Ейб, но Ейб не искаше да има нищо общо с него и с контрабандата. На Джони обаче тази работа му хареса и след като Ейб се прибере той продава само контрабанден алкохол.
— Франки редовно ли му доставя стока? — попитах.
— Да.
— Като камион за доставки, а? — изсмях се аз. — Значи идва в сряда следобед и разтоварва.
— Обикновено го прави в четвъртък — каза Джони, и след това се навъси.
Магазинът представляваше просто една дупка в стената. Имаха един рафт за кекс, пържени картофи, и консерви свинско в кашони по средата на пода. Имаше дълъг щанд със сладки, а зад него бяха рафтовете с алкохол и касовия автомат. На задната стена имаше хладилник със стъклена врата, където държеше безалкохолните напитки и газираната вода.
Джони беше висок мъж с пясъчна коса и стъклени кафяви очи. Лицето му по всяко време съдържаше изражение смесица от усмивка и удивление. Изглеждаше като момче, поело вече по лошия път.
— Здрасти, Джони — каза Джаксън. — Това тук са моите приятели Изи и Зепо.
Зепо се появи кълчейки се зад нас. Усмивката на Джони малко се втвърди при вида на сакатия. Някои хора се страхуват от сакатите, може защото си мислят, че могат да се заразят от тях.
— Добър ден, господа — поздрави ни той.
— Трябва вече да ми даваш процент от печалбата, Джони, от всеки клиент, който ти доведа. Изи ще прави увеселение, а Зепо и един ден не може без пиячка.
Джони се изсмя, без да откъсва очи от Зепо.
— Какво търсиш, Изи? — попита ме той.
— Имам нужда от кашон Джим Бийм и Джаксън ми каза, че при теб мога да го намеря малко по-евтино от нормалното.
— Мога да ти продам с отстъпка, но ако купуваш на кашон. — Акцентът му беше силно изразен, но разбираше достатъчно добре английски.
— Колко ще ни отстъпиш за два кашона?
— Три долара бутилката, навсякъде другаде те набутват с четири.
— Да, това е добре, но е малко над възможностите ми. Нали разбираш, миналият понеделник ме изгониха от работа.
— О, това е много лошо — каза Джони — Ето, дошъл рожденият ти ден и за подарък те изритват на улицата.
— Това е просто само събиране. Какво ще кажеш за два и седемдесет и пет бутилката?
Той вдигна дясната си ръка, като потриваше пръсти.
— Ще ти го дам за толкова, приятелю мой. Но знаеш ли — продължи той, — два кашона по три долара
